19E3
E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи
Планински ливади с гълъбова молиния (Molinia caerulea)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E3.51 [Molinia caerulea] meadows and related communities; PAL. CLASS.: 37.31 Purple moorgrass meadows and related communities; HD 92/43: 6410 Molinia meadows on calcareous, peaty or clayey-silt-laden soils (Molinion caeruleae); Бондев (1991): 5 Хигропсихрофилни (торфищни) формации (Cariceta acutae, Cariceta echinatae, Cariceta rost rat ae, Sphagneta spp., Saliceta lapponi, Primuleta deori, Hygronardeta и др.).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 D2 E2 F2 H2 I].
Обща характеристика. Планинските ливади с гълъбова молиния (Molinia caerulea) имат ограничено разпространение в България. Заемат малки площи край реки, потоци, около торфища в понижения на релефа, където подпочвените води излизат на повърхността. Почвите са плитки (Leptosols), торфени (Histosols) и торфенисти планинско-ливадни (Histic Umbrosols), бедни на хранителни вещества, преовлажнени (в повечето участъци през цялата година), замочурени, силно скелетни. Почвообразуващите скали са алкални или кисели, което намира отражение във флористичния състав на фитоценозите, развити върху тях.
Гълъбовата молиния е високо до 1 m, плътно туфесто житно растение, с голяма вертикална амплитуда на разпространение. В планините на България рядко формира самостоятелни хигрофилни фитоценози. На неутрално-алкални или силно алкални почви флористичният състав е сравнително богат, особено когато водният режим е непостоянен. Най-често доминанти са Aulacomnium palustre, Eleocharis palustris, Epilobium palustre, Equisetum palustre, Gl yceria fluitans, Juncus conglomeratus, J. inflexus, Lychnis flos-cuculi, Molinia caerulea и др. Срещат се още Agrostis stolonifera, Carex distans, C. riparia, C. tomentosa, C. vulpina, Festuca pratensis, Juncus compressus,Mentha suaveolens, Oenanthe silaifolia, Orchis laxiflora, Poa angustifolia, Ranunculus acris, Serratula tinctoria, Silaum silaus, Triglochin palustrisи др.
В състава на планинските ливади с гълъбова молиния върху кисели или деградирали торфени почви участват Agrostis canina, A. capillaris, Anthoxanthum odoratum, Aulacomnium palustre, Briza media, Campanula patula, Carex distans, C. hirta, C. pendula, C. tomentosa, C. vesicaria, Centaurea jacea, Cerastium cerastoides, Cynosurus cristatus, Cyperus fuscus, C. rotundus, Deschampsia caespitosa, Holcus lanatus, Leontodon autumnalis, Lotus corniculatus, Myosotis scorpioides, Nardus stricta, Plantago lanceolata, Polygala comosa, Polytrichum commune, Potentilla erecta, Ranunculus acris, Rhinanthus minor, Rumex acetosa, Sanguisorba officinalis, Trifolium diffusum, T. hybridum, T. pratense и др. Някои от видовете разпространени в тази група фитоценози са отровни (Caltha palustris, Equisetum palustre, Potentilla reptans, Ranunculus repens) и влошават фуражната им стойност, ако се използват като сенокосни или пасищни ливади.
В някои фитоценози, свързани с разглежданите местообитания, доминиращ вид е картъла (Nardus stricta). Флористичният състав не се различава съществено от този на фитоценозите с едификатор Molinia caerulea.
Фитоценозите на Molinia caerulea се включват в клас Molinio-Arrhenat herea и разред Molin ietalia. На Балканския полуостров са разпространени асоциациите Junco-Molinietum и Succiso-Molinietum. У нас синтаксономичния статус на тези съобщества не е уточнен.
На места планинските ливади с гълъбова молиния са сукцесионен стадий при осушаване на торфища или мочурливи каменливи територии.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Agrostis canina, A. capillaris, Anthoxanthum odoratum, Briza media, Bromus commutatus, Caltha palustris, Campanula patula, Carex distans, C. hirta, C. pendula, C. tomentosa, C. vesicaria, Centaurea jacea, Cerastium cerastoides, Crepis paludosa, Cynosurus cristatus, Cyperus fuscus, C. rotundus,Dactylorhiza incarnata, Deschampsia caespitosa, Dianthus deltoides, D. superbus, Eleocharis palustris, Epilobium alsinifolium subsp. parviflorum, E. palustre, Equisetum fluviatile, E. palustre,Gentiana pneumonanthe, Gl yceria fluitans, Holcus lanatus, Inula britannica, Iris sibirica, Juncus conglomeratus, J. inflexus, Leontodon autumnalis, Lotus corniculatus, Luzula multiflora, Lychnis flos-cuculi, Molinia caerulea, Myosotis scorpioides, Nardus stricta, Ophioglossum vulgatum, Parnassia palustris, Plantago lanceolata, Polygala comosa, Potentilla erecta, Ranunculus acris, Rhinanthus minor, Rumex acetosa, Sanguisorba officinalis, Scirpus sylvaticus, Serratula tinctoria, Succisa pratensis, Trifolium diffusum, T. hybridum, T. pratense, Triglochin palustr is и др.; мъхове – Aulacomnium palustre, Polytrichum commune.
- Гъби: Макромицети – Laccaria laccata, Scutellinia scutellata, S. umbrorum;Микромицети – Anthracoidea karii (по Carex echinata), Blumeria graminis (по Alopecurus pratensis), Erysiphe aquilegiae var. aquilegiae, Puccinia calthae (по Caltha palustris), E. knautiae, Septoria scabiosicola (по Succisa pratensis), Golovinomyces cichoracearum (по Inula britannica), Psilachnum equisetinum, P. inquilinum (по Equisetum palustre), Podosphaera fusca, Puccinia major (по Crepis paludosa), P. alpina (по Viola biflora), P. brachypodii (по Deschampsia caespitosa), P. caricina (по Carex acuta и C. echinata), P. scirpi (по Scirpus sylvaticus), Septoria epilobii (по Epilobium palustre), S. tinctoriae (по Serratula tinctoria).
Разпространение в България. В Родопите, Рила, Пирин, Витоша, Стара планина, Предбалкан, Старозагорско, Североизточна България и др. на надморска височина от 800 до 2000 m.
Консервационно значение. Планинските ливади с гълъбова молиния имат почвообразуващи, почвозащитни и водорегулиращи функции. Те са важен компонент на биоразнообразието в планините. В тях се развиват висши растения с природозащитен статус: Carex heleonastes, Galium boreale, Geum rhodopaeum, Plantago maxima, Salix rosmarinifolia, Senecio pancicii, Silaum silaus, Trollius europaeus и др.
Отрицателно действащи фактори. На определени места фитоценозите се използват сенокосно и пасищно. Промени в хидрологичния режим.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от преовлажнените планински ливади попадат в границите на защитени територии – национални паркове “Рила” и “Пирин”, природен парк “Витоша”, защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 и др.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Картиране и мониторинг, забрана на дейности, нарушаващи хидрологичния режим, увеличаване на площите на местообитанието, включени в защитени територии.
Литература. Ганчев и др. 1964; Горунова, Кочев 1992.
Автори. Мариус Димитров, Веска Русакова
