19C3

C. Вътрешни водоеми

Съобщества от езерен шилолист (Isoetes lacustris)

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C3.4113 Euro-Siberian quillwort swards; Pal. class.: 22.3113 Euro-Siberian quillwort swards; HD 92/43: 3130 Oligotrophic to mesotrophic standing waters with vegetation of the Littorelletea uniflorae and/or of the Isoeto-Nanojuncetea.

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Застрашено [EN – A1, 2 B1 C3 D3 E2 F1 G1 H2].

Обща характеристика. Местообитанието представлява езерни съобщества от езерен шилолист ( Isoetes lacustris). Той е дребно растение с грудковидно стъбло и полуцилиндрични, линейно-шиловидни листа, потопено изцяло във водата на олиготрофни до мезотрофни езера. Този аркто-бореален реликтен вид, единствен представител в българската флора на семейство Isoetaceae и род Isoetes от отдел Lycopodi ophyta (Плаунообразни растения), се среща в Пирин, в езерата над 1900 m надм. вис. Предпочитани за развитието на езерния шилолист са по-плитките, крайбрежни участъци на езерата, където светлината е достатъчна за активно фотосинтезиране, има повече кислород и температурата на водата през летните месеци е относително висока. Почти винаги това са каменливи участъци, където камъните са малки и средни по размер. Многобройните и сравнително дълги корени обхващат значителна площ от грунда, много по-голяма от заеманата от надземните части на растението. Това очевидно ограничава (но не спира напълно) съществуването на други видове растения и създава благоприятни условия за развитие на шилолиста, който е светлолюбив и не издържа на засенчване. Затова монодоминантните фитоценози са доста разпространени и в някои езера заемат значителни площи. При това числеността на индивидите е значителна и проективното покритие на надземните части достига 70–80%, а на подземните е повече. Въпреки масовото развитие на шилолиста в някои от езерата, средата не изключва растежа и на други видове растения – най-често на теснолистната ежова главичка (Sparganium angustifolium). Размерите на този вид – до 1 m дължина, и многобройните плаващи на повърхността на водата плоски, лентовидни листа засенчват и създават неблагоприятна за развитието на езерния шилолист среда. Смесените ценози от двата вида с различно съотношение между тях са въпрос на еволюция в развитието на водната растителност на пиринските езера. Sparganium angustifolium също е рядък вид за флората на България и Балканския полуостров. У нас той се развива в езерата на Рила и Пирин над 1600 m надм. вис., а извън България се среща още в езерата на Македония. Теснолистната ежова главичка предпочита по-плитките части на езерата, докато Isoetes lacustris използва изключителната прозрачност на водата на планинските езера и расте и при по-голяма дълбочина.

Доста рядко към тези два вида се присъединява и водната шилолистка (Subularia aquatica). Видът е едно до двегодишен и расте в някои езера на Рила и Пирин над 1800 m надм. вис. Той също е рядък за флората на България. Дребно растение – до 10 cm, водната шилолистка не е особено сериозен конкурент на Isoetes lacustris и няма съществено участие в голяма част от неговите фитоценози или изобщо не се среща.

Фитоценозите на езерния шилолист се отнасят към съюза Isoetion lacustris от разред Littorelletalia на клас Isoeto-Littorеlletea.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Пирин – езерата над 1900 m надм. вис.

Консервационно значение. Isoetes lacustris e застрашен вид, глациален реликт, с формирани ценози единствено в глациалните езера на Пирин, в състава, на които на места участват и други редки и застрашени видове.

Отрицателно действащи фактори. Изменение на хидрологичния режим на езерата при затлачване, намаляване на водното ниво. Прекомерно еутрофизиране и замърсяване на водата, последващо заблатяване и смяна на растителността, засушаване на климата.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Находищата на местообитанието са в границите на национален парк “Пирин” и на защитена зона „Пирин” от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, които са подложени на силен антропогенен натиск чрез изграждане на туристическа инфраструктура.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Запазване на водния обем и чистотата на водата в езерата. Забрана на къпане, плуване, каране на лодки, къмпинги в съседство с езерата, построяване на съоръжения и сгради, каптиране на водни източници и т. н. Мониторинг на естествения хидрологичен режим на езерата.

Литература. Цонев 2005в.

Автори. Даниела Иванова, Веска Русакова


Съобщества от езерен шилолист (Isoetes lacustris) (карта на разпространението)