18G1

G. Гори

Лесостепни гори от цер (Quercus cerris)

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.7A1 Euro-Siberian steppe [Quercus] woods; PAL. CLASS.: 41.7A1 Euro-Siberian steppe [Quercus] woods; HD 92/43: 91I0 *Euro-Siberian steppic woods with Quercus spp.; Бондев (1991): 90 Гори от цер (Querceta cerris), 96 Смесени гори от цер (Quercus cerris), граница (Q. pubescens) и виргилиев дъб (Q. virgiliana), 97 Смесени гори от цер (Quercus cerris), граница (Q. pubescens) с подлес от смрадлика (Cotinus coggygria) на места (Дунавската равнина) с вторично преобладаване на смрадлика (в Северна България – Дунавската равнина и Лудогорието).

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Застрашено [EN – A1, 2 B1 C1 D2 E2 F2 G2 H2 L3].

Обща характеристика. Това местообитание представляват монодоминантните церови гори върху льосовите възвишения на северните части на Дунавската равнина и Лудогорието, от 100 до около 400 m надм. вис. Церовите гори заемат билната, заравнена част на тези хълмове или склоновете предимно с южно, югозападно и югоизточно изложение. Обикновено по източните и северните склонове те прехождат в ценози на сребролистна липа (Tilia tomentosa), а в Лудогорието – и на обикновен габър (Carpinus betulus) и планински ясен (Fraxinus excelsior). На най-ерозираните места, тези гори преминават в гори и храсталаци на келяв габър (Carpinus orientalis). Льосовите седименти, върху които се развиват съобществата на цера, са предимно глинести, което се отразява на почвената покривка, която също е по-тежка и глинеста в сравнение с местата, където се срещат термофилните смесени церово-благунови гори. Почвите са основно черноземи (Chernozems) и файоземи (Phaeozems), а по-рядко – лесивирани (Luvisols). Те са сравнително богати и дълбоки, но са сухи, като засушаването се задълбочава през летните месеци. В този район климатът се отличава с изразена континенталност – големи температурни годишни амплитуди, лятно засушаване и сравнително малка годишна сума на валежите (между 500 и 600 mm).

Монодоминантните лесостепни церови гори са разпространени основно на север от линията, свързваща градовете Видин – Брусарци – Бяла Слатина – Койнаре – Летница – Павликени – Опака – Разград – Вълчидол – Варна. На юг, в границите на Предбалкана се увеличава участието на благуна (Quercus frainetto) и горите преминават в чисто благунови. Церовите гори са предимно издънкови, но се срещат и смесени със семенни индивиди. Повечето са на възраст между 40 и 60 години и с височина на дървесния етаж между 8 и 10–20 m. Склопът варира от 0,6 до 0,9. В дървесния етаж, освен Quercus cerris, участват сравнително често още Q. pubescens, Q. frainetto, Q. virgiliana, Q. dalechampii, Q. pedunculiflora, Sorbus domestica, Pyrus pyraster, Ulmus minor, Acer campestre. На места могат да формират втори дървесен етаж Acer tataricum, Carpinus orientalis, Frax inus ornus, с височина около 5–6 m, но по-често те участват в храстовия етаж. В Лудогорието, на по-влажни места (в доловете) се появяват и видове като Tilia tomentosa, Carpinus betulus, Sorbus torminalis. В храстовия етаж доминира глогът (Crataegus monogyna), а при осветляването на гората, често вследствие на антропогенната дейност (неправилно провеждани санитарни сечи и паша), на много места (например в Средна Дунавска равнина) той се замества от смрадликата (Cotinus cogyggria). Етажът на смрадликата обикновено е около 1–1,5 m висок, но на най-осветените места достига и до 3–4 m. Други храстови видове, които сравнително често участват са: Chamaecytisus hirsutus, Cornus mas, C. sanguinea, Euonymus europaeus, E. verrucosus, Prunus spinosa, Rhamnus cathartic us, Rosa gallica, Viburnum lantana.В тревния етаж участват предимно видове, широко разпространени в дъбовите гори в България, но са примесени и с някои лесостепни елементи, характерни за светли гори и храсталаци. Най-често срещаните тревни видове в лесостепните дъбови гори са: Allium fuscum,Betonica officinalis(= Stachys officinalis), Brachypodium sylvaticum, Buglossoides purpurocаerulea, Bupleurum praealtum, Clinopodium vulgare, Crocus flavus, Dactylis glomerata, Doronicum hungaricum, Festuca heterophylla, Fragaria vesca, Galium pseudaristatum, Geum urbanum, Glechoma hirsuta, Helleborus odorus, Iris sintenisii, I. variegata, Laser trilobum, Lathyrus niger, L. pannonicus, Lychnis coronaria, Muscari tenuiflorum, Peucedanum alsaticum, Sedum maximum, Serratula tinctoria, Tanacetum corymbosum, Teucrium chamaedrys, Verbascum phoeniceum, Viola odorata, Viscaria vulgaris.

Лесостепните церови гори са част от големия комплекс на дъбовите гори от хълмистите равнини и предпланините на Югоизточна Европа от съюза Quercion frainetto, въпреки че показват преходна характеристика и някои от елементите са типични за лесостепния съюз Aceri tatarici-Quercion. Видове характерни за последния съюз са Acer tataricum, Doronicum hungaricum, Lathyrus pannonicus. В района на гр. Плевен тези горски ценози принадлежат към асоциацията Cotino-Quercetum cerris, която вероятно е по-широко разпространена в Северна България.

Лесостепните церови гори са били подложени на дългогодишно и силно антропогенно влияние – сечи, паша на селскостопански животни, опожаряване. Често (особено в Дунавската равнина и по-ограничено в Лудогорието) те имат много трудно възобновяване, а увеличаването на участието на някои храстови видове като смрадликата и житни треви, правят това възобновяване невъзможно. На много места тези гори са заменени от производни дървесни, храстови и тревни ценози – например на Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum), Carpinus orientalis, Chrysopogon gryllus, Fraxinus ornus.

Характеризиращи таксони.

• Висши растения: Acer campestre, A. tataricum, Allium fuscum,Betonica officinalis, Brachypodium sylvaticum, Buglossoides purpurocaerulea, Bupleurum praealtum, Calamintha grandiflora, Campanula rapunculus, Carex michelii, Carpinus orientalis, Clinopodium vulgare, Cornus sanguinea, Cotinus coggygria, Crataegus monogyna, Crocus flavus, Dactylis glomerata, Dictamnus albus, Doronicum hungaricum, Euonymus verrucosus, Festuca heterophylla, Filipendula vulgaris, Fragaria moschata, Fraxinus ornus, Galium pseudaristatum, Geum urbanum, Glechoma hirsuta, Helleborus odorus, Iris sintenisii, I. variegata, Laser trilobum, Lathyrus niger, L. pannonicus, Ligustrum vulgare, Lychnis coronaria, Muscari tenuiflorum, Peucedanum alsaticum, Prunus spinosa, Pyrus pyraster, Quercus cerris, Q. daleschampii, Q. pedunculiflora, Q. pubescens, Rosa canina, R. gallica, Rhamnus cathartic us, Sedum maximum, Serratula tinctoria, Sorbus domestica, S. torminalis, Tanacetum corymbosum, Teucrium chamaedrys, Tilia tomentosa, Trifolium alpestre, T. campestre, Turritis glabra, Ulmus minor, Verbascum phoeniceum, Vincetoxicum hirundinaria, Viola odorata, Viscaria vulgaris; мъхове – Brachytheciastrum velutinum, Hypnum cupressiforme.
• Гъби: Макромицети – Amanita caesarea, A. phalloides, Armillaria mellea, Boletus aestivalis, B. chrysenteron, B. subtomentosus, Cantharellus cibarius, Chlorophyllum rhacodes, Clavariadelphus pistillaris, Coprinus picaceus, Cortinarius trivialis, Craterellus cornucopioides, Daedalea quercina, Inonotus cuticularis, I. dryadeus, Ganoderma lucidum, Geastrum fimbriatum, G. minimum, Gymnopus fusipes, G. peronatus, Hygrophorus russula, Lactarius insulsus, Lepista nuda, Marasmius rotula, Meripilus giganteus, Morchella esculenta, Omphalotus olearius, Scleroderma citrinum, Russula vesca, R. virescens, Tricholoma acerbum; Микромицети – Diplodia mutila (по Quercus cerris), Discosia artocreas, Gnomoniella carpinea (по Quercus pedunculiflora), Dumontinia tuberosa (по Anemone nemorosa), Hypospilina pustulata (по Quercus cerris, Q. frainetto, Q. pedunculiflora, Q. pubescens), Hypoxylon mediterraneum (по Q. cerris), Microsphaera alphitoides (по Q. cerris, Q. frainetto), Rhytisma acerinum (по Acer campestre), Sawadaea bicornis (по A. campestre, A. tatarica), Septoria pyricola (по Pyrus pyraster).
• Животни: Безгръбначни – Cerambyx cerdo, Lucanus cervus, Lymantria dispar, Zephyrus quercus;Гръбначни – Rana dalmatina, Darevskia praticola, Zamenis longissimus,Buteo buteo,Dendrocopus minor, Fringilla coelebs, Sitta europaea,Dryomis nitidula, Sylvaemus flavicollis, Nyctalus noctula, Pipistrellus pipistrellus, Felis sylvestris, Sus scropha, Capreolus capreolus.

Разпространение в България. Северна България – Дунавската равнина и Лудогорието, но на север от линията, свързваща градовете Видин – Брусарци – Бяла Слатина – Койнаре – Летница – Павликени – Опака – Разград – Вълчидол – Варна, като в зоната, широка около 20–40 km в Дунавската равнина и 10–15 km в Лудгорието, на юг от р. Дунав лесостепните церови гори отсъстват. Обикновено заемат височинния пояс между 100 и 400 m надм. вис.

Консервационно значение. Тези гори са местообитание, подложено на много силен антропогенен натиск – сечи, паша, пожари и др. В състава на съобществата участват някои редки, застрашени и защитени видове висши растения, като Anemone sylvestris, Chamaecytisus kovacevii, Galium rubioides, Hesperis sylvestris subsp. velenovskyi, както и консервационно значими видове гъби – Amanita caesarea, Clavariadelphus pistillaris, Disciotis venosa, Hygrophorus russula, Tricholoma acerbum, Urnula craterium. Тези гори са и източник на лечебни растения – глог, смрадлика, подъбиче, кукуряк, лечебен ранилист и др.

Отрицателно действащи фактори. Едроплощни голи сечи и незаконни сечи, поради прекомерно ползване на дървесина предимно за отопление и липса на законови ограничения при сеч от частни собственици на гори. През последните години тези процеси са довели до унищожаването на големи горски масиви особено в Лудогорието. Други негативни дейности са замяната с горски култури от нетипични за района видове (черен и бял бор, салкъм), пашата на селскостопански животни (главно на кози), пожарите, изреждането и общото засушаване на климата, което води до масовото навлизане на рудерални видове, трудното възобновяване поради естествени и различни антропогенни причини и някои гъбни заболявания, които засягат летораслите.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е посочено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Тези гори са включени също така и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000, основно в Лудогорието (районите на градовете Разград, Исперих и Дулово).

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Промяна на закона с цел спиране на голите сечи, особено в частните гори. Дейностите в тези гори трябва да бъдат само по тяхното възстановяване, включително подпомагане на семенното възобновяване и борба с гъбичните заболявания по летораслите. Обявяване на някои от представителните ценози за защитени територии.

Литература. Радков & Минков 1963; Стоянов и др. 1955; Rousakova & Tzonev 2003.

Автори. Росен Цонев, Георги Хинков

Лесостепни гори от цер (Quercus cerris) (карта на разпространението)