18F3

F. Храстови съобщества

Субконтинентални степни храсталаци

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F3.2412 Subcontinental peri-Pannonic scrub, F3. 2413 Peri-Pannonic thickets; PAL. CLASS.: 31.8B12 Subcontinental peri-Pannonic scrub, 31.8B13 Peri-Pannonic thickets; HD 92/43: 40A0 *Subcontinental peri-Pannonic scrub; Бондев (1991): 126 Храстови и тревни (Amygdaleta nanae) и тревни (Artemisieta albae, Agropyreta brandsae, Brometa riparii и др.) степни и ксеротермни формации.

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Застрашено [ЕN – A1, 2 B1 C1 D3 E2 F2 G2 H3 I].

Обща характеристика. Това местообитание включва разнообразни храстови съобщества, разпространени предимно в континенталните райони на Северна и Западна България и по-рядко, на изолирани места в Южна България. Обикновено се срещат по сухи, каменисти терени, върху слабо развити почви (рендзини и др.), предимно по карстовите (варовикови) терени. Някои от тези храстови съобщества са част от реликтната степна растителност, други се появяват на мястото на вторично ерозирали терени, в разредени гори или в покрайнините им. Характерно е, че са доминирани от разнообразни храсти от семейство Rosacaceae, като в тях не се включват широко разпространените и почти изцяло вторични храстови ценози (на мястото на силно деградирали гори) на Carpinus oriеntalis, Crataegus monogyna, Prunus spinosa, Rosa canina, Syringa vulgaris и др. В субконтиненталните степни храсталаци се включват фитоценози, които са смесени или доминирани от следните видове: Amelanchier ovalis, Amygdalus nana, Cerasus fruticosa, Cerasus machaleb, Cotoneaster spp., Rosa myriacantha, Rosa pimpinellifolia и Spiraea media.

Най-големи площи заемат ценозите, в които доминира ниският бадем (Amygdalus nana). Той е ниско (до 1 m) храстче, което участва и в състава на петрофитните степи и на места в хазмофитната растителност. Най-широко са разпространени доминирани от него, комплексни храстово-тревни съобщества по склоновете на ниските планини на запад от София (Чепън, Голо бърдо, Люлин, Конявска и Земенска планини), Лозенска планина и по-рядко – в Добруджа, по Северното Черноморие и Дунавската равнина, Предбалкана, Източна Стара планина и Тунджанската равнина (Бакаджиците). В състава на фитоценозите участват много храстови и тревни видове. Срещат се най-често на бедни, ерозирани варовити терени със слабо развита почвена покривка и имат ниско проективно покритие – обикновено до 60–70%. Аmygdalus nana цъфти през април – май, като формира красив розов аспект. В състава на тези съобщества често се появяват още: Achillea clypeolata, Artemisia alba, Astragalus angustifolius, A. onobrychis, Bromus riparius, Carex humilis, Cleistogenes serotina, Daphne cneorum, Festuca valesiaca, Medicago minima, Melica ciliata, Prunus spinosa, Satureja montana, Sesleria rigida, Syringa vulgaris, Thymus spp., Trifolium alpestre, както и някои ефемероиди, като Adonis vernalis, Allium flavum, Crocus biflorus, C. flavus, Helleborus odorus, Muscari tenuiflorum, Pulsatilla montana.На места участват и единични дървета и храсти, включително и останали от унищожени гори. Такива са Acer hyrcanum, A. tataricum, Carpinus orientalis, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. pubescens.

Много характерни за местообитанието са и фитоценозите с доминиране на анасонолистната шипка (Rosa pimpinellifolia ) или бодливата шипка (Rosa myriacantha). Тези шипки са ниски (0,50–1 m) храстчета, с гъсти игловидни бодли и големи бели цветове. Образуват неголеми по площ фитоценози – най-често няколко десетки квадратни метра, по сухи, ерозирани, каменисти места вкл. и в окрайнините на разредени дъбови гори (по-рядко). На места участват в съобществата, доминирани от ниския бадем. Въпреки че са известни само две асоциации (Rosa spinosissima-Bromus squarrosus, Rosa spinosissima-Festuca pseudovina), описани по доминантния метод от Лозенската планина, те имат доста по-широко разпространение в страната, особено в континенталните райони – планините на Западна България, Дунавската равнина, Предбалкана и др. В състава на ценозите на анасонолистната шипка се срещат разнообразни ксерофитни тревни видове, на места вкл. и някои рудерали. Известно е съобщество на бодлива шипка от Плевенско с голямо обилие на Comandra elegans.

Още по-редки са храстовите съобщества на степната вишна (Cerasus fruticosa). Макар че не са описвани в българската фитоценологична литература, има данни, че се срещат на места в Дунавската равнина (Плевенските височини, Свищовско, долината на р. Русенски Лом), Кабиюшка могила – Шуменско и др., Добруджа, а вероятно и на други места в границите на ареала на вида в страната. Това са високи до 1,5 m разредени храсталаци, които най-често покриват няколко десетки квадратни метра площ по сухи и ерозирани склонове с ксерофитна тревна растителност, доминирана от житни треви (Bothriochloa ischaemum(=Dichanthium ischaemum), Chrysopogon gryllus, Stipa spp. и др.). По скалите на каньона на р. Русенски Лом степната вишна участва и в състава на фитоценози, доминирани от ниския бадем.

Храстовите съобщества, в които с по-високо обилие участва длъгнестолистния тъжник (Spiraea media), са сравнително редки и са разпространени също предимно в ниските планини на Западна България, но и на места в южните части на страната. По доминантния метод е описана една асоциация, в която Spiraea media е съдоминант, заедно с люляк (Syringa vulgaris). Тя е от Врачанската планина, района на върховете Тошева могила, Генова могила и Бабка, на 1100 m надм. вис. Храстовите фитоценози са отворени (покритие до 60%) и заемат ерозирани южни склонове, на окарастени варовици. Освен доминантните, които са с равно участие и формират красив бяло-лилав аспект при цъфтежа, участват още Acer hyrcanum, Achillea clypeolata, Carpinus orientalis, Cerasus mahaleb (= Prunus mahaleb), Corylus colurna, Fraxinus ornus, Lunaria rediviva.Фитоценози със значително участие на Spiraea media са известни и от други райони, които попадат в ареала на вида в България, например на планините Люлин, Голо бърдо и др.

Махалебката (Cerasus mahaleb) в България се среща в две форми – като висок храст, обикновено на много сухи и каменисти места – например в Добруджа, често и вторични; и като ниско дърво – в състава на ксеротермните дъбови и келяво-габърови гори по Северното Черноморие. Рядко формира фитоценози с изразено обилие, а участва в състава на разнообразни храстови съобщества и гори.

Останалите видове розоцветни храсти, които участват в състава на субконтиненталните степни храсталаци, са иргата (Amelanchier ovalis), три от видовете котонеастер (Cotoneaster integerrimus, C. nebrodensis и C. niger) и др. С малки изключения те не формират самостоятелни съобщества (например местн. Боровски дол в Рудина планина, където има храстово съобщество с голямо обилие на ирга), а участват в състава на разнообразни храстови и тревни съобщества. Иргата предпочита скалисти терени с бедна почвена покривка и излаз на основната варовикова скала.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Дунавската равнина, Предбалкана, планините на Западна България (Понорско плато и Драгомански Чепън, Конявска, Земенска и Милевска планина, Рудина планина, Голо бърдо, южната част на Витоша, Лозенската планина, Люлин и др.), Източна Стара планина, Североизточна България, Северното Черноморско крайбрежие, изолирани находища в Южна България: Бакаджиците в Тунджанската хълмиста равнина, вероятно и на др. места; до 1100 m надм. вис.

Консервационно значение. Влизат в комплекс с реликтни степни съобщества, в състава на които има висши растения с ограничено разпространение в България, вкл. и защитени, като Anemone sylvestris, Astragalus wilmottianus, Daphne cneorum, Eryngium palmatum и др., и консервационно значим вид гъба Sarcosphaera coronaria.

Отрицателно действащи фактори. Разораване на степните местообитания, паша на селскостопански животни, деградация на тревните съобщества, залесяване, пожари, добив на варовици и други инертни материали, строителство на инфраструктурни обекти и др.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Находището на Кабиюшка могила, край Шумен е в защитена местност. Част от находищата на местообитанието са включени защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Обявяване на някои от най-представителните находища на местообитанието за защитени територии (например на Драгомански Чепън и Конявската планина), фитоценологично проучване и картиране. Литература. Ахтаров 1955; Велчев 1971; Ганчев 1961; Железова 1955; Йорданов 1936.

Автори. Чавдар Гусев, Росен Цонев


Субконтинентални степни храсталаци (карта на разпространението)