18E3
E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи
Дунавски крайречни заливни ливади
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E3.43 Subcontinental riverine meadows; PAL. CLASS.: 37.23 Subcontinental riverine meadows; HD 92/43: 6440 Alluvial meadows of river valleys of the Cnidion dubii.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Критично застрашено [CR - A1, 2 B1 C2 D3 E3 F3 G3 H2 I J].
Обща характеристика. Това местообитание е много близко до низинните сенокосни ливади и може да се разглежда като техен крайдунавски вариант. Характерна особеност на дунавските крайречни ливади е, че се развиват в условията на континентален климат и при нерегулярно и различно по продължителност заливане от р. Дунав. Периодът на заливане е най-често през април, а при оттеглянето на водата през май-юни се формират ливадни съобщества с богат видов състав. В миналото са били широко разпространени край р. Дунав, като са съставлявали преходната зона между типичната хигрофитни и хидрофитна растителност от една страна, а от друга – на мезоксеротермните и ксеротермните ценози и крайречните гори. С коригиране на коритото на реката и пресушаването на блатата те са почти изчезнали. Останали са много малки фрагменти на места с висока влажност, които понякога се заливат от близко разположени отводнителни канали или от високи подпочвени води, например край рибарници и помпени станции. Тези фрагменти са силно рудерализирани и с променен видов състав, така че не дават добра представа за първичния състав на крайречните ливади край р. Дунав. Малки петна от бившите заливни ливади са установени в Брегово-Новоселската низина (там е единственият участък на р. Дунав в България без защитна дига), Арчарската, Свищовско-Беленската низини и в района на бившето Бръшленско блато, което сега е голям тръстиков мочур. Във видовия им състав, в зависимост от овлажнението, се срещат както мезофити, така и типични хигрофити. Най-често от първата група са: Agrostis stolonifera, Allium angulosum, Alopecurus pratensis, Althaea officinalis, Clematis integrifolia, Elymus repens, Euphorbia lucida, Festuca arundinacea, F. pratensis, Lycopus exaltatus, Lythrum virgatum, Poa palustris, Ranunculus acris, Teucrium scordium, Thalictrum flavum, T. lucidum, а от втората група: Alisma plantago-aquatica, Butomus umbellatus, Carex melanostachya, C. praecox, Gratiola officinalis, Eleocharis palustris, Leucojum aestivum, Phalaris arundinacea, Scirpus lacustris (= Schoenoplectus lacustris), Scutellaria hastifolia, Symphytum officinale.При засилване на процесите на засоляване на почвата и рудерализация (най-често вследствие на нитрификацията и замърсяването при пашата) нараства участието на различни рудерални и полурудерални видове, някои от които халофити: Cynodon dactylon, Juncus gerardii, Mentha pulegium, Trifolium fragiferum subsp. bonannii, Xanthium strumarium.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Agrostis stolonifera, Alisma plantago-aquatica, Allium angulosum, Alopecurus pratensis, Althaea officinalis, Butomus umbellatus, Carex melanostachya, C. praecox, Clematis integrifolia, Elymus repens, Euphorbia lucida, Festuca arundinacea,F. pratensis, Galium album, G. palustre, Gratiola officinalis, Eleocharis palustris, Inula britannica, Leucojum aestivum, Lycopus exaltatus, Lysimachia nummularia, Lythrum virgatum, Mentha pulegium, Phalaris arundinacea, Poa palustris, Potentilla reptans, Ranunculus acris,Scirpus lacustris, Scutellaria galericulata, S. hastifolia, Symphytum officinale, Teucrium scordium, Thalictrum flavum, T. lucidum, Trifolium fragiferum subsp. bonannii, T. resupinatum, Xanthium strumarium.
- Гъби: Макромицети – Agaricus spp., Bovista plumbea, Marasmius oreades; Микромицети – Anthracoidea arenaria (по Carex praecox), Blumeria graminis, Ustilago striiformis (по Alopecurus pratensis), Golovinomyces cynoglossi, Меlampsorella symphyti, Peronospora symphyti (по Symphytum officinale), Puccinia coronata, P. graminis (по Festuca pratensis), Puccinia poarum (по Poa palustris), Uromyces dactylidis (по Ranunculus acris).
- Животни: Mammalia – Chiroptera: Nyctalus noctula, Pipistrellus nathusii, P. pipistrellus.
Разпространение в България. Дунавска равнина – в заливните низини на р. Дунав – Брегово-Новоселска, Арчарска, Свищовско-Беленска и Бръшленска, в миналото – и при устието на р. Осъм и на други места.
Консервационно значение. Местообитанието в България е изключително рядко и с много ограничен ареал. В него се срещат редки, застрашени, защитени и ценни лечебни растения: Allium angulosum, Althaea officinalis, Armoracia macrocarpa, Leucojum aestivum.
Отрицателно действащи фактори. Хидромелиоративни мероприятия в поречието на р. Дунав – андигиране на реката и пресушаването на големите блата. Крайречните ливади са и разоравани за обработваеми земи, трансформирали са се в засолени пасища поради прекомерна паша. Негативно влияние има общото засушаване на климата, залесяването с тополови култури, отводняването на крайречните низини, замърсяването на почвите и последваща рудерализация и т. н.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Повечето от находищата попадат в защитени територии – природен парк „Персина”, защитена местност „Калимок – Бръшлен” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Картиране и мониторинг на състоянието на оцелелите фрагменти от крайречни ливади в низините на р. Дунав, възстановяване на някои от тях, особено на нископродуктивни и с високи подпочвени води места, ограничаване на пашата, реинтродукция на някои от най-типичните видове за това местообитание, като Leucojum aestivum и Allium angulosum (критично застрашен и изчезнал от повечето находища вид).
Литература. Ганчев и др. 1964; Стоянов 1948.
Автори. Росен Цонев, Чавдар Гусев
