18C3
C. Вътрешни водоеми
Средиземноморски високотревни съобщества край реки и понижения в дюни
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C3.31 Ravenna cane [Saccharum ravennae] communities; PAL. CLASS.: 53.61 Mediterraneo-Pontic Ravenna cane communities; HD 92/43: 6420 Mediterranean tall humid grasslands of the Molinio-Holoshoenion; Бондев 1991: 147 Псамофитни формации с преобладаване главно на класник (Leymeta racemosi), песъчар (Ammophylleta arenariae), галилея (Galileeta mucronatae), пясъчна метличина (Centaureeta arenariae), тойна (Trachomitum venetum) и храстови формации с доминиране на ционура (Cionureta erectae) и други предимно по крайморските пясъци.
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Критично застрашено [CR – A1, 2 C3 D3 E3 F2 G3 H2 I J L1].
Обща характеристика. Влаголюбиви съобщества, доминирани от високи житни и острицови треви в пониженията на дюни по Южното Черноморско крайбрежие и крайречни пясъчни тераси в южната част на водосбора на р. Струма. Доминантите – Calamagrostis epige jos, Erianthus ravennae (= Saccharum ravennae ), Holoschoenus vulgaris, Juncus littoralis, са видове с широко разпространение в Средиземноморската област. Тези фитоценози обитават пясъчни субстрати, но по екологични характеристики се отнасят към съобщества, характерни за умерено влажни субстрати с по-стабилизирана тревна покривка. Заемат много ограничени площи. Терените са заравнени и представляват понижени участъци между дюните, крайречни наносни тераси или дъна на дълбоки оврази и се заливат при порои и пълноводие на реките. Съобществата се отличават с неравномерна хоризонтална структура и общо проективно покритие в границите 60–70%, а при по-висока влажност – и до 90%. Обикновено ролята на едификатор играе Erianthus ravennae, който с големите си туфи с диаметър до 70 сm и стъбла с височина 1,5–2 m формира много характерен изглед на съобществата. С доминиращо участие обикновено са и Artemisia campestris, Calamagrostis epige jos, Holoschoenus vulgaris, Juncus littoralis и др., но като цяло съобществата се отличават със сравнително беден видов състав. Това е характерно за по-голямата част от находищата на местообитанието и предимно в Струмската долина. По-богати на видове, с относително представителна структура и с по-голяма обща площ са фитоценозите по дюнните понижения в района на курортния комплекс “Слънчев бряг”, в близост до устието на р. Хаджийска. Освен посочените доминанти, с по-високо обилие там се срещат и Agrostis stolonifera, Equisetum ramosissimum, Inula salicina subsp. аspera, Schoenus nigricans, а с единично участиев тревостоя са Blackstonia perfoliata, Carex ligerica, Centaurium turcicum, Chondrilla juncea, Cynanchum acutum, Daucus guttatus, Epipactis palustris, Erysimum diffusum, Gnaphalium luteo-album, Lycopus europaeus, Lythrum virgatum, Odontites verna subsp. serotina, Ononis arvensis, Pulicaria dysenterica, Scabiosa argentea, Trifolium angustifolium и др.
Местообитанието образува преходи и комплекси със средиземноморски халофитни съобщества на високи дзуки, житни и острици със стабилизирани сиви дюни, съобщества на високи хигрофити (Phragmites australis, Scirpus lacustris (= Schoenoplectus lacustris), Typha angustifolia) в преовлажнените дюнни понижения и с крайречни съобщества на Tamarix ramosisisma и T. tetrandra.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Agrostis stolonifera, Artemisia campestris, Blackstonia perfoliata, Calamagrostis epige jos, Chondrilla juncea, Epipactis palustris, Erianthus ravennae (= Saccharum ravennae ), Holoschoenus vulgaris, Juncus littoralis, Lycopus europaeus, Lythrum virgatum, Odontites verna subsp. serotina, Pulicaria dysenterica.
- Гъби: Микромицети – Ascochyta lamiorum, Erysiphe biocellata (по Prunella vulgaris), Septoria eupatorii (по Eupatorium cannabinum), Uromyces junci (по Juncus maritimus).
Разпространение в България. Южно Черноморско крайбрежие – дюнните комплекси край гр. Несебър, курортен комплекс “Слънчев бряг”, южно от с. Китен и долината на р. Струма и някои нейни малки притоци на юг от гр. Кресна, докъм 400 m надм. вис.
Консервационно значение. Силно ограниченото разпространение, еколого-ценотичната специфика и участието в състава на местообитанието на редки и застрашени видове като Blackstonia perfoliata, Erianthus ravennaе, Imperata cilindrica и др.
Отрицателно действащи фактори. Изграждане на туристическа инфраструктура, промяна на хидрологичния режим на водоемите, захранващи с подпочвени води местообитанието, залесяване с инвазивни видове – Amorpha fruticosa и Еl aeagnus angustifolia, опожаряване и добив на инертни материали.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от находищата са в защитени територии – природна забележителност Пясъчни дюни – местн. Бабата – Слънчев бряг край курортен комплекс “Слънчев бряг” и защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Провеждане на мониторинг и разработване на план за действие за опазване на местообитанието.
Литература. Мешинев и др. 1994.
Автор. Чавдар Гусев
