17G1
G. Гори
Гори от източен горун (Quercus polycarpa)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.76A41 Stranja [Primula rosea]-[Quercus polycarpa] forests; PAL. CLASS.: 41.76A41 Stranja [Primula rosea]-[Quercus polycarpa] forests; HD 92/43: 91M0 Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests; Бондев (1991): 82 Гори от източен горун (Querceta policarpae), 83 Смесени гори от източен горун (Quercus polycarpa) и обикновен габър (Carpinus betulus), 84 Смесени гори от източен горун (Quercus polycarpa), благун (Quercus frainetto) и цер (Quercus cerris ), 85 Смесени гори от източен горун (Quercus polycarpa) и благун (Quercus frainetto).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C1 D1 E2 F2 G2 H2 L3].
Обща характеристика. Това местообитание представляват ксеромезофитните дъбови гори с преобладаване на източен горун (Quercus polycarpa), разпространени в условия на планинските масиви по западното крайбрежие на Черно море (Странджа и Източна Стара планина). За климатичните условия са характерни по-високи валежи, висока въздушна и почвена влажност и сравнително високи летни температури. Съобществата на източния горун са сравнително разнообразни. Като едификатор, източният горун формира монодоминантни или смесени дървостои, най често с благун (Quercus frainetto), цер (Quercus cerris), лъжник (Quercus hartwissiana), обикновен габър (Carpinus betulus) и келяв габър (Carpinus orientalis). В зависимост от микроклиматичните условия в разпределението и състава на източногоруновите съобщества има някои особености. По северните склонове на доловете, където влажността е по-висока и се запазва почти целогодишно се срещат монодоминантни или смесени с източен бук или обикновен габър съобщества. По изпъкналите билни части, на по-сухи и плитки почви, Quercus polycarpa образува смесени дървостои с Quercus frainetto, Q. cerris и по-рядко с Carpinus betulus и C. orientalis.
Монодоминантните и смесените източногорунови-източнобукови гори се отличават с разнообразен флористичен състав и структура. Характерно е участието в незначителни количества в дървостоя и на други дървесни видове, освен споменатите по-горе, като Acer campestre, Malus sylvestris, Pyrus bulgarica (= Pyrus elaeagrifolia subsp. bulgarica), P. pyraster, Sorbus domestica, S. torminalis и др. В храстовия етаж най-често участват Crataegus monogyna, C. pentagyna, Mespilus germanica, а само в Странджа, в отделни находища засилено присъствие имат и вечнозелените храсти Calluna vulgaris, Daphne pontica, Epimedium pubigerum, Rhododendron ponticum и по-рядко Erica arborea и листопадните видове Genista carinalis, Vaccinium arctostaphylos и др. В източната част на Странджа много специфичен жълт аспект в началото на лятото се образува при цъфтежа на вечнозеления вид чашковидна звъника (Hypericum calycinum). Понякога, на по-сухите и издигнати части в горите, този вид доминира в приземния етаж на сравнително големи площи. При разреждане на дървостоя се наблюдава увеличаване на участието на Calluna vulgaris и Genista carinalis. Тревният етаж е съставен основно от Brachypodium sylvaticum, Dactylis glomerata, Melica uniflora, Poa nemoralis. Често в него вземат участие и южноевксински видове, като Cyclamen coum, Dorycnium graecum, Polygala supina, Primula vulgaris subsp. sibthorpii, Salvia forska ohlei, Sesleria alba, Trachystemon orientalis, Verbascum lagurus subsp. ponticum и др.
От смесените съобщества, които Quercus polycarpa формира, най-широко разпространение имат източногоруново-благуновите дъбрави. Освен доминантите, в изграждането на съобществата единично участват и Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. hartwissiana, Sorbus domestica, S. torminalis и др. Подлесът на тези гори е съставен най-често от Crataegus monogyna, Cornus mas, C. sanguinea, Daphne pontica, Mespilus germanica, Pyracаntha coccinea и др. В тревната покривка участват Brachypodium sylvaticum, B. pinnatum, Dactylis glomerata, Euphorbia amygdaloides, Lathyrus niger, Melica uniflora, Poa nemoralis, Primula vulgaris subsp. sibthorpii, Stellaria holostea, Viola spp. и др.
Друг тип смесени съобщества, формирани от източен горун са дъбравите, в които той е едификатор с благун и цер. Екотопите им са разположени обикновено по билните части на западните, източните и отчасти южните склонове. За подлеса са характерни Crataegus monogyna, Cornus mas, Euonymus europaeus, Mespilus germanica и др. Тревната покривка най-често се изгражда от Dactylis glomerata, Dorycnium graecum, Euphorbia amygdaloides, Festuca heterophylla, Mycelis muralis, Salvia forska ohlei, Stellaria holostea и др. Съобществата на източния горун принадлежат към коренната южноевксинска растителност.
Специално място трябва да се отдели и на горите, в които взема участие странджански дъб (лъжник) – Quercus hartwissiana. Той е един от най-типичните представители на групата на южноевксинските терциерни реликти. Има относително широка екологична пластичност и по северните склонове на Странджа планина се среща в два основни типа местообитания. Първият тип екотоп, в който Quercus hartwissiana e разпространен, са влажни, но рядко заливани участъци от крайречните тераси и ниските части на склоновете край реките Велека, Резовска, Трионски дол, Младежка, Керина река, Лопушница и други малки реки. Там лъжникът расте заедно с Carpinus betulus, Fagus orientalis, Fraxinus oxycarpa, Quercus cerris, Q. frainetto, Q. polycarpa, като отделните видове могат да имат доминиращо положение в дървостоя в зависимост от локалните условия. Характерно е присъствието на увивните растения Clematis vitalba, C. viticella, Humulus lupulus, Smilax excelsa, Tamus communis, което придава на тези съобщества физиономично облик на лонгозни гори. Само на едно място в долината на р. Резовска е установено съобщество, доминирано от Quercus hartwi s siana. Гората е високостъблена със средна височина 20–28 m на лъжниковите екземпляри. В дървостоя освен лъжник се срещат единично Quercus cerris, Acer pseudoplatanus, Fagus orientalis, Carpinus betulus. Масово развитие има Hedera helix. Храстите са представени от Crataegus monogyna, Cornus mas, Ulmus minor, Acer campestre, Corylus avelana. В тревистия етаж се срещат Ruscus aculeatus, Mercurialis perennis, Viola suavis, Alliaria petiolata и др. Вторият тип екотоп е контрастно различен – странджанският дъб расте и върху сухи варовити терени на хумусно-карбонатни почви в състава на ксеротермни дървесни съобщества заедно с Carpinus orientalis, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. frainetto и Q. pubescens. Този тип съобщества са разпространени в района на гр. Малко Търново и селата Бръшлян, Звездец и Еврoнозово. Съобществата с участие на странджански дъб се отличават с разнообразен състав, сложна структура и уникалност.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Acer campestre, Brachypodium pinnatum, B. sylvaticum, Calluna vulgaris, Carpinus betulus, C. оrientalis, Cornus mas, C. sanguinea, Crataegus monogyna, C. pentagyna, Cyclamen coum, Dactylis glomerata, Daphne pontica, Dorycnium graecum, Epimedium pubigerum, Erica arborea, Euonymus europaeus, Euphorbia amygdaloides, Fagus orientalis, Festuca heterophylla, Fraxinus ornus , Genista carinalis, Hypericum calycinum, Lathyrus aureus, L. niger, Malus sylvestris, Melica uniflora, Mespilus germanica, Mycelis muralis, Poa nemoralis, Polygala supina, Primula vulgaris subsp. sibthorpii, Pyracantha coccinea, Pyrus bulgarica, P. pyraster, Quercus cerris, Q. frainetto, Q. hartwissiana, Rhododendron ponticum, Salvia forska ohlei, Sesleria alba, Sorbus domestica, S. torminalis, Stellaria holostea, Trachystemon orientalis, Vaccinium arctostaphylos, Verbascum lagurus subsp. ponticum.
- Гъби: Макромицети – Agaricus altipes, Amanita caesarea, A. rubescens, Boletus aereus, B. armeniacus, Chlorophyllum rhacodes, Cortinarius nemorensis, Ganoderma lucidum, Hapalopilus croceus, Hericium erinaceum, Lactarius glaucescens, L. insulsus, L. volemus, Melanogaster variegatus, Peniophora quercina, Phellinus torulosus, Russula foetens, R. virescens, Stereum gausapatum;Микромицети – Apiognomonia errabunda (по Quercus frainetto); Gnomonia cerastis, Phyllactinia guttata (по Fagus orientalis); Hypospilina pustulata (по Quercus polycarpa); Microsphaera alphitoides (по Quercus cerris и Q. frainetto); Peronospora lamii, Septoria salviae (по Salvia forska ohlei); Puccinia brachypodii (по Brachypodium sylvaticum); P. poarum (по Poa nemoralis).
- Животни: Гръбначни – Влечуги: шипоопашата костенурка (Eurotestudo hermanni).
Разпространение в България. Северните склонове на Странджа планина и Източна (Камчийска и Еминска) Стара планина, докъм 700 m надм. вис.
Консервационно значение. Тези гори са подложени на много силен антропогенен натиск – сечи, в миналото изкореняване, паша и др. В състава им участват някои редки, застрашени и защитени видове висши растения, като Calluna vulgaris, Erica arborea, Vaccinium arctostaphylos, Hypericum calycinum, Quercus hartwissiana, Verbascum lagurus subsp. ponticum, Pyracаntha coccinea, Epimedium pubigerum, Rhododendron ponticum и др. Консервационно значими видове гъби са: Agaricus altipes, Amanita caesarea, Boletus armeniacus, Hericium erinaceum, Melanogaster variegatus.
Отрицателно действащи фактори. Експлоатация за добив на дървесина – нерегламентирани и неправилно изведени сечи, строеж на горски пътища и свързаната с тях ерозия, строителство на инфраструктурни съоръжения, паша на селскостопански животни, залесяване с горски култури от нетипични видове, засушаване на климата и др.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от тези гори са включени в съществуващи защитени територии – природен парк „Странджа”, резерватите „Силкосия”, „Узунбуджак”, „Витаново”, „Средока”, „Тисовица”, защитени местности „Велека”, „Парория”, „Ортото” и др. По-голямата част от представителните находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Провеждане на мониторинг, дейности по възстановяване и устойчиво стопанско използване на горите.
Литература. Гусев и др. 2004; Йорданов 1939; Патронов 2004; Стефанов 1924.
Автори. Чавдар Гусев, Росен Цонев
