17F3
F. Храстови съобщества
Храсталаци от синя хвойна (Juniperus communis)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F3.164 Sub-Mediterranean common juniper thichets; PAL. CLASS.: 31.884 Sub-Mediterranean common juniper thichets; HD 92/43: 5130 Juniperus communis formations on heaths or calcareous grassland.
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Потенциално застрашено [NT – A1, 2 B1 C1 D2 E2 F1 G1 H1 I L2].
Обща характеристика. Местообитанието обединява фитоценозите на Juniperus communis, разпространени в България от дъбовия до планинския пояс, а на места достигащи и до горната граница на гората (Средни Родопи). Среща се и в субалпийския пояс, където формира съобщества с Vaccinium myrtillus, а понякога и с Vaccinium vitis-idaea.
Съобществата на Juniperus communis са сеобразували в резултат на фитодинамичните сукцесии на мезофилни или ксерофилни тревни съобщества от Festuco-Brometea и Elyno-Seslerietea върху бедни на хранителни вещества почви, подложени на паша или оставени като угар.
Това е производна комплексна храстово-тревна растителност, разположена върху силикатни или варовити терени. Съобществата на обикновената хвойна са се формирали в резултат на изсичането на гори от Quercus dalechampii, Fagus sylvatica, Picea abies, Pinus nigra, P. sylvestris и др. Това местообитание заема склонове предимно с южна компонента, понякога се среща и на склонове със западно или източно изложение. Развива се върху ерозирани кафяви горски почви и по-рядко – на рендзини. Почвите са плитки и скелетни, често с излаз на основната скала. В повечето случаи наклонът на терена е значителен и на места достига до 40°.
Фитоценозите на J. communis имат двуетажна структура, като проективното им покритие варира в широки граници – от 30 до 80%. Най-често в тревния етаж доминират житни треви, като Festuca spp., Agrostis spp., Nardus stricta, Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum), Chrysopogon gryllus и др. Сред индивидите на обикновената хвойна се срещат единични представители на дървесните видове: Cerasus avium (= Prunus avium), Pinus sylvestris, P. nigra, Picea abies, Pyrus pyraster, Acer pseudoplatanus, A. campestris, Quercus cerris, Q. frainetto, Prunus cerasifera, Ulmus minor, Fraxinus ornus, Sorbus torminalis и на храстовите видове Juniperus oxycedrus, J. sibirica и J. pygmaea, Rosa spp., Crataegus monogyna, Cornus mas, C. sanguinea, Ligustrum vulgare, Clematis vitalba, Rubus caesius. Участието на посочените дървесни и храстови видове зависи както от надморската височина и съседните горски и храстови ценози, така и от произхода на съобществата на синята хвойна.
Съобществата на Juniperus communis в тревния етаж обикновено са полидоминантни, като участват Agrostis capillaris, Bothriochloa ischaemum, Festuca valesiaca, Nardus stricta, Vaccinium myrtillus. В горната част на иглолистния и субалпийския пояс J. communis в едни случаи участва, като съдоминант c Vaccinium myrtillus и с J. sibirica (Стара планина, Осоговска планина), а в други – с J. pygmaea (Средни Родопи). В долния и средния планински пояс обикновената хвойна формира съобщества с J. oxycedrus (Средна гора, Средни Родопи).
J. communis се отнася към категорията на светлолюбивите растения, но показва индиферентност спрямо количеството на водата в почвата, поради което се среща както на влажни почви, така и на сухи каменливи терени. Това обстоятелство определя възможността местообитанието да заема широк диапазон от надморски височини, като заедно с J. communis в ролята на съдоминанти да участват видове с твърде различни екологични изисквания.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Achillea clypeolata, Agrostis capillaris, Bothriochloa ischaemum, Briza media, Bromus inermis, Carlina vulgaris, Chrysopogon gryllus, Crataegus monogyna, Eryngium campestre, Festuca spp., Juniperus communis, Plantago media, Pteridium aquilinum, Rosa spp., Teucrium chamaedrys, T. montanum, Verbascum spp.
- Гъби: Макромицети – Hysterium acuminatum, Lactarius bresadolianus, Pythia cupressina;Микромицети – Caldesia sabina, Gymnosporangium claviforme, Phyllactinia mali, Podosphaera clandestina, Septoria crataegi (по Crataegus monogyna), Gymnosporangium cornutum, G. gaeumannii, Lophodermium juniperinum (по Juniperus communis), Erysiphe heraclei, Puccinia eryngii (по Eryngium campestre), P. calcitrapae (по Carlina vulgaris); P. cesatii, Sporisorium andropogonis (по Dichanthium ischaemum), Septoria salviae (по Salvia nemorosa), Uromyces striolatus (по Euphorbia cyparissias).
- Животни: Безгръбначни – Ephipiger ephipiger;Гръбначни – Acanthis cannabina, Lanius colurio, Sylvia communis, Emberiza citrinella.
Разпространение в България. Местообитанието се среща в Стара планина, Родопи, Витоша, Рила, Осоговска планина, Средна гора, Лозенска планина и др. при надморски височини от 500 до около 1900 м.
Консервационно значение. В местообитанието са установени следните консервационно значими видове висши растения: Armeria rumelica, Chamaecytisus absinthioides subsp. absinthioides, Elymus rhodopaeus, Inula aschersoniana, Jovibarba heuffelii, Marrubium frivaldskyanum, Micromeria dalmatica subsp. bulgarica, Morina persica, Ononis adenotricha, Petkovia orphanidea, Rhamnus rhodopeus, Saxifraga sempervivum, S. stribrnyi, Scabiosa rhodopensis, Sedum stefco, Sesleria rigida subsp. achtarovii, Sideritis scardica, Thalictrum simplex subsp. rhodopaeum, Trachelium rumelianum и консервационно значимият вид гъба Pithya cupressina.
Отрицателно действащи фактори. Опожаряване, сечи, паша на добитък, събиране на галбули („плодове”) за медицински цели, разширяване на селскостопанските площи, ерозия, свлачища. Антропогенното въздействие върху местообитанието в миналото е било значително. В последните години се наблюдава тенденция към възстановяване и разширяване на площите, заети от синя хвойна, в резултат на изоставяне на обработваемите земи.
Взети мерки за опазване. Фитоценозите на Juniperus communis по варовитите терени са включени в Приложение № 1 на ЗБР и част от тях попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Хвойнови храсталаци се срещат в границите на националните паркове ”Централен Балкан”, ”Рила”, ”Пирин”, природен парк ”Витоша” и други защитени територии.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Преустановяване на опожаряванията. Провеждане на мониторинг и картиране.
Литература. Бондев, Любенова 1983; Вълчев и др. 1994; Ганчев 1961; Ганчев, Кочев 1964; Захариев 1934; Кочев 1967; Стефанов, Ганчев 1958.
Автори. Антонина Виткова, Александър Ташев
