17E3

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Влажни крайречни ливади с детелини (Trifolium spp.)

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: Е3.31 Helleno-Moesian riverine and humid [Trifolium] meadows, Е3.34 Illyrio-Moesian riverine and humid [Trifolium] meadows; PAL. CLASS.: 37.61 Helleno-Moesian riverine and humid clover meadows, 37.64 Illyrio-Moesian riverine and humid clover meadows; HD 92/43: 6510 Lowland hay meadows (Alopecurus pratensis, Sanguisorba officinalis); Бондев (1991): 148 Мезофитни тревни формации (ливади) (Festuceta pratensis, Poaeta sylvicolae, Alopecureta pratensis, Lolieta perennis, Agrostideta stoloniferae и др.) на мястото на гори от бряст, полски ясен, летен и дръжкоцветен дъб и др.

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Застрашено [EN - A1, 2 D3 E2 F2 G2 H2 J L2].

Обща характеристика. Основното разпространение на преовлажнените крайречни ливади с детелини попада в низините и равнините (най-често под 200 m надм. вис.), предимно в поречията на неголеми реки, в котловини и неголеми долини в условията на преходно-средиземноморско климатично влияние. Основните райони на разпространение на местообитанието са в Югоизточна България и Тракийската низина, както и в Югозападна България (Петричко). В миналото тези съобщества са заемали по-големи площи, но на много места са разорани и използвани като обработваеми земи. Терените са равни или със слаб наклон, с много влажни и сезонно заливани алувиални почви (Fluvisols), като реакцията на почвата варира от слабо кисела до изразено алкална на повечето места. Плитък воден слой често се задържа за кратко през пролетта, после терените пресъхват, като на места, поради продължителното лятно засушаване и изпарението, се създават условия и за слабо засоляване. Обикновено почвите са еутрофни и сравнително богати, с добре развит хумусен хоризонт.

Проективното покритие на растителността обикновено е високо – 90–100%. Флористичната структура на тези ливадни фитоценози, поради средиземноморското климатично влияние, се характеризира с участието на много едногодишни видове (20–30%). Сред житните доминират предимно многогодишните – Anthoxanthum odoratum, Cynosurus cristatus, Elymus repens, Festuca pratensis, Holcus lanatus, Poa sylvicola, по-рядко Phacelurus digitatus (= Rottboellia digitata) и Beckmannia eruciformis; но и терофити, като Alopecurus rendlei (= Alopecurus utriculatus), Hordeum hystrix, Hordeum secalinum, Vulpia myuros. Най-чести доминанти сред острицовите са Carex distans, C. hirta, Eleocharis spp., Holoschoenus vulgaris. Една от най-характерните особености на тези съобщества е масовото участие като доминанти или съдоминанти на бобови, особено на детелини: Trifolium hybridum, T. incarnatum subsp. molinerii(= T. molinerii), T. michelianum, T. ochroleucon, T. patens, T. pratense, T. repens, T. resupinatum и др. По-често срещани едногодишни сред бобовите в състава на фитоценозите са: Lathyrus aphaca, L. hirsutus, Medicago arabica, Trigonella procumbens, Vicia striata. Често срещани в тези ливадни съобщества са следните други видове: Crepis setosa, Galium debile, Geranium dissectum, Gratiola officinalis, Inula britannica, Lysimachia nummularia, Moenchia mantica, Oenanthe silaifolia, Ononis arvensis, Ophioglossum vulgatum, Orchis laxiflora subsp. elegans, Potentilla reptans, Prunella vulgaris, Ranunculus sardous, Rhinanthus rumelicus, Rumex acetosa, Verbena officinalis. При наличие на слабо засоляване, в състава на фитоценозите се появяват, макар и с невисоко обилие, някои халофити, като Hordeum hystrix, Juncus gerardii, Mentha pulegium, Puccinellia convoluta и др.

В тези съобщества почти не участват ендемити или реликти, а предимно широко разпространени видове. Малко на брой в тези ценози, но важни за опазване, са и някои редки и застрашени за страната таксони, като Trifolium squarrosum, Leucojum aestivum и др.

В повечето участъци първичната растителност на това местообитание е била горска, но в резултат на човешкото въздействие се е установила мезо- до хигрофилна тревна растителност. На повечето места тези ливади се ползват сенокосно, но някои, в близост до селищата, активно се изпасват от селскостопанските животни, което води до тяхното отъпкване, допълнително осушаване и вторично увеличаване на рудералните видове, като Centaurea calcitrapa, Achillea millefolium, Cichorium intybus и др.

Тези ливадни ценози принадлежат към клас Molinio-Arrhenatheretea,разред Trifolio-Hordeetalia и съюза Trifolion resupinati.От този съюз в България досега са установени асоциациите Hodeeto-Caricetum distantis и Cynosureto-Caricetum hirtae в Стралджанско-Айтоския регион, но много вероятно синтаксономичното разнообразие е по-голямо.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. В низини и котловини в Южна България – Струмската долина и Северните склонове на Беласица (Петричко), Тракийската низина (Пловдивско и Карловско), Югоизточна България (Южното Черноморско крайбрежие, Странджа, Сакар, Тунджанската низина и др.); докъм 300 m надм. вис.

Консервационно значение. Застрашено от унищожение местообитание с важна водноохранна, почвоформираща и почвозащитна роля, в което се опазват някои застрашени или защитени видове, като Leucojum aestivum, Oenanthe angulosa, O. lachenalii, Trifolium squarrosum.

Отрицателно действащи фактори. Разораване за земеделски земи, прекомерна паша, промяна на хидрологичния режим на реките чрез андигиране и пресушаване на крайречните разливи, замърсяване със синтетични торове, използване на хербициди, общата ксерофитизация на климата и др.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от местата с такива ливади попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Детайлно проучване и картиране на съвременното състояние на тези ливади в България, мониторинг, обявяване на най-представителните от тях за защитени територии, възстановяване на режима им на овлажнение.

Литература. Ганчев и др. 1964; Сопотлиева 2008; Hájek et al. 2008.

Автори. Росен Цонев, Веска Русакова


Влажни крайречни ливади с детелини (Trifolium spp.) (карта на разпространението)