17C3
C. Вътрешни водоеми
Водоеми с хипурис (Hippuris vulgaris)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C3.249 Mare’s-tail beds; PAL. CLASS.: 53.149 Mare’s-tail beds.
Природозащитен статут. Няма.
Категория. Критично застрашено [CR – C2 E3 F3 G3 H2 J L1].
Обща характеристика. Това местообитание представляват макрофитни съобщества с участие на хипурис (Hippuris vulgaris). Той е многогодишно водно растение, чиито стъбла стърчат над водната повърхност на височина до 30–35 cm, и се отнася към групата на хелофитите. Потопената част на стъблата достига до 70–80 cm в зависимост от дълбочината на водоема. Участва с малочислени популации в растителни съобщества покрай бреговете на застояли или бавно течащи водоеми – езера, блата, водни резервоари, реки и потоци. В миналото Hippuris vulgaris е образувал монодоминантни съобщества на малки площи на много места в България. Поради липса на сигурни данни за наличието на съобщества на този вид може да се допусне, че това природно местообитание е регионално изчезнало в страната. Известно е едно находище на H. vulgaris, което се намира в хидротехническо съоръжение – напоителен канал до Шабленското езеро.
Местообитанията на хипуриса представляват добре осветени плитки водоеми. Брегът и дъното им са глинести, понякога песъчливи. Водата е бистра, студена или умерено топла, богата на хранителни вещества. Видовият състав на съобществата е беден – в тях участват няколко макрофитни вида – хелофити и потопени плейстофити, като Alisma lanceolatum, Berula erecta, Lemna trisulса, Myriophyllum spicatum, Phragmites australis, Sparganium erectum и др. Съобществата на хипуриса се отнасят към асоциация Hippuridetum vulgaris от съюза Oenanthion aquaticaе на клас Phragmitetea australis.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Alisma lanceolatum, Berula erecta, Ceratophyllum demersum, Hippuris vulgaris, Lemna minor, L. trisulса, Myriophyllum spicatum, M. verticillatum, Najas marina, Nymphoides peltata, Phragmites australis, Potamogeton crispus, P. pectinatus, Salvinia natans, Sparganium erectum, Trapa natans.
Разпространение в България. В миналото съобщества на Hippuris vulgaris са се срещали на много места по Черноморското крайбрежие и в Драгоманското блато. Единственото сигурно потвърдено находище на вида е в напоителния канал на помпена станция „Шабла” на около 5 km северно от гр. Шабла. Възможно е съобщества на вида да има и в напоителните канали около Езерецкото блато. Вероятно през последните десетилетия голяма част от неговите находища са изчезнали поради пресушаване.
Консервационно значение. Освен Hippuris vulgaris – критично застрашен вид от българската флора, в това местообитание като част от влажните зони се срещат и други редки и застрашени макрофити – Nuphar lutea, Nymphaea alba, Nymphoides peltata, Salvinia natans, Stratiotes aloides, Trapa natans, Wolffia arrhiza.
Отрицателно действащи фактори. Провеждане на хидромелиоративни дейности като пресушаване на водоеми, корекция на речни легла, изграждане на хидротехнически съоръжения или добив на инертни материали.
Взети мерки за опазване. Находището край гр. Шабла е включено в границите на защитена местност „Шабленско езеро” и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Инвентаризация на находищата и включването им в защитени територии или в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000. Мониторинг и възстановяване на местообитанието по места, където видът е намиран.
Литература. Йорданов, Андреев 1979; Кочев 1984; Кочев, Йорданов 1981.
Автори. Владимир Вълчев, Валери Георгиев
