16H3
H. Вътрешноконтинентални скални местообитания
Влажни карбонатни скали с венерин косъм (Adiantum capillus-veneris)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: H3.43 Illyrio-Helleno-Balkanic wet carbonate cliffs; PAL. CLASS.: 62.51 Mediterranean wet inland cliffs.
Природозащитен статут. Няма.
Категория. Критично застрашено [CR – B1 C2 D3 E3 F2 G2 H3].
Обща характеристика. В местообитанието се включват хазмофитни ценози с доминиране или участие на папратта венерин косъм (Adiantum capillus-veneris). Тези съобщества са много специфични както заради фитогеографското си разпространение, така и заради особеностите на екологичните условия, при които се срещат. Фитоценозите на венериния косъм принадлежат към разпространения основно в Средиземноморието клас Adiantetea. Хазмофитни ценози с А. capillus-veneris се срещат само в най-южните региони на България – Източни и Средни Родопи, Славянка, а единственото известно находище в Западна България – при с. Жиленци, Кюстендилско, не е потвърдено. Съществена специфика на това местообитание са хидрологичните условия, при които се формира. Фитоценозите на венериния косъм се срещат на повече или по-малко продължително овлажнявани отвесни карбонатни скали. Овлажнението е най-често повърхностно и идва от разположени над скалите водоизточници – малки потоци, карстови извори, оттичащи се скатови води. Бавно стичащата се по скалата вода създава условия и за образуване на шуплест варовик (бигор). Освен А. capillus-veneris, най-често видовият състав на ценозите се формира от калцифилни бигорообразуващи мъхове – Conocephalum conicum, Eucladium verticillatum, Palustriella commutata.Доколкото местообитанието е на засенчени места, от покритосеменните растения се срещат предимно влаголюбиви и сенкоиздръжливи видове, каквито са Epilobium spp., Eupatorium cannabinum, Mycelis muralis и др. На по-продължително заливаните места се формират налепи на зелени и синьозелени водорасли. Във всички находища местообитанието заема много ограничени площи и е в силна зависимост от периода на овлажнение. При по-продължително засушаване фитоценозите на венериния косъм изпадат в неактивно състояние, като възможностите на растенията да възобновят нормалните си функции зависят и от метеорологичните условия през годината.
Характеризиращи таксони.
- Висширастения: Adiantum capillus-veneris, Brachypodium sylvaticum, Eupatorium cannabinum, Mycelis muralis; мъхове – Conocephalum conicum, Eucladium verticillatum, Palustriella commutata.
Разпространение в България. Източни Родопи (при гр. Кърджали – м. Кьош-дере и при с. Орешари); Славянка (Яново), Южен Пирин (Калиманци), Струмска долина (при с. Илинденци) от 200 до 1000 m надм. вис.
Консервационно значение. Находищата са много малки и изолирани. Adiantum capillus-veneris e критично застрашен вид в Червения списък на висшите растения в България, който е защитен от закона.
Отрицателно действащи фактори. Силната географска изолация на местообитанието, промяната в режима на овлажнение на скалите чрез различни антропогенни дейности – каптиране на извори, отводняване на скатови води, унищожаване на съседната растителност или заменянето ѝ с горски култури, добив на скален материал.
Взети мерки за опазване. Някои от находищата са включени в защитени територии –защитените местности „Находище на венерин косъм” при гр. Кърджали и „Орешари”, и защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Постоянен мониторинг и проучване на известните находища; мерки по възстановяване на водния режим, където е нарушен.
Литература. Ivanova 2009.
Автори. Росен Цонев, Чавдар Гусев
