16G1

G. Гори

Тракийски смесени термофилни дъбови гори

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.761 Helleno-Moesian [Ouercus cerris] forests, G1.762 Helleno-Moesian [Ouercus frainetto] forests, G1.76A1 Euxino-Thracian [Quercus frainetto]–[Quercus cerris] forests, G1.76A2 Thracian [Quercus frainetto]–[Quercus virgiliana] forests; PAL. CLASS.: 41.761 Helleno-Moesian [Ouercus cerris] forests, 41.762 Helleno-Moesian [Ouercus frainetto] forests, 41.76A1 Euxino-Thracian [Quercus frainetto]–[Quercus cerris] forests, 41.76A2 Thracian [Quercus frainetto]–[Quercus virgiliana] forests; HD 92/43: 91M0 Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests; Бондев (1991): 91 Смесени гори от цер (Quercus cerris) и благун (Q. frainetto), 92 Смесени гори от цер (Quercus cerris) и благун (Q. frainetto) и средиземноморски елементи, 93 Смесени гори от цер (Quercus cerris) и благун (Q. frainetto) и келяв габър (Carpinus orientalis), на места възникнали вторично, 94 Смесени гори от цер (Quercus cerris) и благун (Q. frainetto) и келяв габър (Carpinus orientalis), със средиземноморски елементи, на места възникнали вторично, 95 Смесени гори от цер (Quercus cerris) и благун (Q. frainetto) с примес от лъжник (Q. hartwissiana) и келяв габър (Carpinus orientalis), 96 Смесени гори от цер (Quercus cerris), граница (Q. pubescens) и виргилиев дъб (Q. virgiliana), 99 Смесени гори от цер (Quercus cerris) и келяв габър (Carpinus orientalis), на места и с мъждрян (Fraxinus ornus), 100 Гори от благун (Querceta frainetti), 101 Гори от благун (Querceta frainetti) със средиземноморски елементи, 102 Смесени гори от благун (Quercus frainetto), граница (Q. pubescens) и виргилиев дъб (Q. virgiliana), 103 Смесени гори от благун (Quercus frainetto) и мъждрян (Fraxinus ornus), 104 Смесени гори от благун (Quercus frainetto) и келяв габър (Carpinus orientalis), на места възникнали вторично, 105 Смесени гори от благун (Quercus frainetto) и келяв габър (Carpinus orientalis), със средиземноморски елементи, на места възникнали вторично (в регионите с преходно-континентален и преходно-средиземноморски климат).

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C1 D1 E2 F2 G2 H2 L3].

Обща характеристика. В това местообитание се включват ксеротермните и мезоксеротермни дъбови гори на хълмистите равнини, предпланините и ниските планини на Южна България – южните склонове на Стара планина и Средна гора, Тракийската низина и Тунджанската равнина, Източни Родопи, Сакар, Странджа, Струмската долина и долината на р. Места, ниските планини на юг от гр. Благоевград и гр. Кюстендил. Тези съобщества са с разнообразен флористичен състав, най-често са смесени, но на повечето места доминира благунът (Quercus frainetto) или формира смесени съобщества с цера (Quercus cerris), а на по-голяма надморска височина, и с горуна (Quercus dalechampii). Почвите върху които се развиват тези съобщества са най-често различни подтипове лесивирани (Luvisols), смолници (Leptosols), планосоли (Planosols), метаморфни (Cambisols) и на големи територии, особено в най-южните райони на страната, плитки (Leptosols) – рендзини, литосоли и ранкери. Много ограничено в Странджа такива ценози се развиват и върху жълтоземи (Alisols). Почвите са от бедни до сравнително богати, предимно сухи и с различна степен на ерозия. Изсушаването им се задълбочава през летните месеци. Скалната основа е предимно силикатна, но на места е и карбонатна. Тракийските дъбови гори заемат склоновете с различно изложение и билата на възвишенията. С увеличаване на ерозията, на най-сухите и бедни места, те биват заменяни от фитоценози с доминиране на Acer monspessulanum, Carpinus orientalis, Quercus pubescens,а крайна степен на деградация представляват съобществата на Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum), Chrysopogon gryllus, Juniperus oxycedrus, Paliurus spina-christi.

Тракийските смесени термофилни дъбови гори са с добро осветление (склоп 0,6–0,7), което позволява участие на много дървесни, храстови и тревни видове. Дървесният етаж достига средно 8–12 m. В смесените ценози на цер и благун обикновено вторият вид е малко по-нисък. Благунът заема и по-сухи и топли места в сравнение с цера, който се появява в Старозагорско и в ксермезофитните ценози на дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora). В дървесния етаж участватоще Acer campestre, A. hyrcanum, A. monspessulanum, A. tataricum, Fraxinus ornus, Pistacia terebinthus, Q uercus dalechampii, Q. pubescens, Q. virgiliana. Поради влиянието на антропогенната и естествена ерозия на почвата в тези ценози много често участва келявият габър (Carpinus orientalis), който може да образува втори дървесен етаж с височина около 3–4 m. В храстовия етаж често се срещат Colutea arborescens, Cornus sanguinea, Coronilla emerus subsp. emeroides, Cotinus coggygria, Crataegus monogyna, Juniperus oxycedrus, Lonicera etrusca, Paliurus spina-christi и по-рядко, в най-южните райони – Phillyrea latifolia. В тревния етаж на тракийските смесени гори се срещат основно видове, характерни за ксеротермните дъбови гори, като средиземноморските елементи се увеличават на юг. Този богат видов комплекс включва: Aristella bromoides (= Stipa bromoides), Brachypodium pinnatum, B. sylvaticum, Buglossoides purpurocaerulea, Comandra elegans, Dactylis glomerata subsp. lobata, D ictamnus albus, Festuca heterophylla, Geranium sanguineum, Helleborus odorus, Lathyrus niger, Physospermum cornubiensis, Potentilla micrantha, Tanacetum corymbosum, Teucrium chamaedrys, Trifolium alpestre, Verbascum phoeniceum.

Термофилните дъбови гори по ниските възвишения в Тракийската низина, Тунджанската равнина и по южните склонове на Средна гора (Старозагорско), които се развиват в условията на преходно-континентален климат, показват преходни характеристики между континенталните и преходно-средиземноморските термофилни дъбови гори. Във флористичния им състав преобладават широко разпространени в ксеротермните дъбови гори видове и флористично са по-близки до представените в Северна България съобщества от този тип. Макар и рядко, но се срещат и някои средиземноморски елементи, които не могат да бъдат намерени в подобните фитоценози в Северна България. Такива са Arum orientale, Clematis viticella, Digitalis ferruginea, Fritillaria pontica, Genista carinalis, Hypericum montbretii, Lonicera etrusca, Scilla autumnalis.

Много характерни, с голямо участие на типични средиземноморски и ендемични видове, са горите в Източни Родопи. Там в смесените термофилни дъбови гори при добро осветление се развива храстов етаж от Juniperus oxycedrus, Rubus sanguineus, Paliurus spina-christi. На места сравнително често се среща ендемичния вид – Stefanoffia daucoides. В благуновите гори в Струмската долина характерен ранно-летен аспект формира с масовия си цъфтеж Huetia cynapioides.

Тракийските смесени термофилни дъбови гори са част от съюза Quercion frainetto и от голямата полиморфна асоциация Quercetum frainetto-cerris s. l., представена от различни географски синвикарианти в различните части на Балканския полуостров. В България те могат да бъдат отнесени към географския синтаксон Quercetum frainetto-cerris thracicum.

Тракийските термофилни дъбови гори се срещат обикновено в комплекси с другите ксеротермни дъбови гори – на косматия дъб (Quercus pubescens), на келявия габър (Carpinus orientalis), а в Кресненското дефиле – на дървовидната хвойна (Juniperus excelsa). Навсякъде те са силно повлияни от антропогенната дейност – паша, сечи, опожарявания, вследствие на което са с променен видов състав и с различна степен на деградация.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Южна България – южните склонове на Стара планина и Средна гора, Тракийската низина и Тунджанската равнина, Източни Родопи, Сакар, Странджа, Струмската долина и долината на р. Места, до около 800 (1000) m надм. вис.

Консервационно значение. Тези гори са местообитание, подложено на много силен антропогенен натиск – сечи, паша, пожари и др. В състава им участват някои редки, застрашени и защитени видове висши растения, като Andrachne telephioides, Aristolochia rotunda, Carduus thracicus, Carex punctata, Fritillaria pontica, Heptaptera triquetra, Huetia cynapioides, Ononis adenotricha, Smyrnium rot undifolium, Stefanoffia daucoides, Vicia laeta, както и консервационно значими видове гъби – Amanita caesarea, A. franchetii, A. ovoidea, A. strobiliformis, Boletus armeniacus, B. caucasicus, B. dupainii, B. parasiticus, B. permagnificus, B. persicolor, B. radicans, B. regius, B. rhodopurpureus, B. rhodoxanthus, B. satanas, Clavariadelphus pistillaris, Cortinarius bulliardii, C. coerulescens, Helvella atra, Hericium erinaceum, Hygrophorus arbustivus, H. russula, Lactarius acerrimus, Rubinoboletus rubinus, Tricholoma acerbum.

Отрицателно действащи фактори. Мащабни голи сечи и незаконни сечи, свързани с прекомерното ползване на дървесина, предимно за отопление. В Източните Родопи дървесината се използва за производство на дървени въглища. Други отрицателно действащи фактори са замяната с горски култури от нетипични за района видове (черен и бял бор, салкъм), пашата на селскостопански животни (главно на кози), пожарите, осветляването и общото засушаване на климата, трудното възобновяване и някои гъбни заболявания, които засягат издънките, естествените ерозионни процеси по склоновете, откритият способ за добив на полезни изкопаеми и др.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от тези гори са в защитени територии – в района на Маджарово и яз. Студен кладенец, в природен парк „Странджа”, защитена местност „Меандрите на Бяла река”, резерватите „Тисата” и „Ропотамо”. Някои от най-представителните находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000: „Източни Родопи”, „Кресна” и др.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Законова промяна с цел спиране на голите сечи, особено в частните гори, и прекратяване на използването на трудно възобновими дъбови гори за дървени въглища. Спиране на сечите за реконструкция. Използване на естествения възобновителен потенциал на горите за превръщането им в семенни чрез прилагане на постепенно-котловинна сеч, като най-подходяща за дъбовите гори. Разработване на система за субсидиране на собствениците на гори, прилагащи природосъобразни практики при стопанисването им. Дейности за възстановяване, вкл. подпомагане на семенното възобновяване и борба с гъбните заболявания по издънките. Обявяване на някои от представителните ценози на благун и цер за защитени територии.

Литература. Ганчев 1965; Мешинев и др. 1982; Радков, Минков 1963.

Автори. Росен Цонев, Георги Гогушев, Петър Желев


Тракийски смесени термофилни дъбови гори (карта на разпространението)