16F2

F. Храстови съобщества

Храсталаци от клек (Pinus mugo)

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F2.48 Balkano-Rhodopide Pinus mugo scrub; PAL. CLASS.: 31.5 Balkano-Rhodopide dwarf mountain pine scrub; HD 92/43: 4070 *Bushes with Pinus mugo and Rhododendron hirsutum(Mugo-Rhododendretum hirsuti); Бондев (1991): 3 Формация на клека (Pineta mugi) на места в съчетание с коренни храстови (Alneta viridis, Saliceta waldsteinianae и др.) и производни храстови (Junipereta sibiricae и др.), храстчеви (Vaccinieta vitis-idaeae и др.) и тревни (Nardeta strictae, Festuceta validae и др.) формации.

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B1 C2 F2 G2 I L3].

Обща характеристика. Клекът (Pinus mugo) е алпийски (средноевропейски и югоизточноевропейски) вид. По-често е иглолистен храст, висок докъм 4–5 m, с полустелещи се полуизправени клони, или малко дърво. Характеризира се като безразличен към овлажнението, температурата и киселинността на скалата и почвата. Вертикалното разпространение на клековите съобщества е предимно над горската граница – между (1800–1900) 2000–2100 и 2500 (2600) m надм. вис. В България клекът е едификатор и доминант на фитоценози, които формират в Рила и Пирин горния субалпийски подпояс с вертикална амплитуда около 500–600 m. Те заемат ограничени площи и в Западна и Средна стара планина, единично и малки групи клекови храсти са разпространени и на Витоша, в Родопите и Беласица. В миналото фитоценозите на клека са покривали почти изцяло тези територии, а фитоценозите на тревите и на други храсти и храстчета са заемали ограничени площи. Човекът е експлоатирал неконтролируемо тази растителност и е променял съотношението между отделните групи фитоценози. Клекът е възстановявал повече или по-малко своето разпространение и в съвременната растителна покривка същият процес продължава. Част от тази растителност и сега е първична, тъй като видът има пионерни качества и расте добре и върху скали и каменни полета от едри скални късове. Спецификата на скалната основа (варовикова или силикатна) и на почвите не ограничава формирането на клекови фитоценози. Почвите най-често са тъмноцветни планински горски (Cambisols) и по-рядко – плитки литосоли, ранкери или рендзини (Leptosols lithic, umbric или rendzic). Клекът е агресивен пионерен вид и се развива като хазмофит на стръмни или отвесни скални стени, където няма почвена покривка. Овлажнението на почвите варира в значителни граници, но по-често е сравнително добро. Най-широко разпространение имат мезофилните фитоценози, но има и хигрофилни, както и ксеротермни. Експозицията или наклонът на заеманите територии също нямат определяща роля в развитието на клековите съобщества. Заеманите терени са склонове с различен наклон или била, вдлъбнати или изпъкнали форми на релефа.

Навсякъде преобладават монодоминантни фитоценози на клека. Участието в състава им на дървесни видове (Picea abies, Pinus peuce, P. sylvestris, Salix caprea, Sorbus aucuparia и др.), предимно около горната граница на гората, е силно ограничено. От храстите, с различно обилие и разпространение са срещани Rubus idaeus, Alnus viridis, Salix waldsteiniana, но само сибирската хвойна (Juniperus sibirica) участва почти навсякъде в състава на клековите фитоценози, като на много места след неговото унищожаване заема освободените терени и формира вторични храстови ценози. Съставът на приземните етажи, които в голяма част от фитоценозите са добре изразени, може най-общо да бъде разделен в две групи, съобразно киселинността на скалната основа и почвата: силикатни и калцифилни.

В ценозите на клека върху силикат най-разпространени видове са Homogyne alpina, Deschampsia flexuosa, Vaccinium myrtillus и мъховете Hylocomium splendens, Pleurozium schreberi, Rhytidiadelphus triquetrus. На много места, въпреки голямото засенчване и особено в участъци с повече осветление, навлизат видове от съседните тревни ценози: Calamagrostis arundinacea, Festuca nigrescens, F. valida, Gentiana punctata, Geum montanum, Jasione bulgarica, Poa media, Sesleria comosa, Vaccinium vitis-idaea и др. На относително по-малка надморска височина в състава на приземните етажи се увеличава обилието на Luzula sylvatica, L. luzuloides, Oxalis acetosella и др. Обратно, на голяма надморска височина в първични фитоценози храстчетата и тревните видове почти изчезват и на повърхността на почвата, ако има такава, или направо върху скалите и камъните високо обилие получава Cetraria islandica. Клекът формира фитоценози и в заблатени и мочурищни условия, но тази група се разглежда в друг тип местообитания (вж. Тресавищни иглолистни гори и храсталаци).

Във фитоценозите на клека върху варовик, мрамор и други скали с алкална реакция съставът на видовете в приземните етажи зависи от степента на развитие на почвената покривка – по-добре развитите и дълбоки почви имат показатели на неутрална или вече слабо кисела реакция и доминиращ вид е Vaccinium myrtillus. На плитки алкални почви боровинките липсват, високо обилие имат Carex kitaibeliana, Daphne oleoides, Dryas octopetala, Festuca penzesii и други калцифилни и неутрофилни видове.

Участието в състава на съобществата на някои видове от локалните флори, например на Festuca balcanica в Стара планина, не променя съществено флористичната структура на фитоценозите в сравнение с тази на Рила и Пирин, което е резултат на сходните местообитания, заемани от клека. Голямото разнообразие в характеристиките на местообитанията, където са формирани фитоценозите на клека, намира израз в обособяването на няколко субасоциации в рамките на основната асоциация Lerchenfeldio-Pinetum mugo. Две от тях са в местообитания, които са част от разглеждания тип – това са Lerchenfeldio-Pinetum mugo typicum и cetrarietosum islandicae. Фитоценозите върху алкални скали и почви се отнасят към друг, неописан до сега синтаксон. Около горната граница на гората клекът заема поляните и формира на много места етаж в горски фитоценози, местообитанията на които се отнасят към други единици.

Основна част от клековите съобщества са коренни. Рядко, около границата с горската растителност са се установили вторични ценози на мястото на унищожени гори.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Рила, Пирин, Стара планина, Западни Родопи, Витоша, Беласица; между 1700–1900 и 2500–2800 m надм. вис.

Консервационно значение. Изключително високо ресурсно, водноохранно, почвозащитно, рекреационно, за поддържане на биологичното разнообразие в най-различен аспект. В местообитанието е установен консервационно значим вид гъба: Spathularia flavida.

Отрицателно действащи фактори. Развитие на туристическа инфраструктура. До скоро стопанското използване на клека беше сведено до минимум, но през последните години унищожаването му продължава. Изсичани и опожарявани в по-далечно минало с различни цели, клековите ценози сега се унищожават при строежи на ски писти, ски влекове и други туристически съоръжения.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Основна част от съобщества на клека са в границите на защитени територии – национални паркове „Рила”, Централен Балкан” и Пирин” и природен парк „Витоша”. Някои от най-представителните находища попадат и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието и ефективно прилагане на нормите и режимите в защитените територии.

Литература. Бондев 1959, 1991; Ганчев 1963; Пенев 1939; Roussakova 2000.

Автор. Веска Русакова


Храсталаци от клек (Pinus mugo) (карта на разпространението)