16E2

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Планински сенокосни ливади

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E2.31 Alpic mountain hay meadows; PAL. CLASS.: 38.31 Alpic mountain hay meadows; HD 92/43: 6520 Mountain hay meadows; Бондев (1991): 26 Тревни формации (Agrostideta capillaris, Nardeta strictae и др.), 44 Тревни формации (Agrostideta capillaris, Nardeta strictae, Bellardiochloeta violaceae и др.) на мястото на гори от обикновен бук (Fagus sylvatica) и ела (Abies alba), 73 Мезофитни тревни формации (Agrostideta capillaris, Festuceta rubrae, Cynosureta cristati и др.) на мястото на гори предимно от мизийски бук (Fagus sylvatica subsp. moesiaca) и обикновен габър (Carpinus betulus).

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B1 C3 D2 E2 F1 G1 H2 I J L2].

Обща характеристика. Планинските сенокосни ливади са вторични, продължително-производни растителни съобщества, възникнали на мястото на унищожени мезофилни дъбови, букови или иглолистни гори в планините. Почвите са кафяви горски (Eutric и Dystric Cambisols) и тъмноцветни планинско-горски (Mollic Cambisols), свежи или влажни. Основните скали в повечето случаи са силикатни, по-рядко пясъчници, шисти, магмени скали и др. Климатичните условия се характеризират с по-умерени температури на въздуха и почвите и сравнително малки температурни амплитуди, по-висока въздушна влага през вегетационния период в сравнение с тези, при които се развиват низинните сенокосни ливади. Изложението е предимно северно, със северна компонента или източно, както и западно, но рядко южно. Планинските сенокосни ливади са поддържани и запазени от възстановяване на гората чрез системно косене. Когато то се преустанови се наблюдават процеси на възстановяване на горската растителност. Под влияние на пашата зачимяването на планинските ливади се ускорява и те се превръщат в планински пасища. Различията в характеристиките на релефа и в интензивността на ползването създават локална специфика в условията на средата, което води до формиране на различни растителни съобщества.

Голяма част от флористичния състав на планинските и на низинните сенокосни ливади съвпада. Разграничаването става по надморска височина и чрез видове с различен вертикален диапазон на разпространение. Условно за долна граница на планинските сенокосни ливади се приема 800–1000 (1200) m надм. вис., където хълмистият пояс преминава в планински с мезофилни дъбово-габърови или букови гори. Горната граница също е условна и варира между 1600 и 1800 (2000) m. Това е надморската височина, където става смяната на иглолистната горска със субалпийска храстова растителност.

Проективното покритие в планинските сенокосни ливади в много участъци е близо до 100%. Основна част от видовете са високи (60–80 cm) или средно високи.

Широко разпространение във всички планини на страната, главно в Стара планина, Рила и Родопите, имат доминираните от Agrostis capillaris (обикновена полевица) мезофитни планински ливади. Оптимумът им на развитие е между 1000 и 1600 m надм. вис. Най-често съобществата са монодоминантни, с богат флористичен състав. В много фитоценози заедно с обикновената полевица високо обилие има и Festuca nigrescens. С висока константност и обилие са и други житни видове като Anthoxanthum odoratum, Briza media, Cynosurus cristatus, Festuca pratensis, Holcus mollis, Trisetum flavescens, а от бобовите Lotus corniculatus, Trifolium alpestre, T. aureum, T. campestre, T. montanum, T. pratense, T. repens.По-често срещани са и Alchemilla glaucescens,Bistorta major (= Polygonum bistorta), Bupleurum falcatum, Campanula patula subsp. epigea, Galium verum, Hypericum maculatum, H. perforatum, Knautia arvensis, Leontodon autumnalis, L. h ispidus, Orchis laxiflora, Plantago lanceolata, P. media, Poa angustifolia, Primula elatior, Ranunculus montanus, Rhinanthus rumelicus, Rumex acetosa, R. acetosella, R. crispus, Silene roemeri, Stellaria nemorum, Veronica chamaedrys, Viola tricolor и др. На по-сухи участъци се развиват мезо-ксерофитни варианти с участие на Achillea collina,Filipendula vulgaris (= Filipendula hexapetala), Galium verum, Hieracium hoppeanum, Poa bulbosa, Potentilla argentea, Scleranthus perennis и др.

Ограничено разпространение (главно в Пирин и Славянка) планинските сенокосни ливади с доминиране на обикновена полевица имат и върху плитки каменливи алкални почви (Rendzic Luvisols). Диференциални видове са Cerastium banaticum, Hieracium hoppeanum, Sesleria korabensis и Thymus jankae.

На по-малка надморска височина, предимно докъм 1200 m, на по-богати и добре овлажнявани почви, по-често на заравнени терени или с малък наклон, субедификатор е Festuca pratensis. Мезофилният характер на растителността е подчертан от Alopecurus pratensis, Poa palustris, P. sylvicola. Сравнително константно участие имат и някои едногодишни треви като Apera spica-venti, Bromus arvensis, B. mollis и др. Сравнително рядко в по-ниските части на планините се срещат фитоценози на Agrostis capillaris със съедификатор Poa sylvicola. Флористичната структура на ценозите не се отличава от тази на останалите ливадни съобщества от разглежданата група.

Чернеещата власатка (Festuca nigrescens) играе съществена роля в състава на планинските сенокосни ливади, но сравнително рядко е доминиращ вид. Съобществата, доминирани от чернеещата власатка, се развиват на богати хумусни, добре дренирани почви, а понякога – и на по-бедни, оподзолени и излужени почви.

Мезофилните и мезохигрофилните ливадни тревни съобщества се отнасят към клас Molinio-Arrhenatheretea и разред Arrhenatheretalia.Мезофилните пасища и ливади от ниски треви, развиващи се в хълмистите и планинските райони, са отнасяни към съюз Cynosurion cristati. За територията на България (Рила и Родопите, вероятно и в други планини) е установена асоциацията Pastinaco hirsutae-Festucetum nigrescentis,характеризираща се с комбиниран пасищно-сенокосен режим на експлоатация.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Във всички планини на страната при надморска височина от (800) 1200 до 1800 (1900) m.

Консервационно значение. Планинските сенокосни ливади имат важна почвозащитна и воднорегулираща роля. Те са ценен източник на фураж. В тях се развиват редица висши растения с природозащитен статус: Alchemilla bulgarica, A. erythropoda, Galium boreale, Geum rhodopaeum, Herminium monorchis, Linum extraaxilare, Silaum silaus, Silene sendtneri subsp. balcanica(= Silene velenovskyana),Traunsteinera globosa, Verbascum jankaeanum, Veronica rhodopaea, Viola gracilis, V. orbelica, V. rhodopeia, както и консервационно значими видове гъби: Entoloma incanum, Hypoderma commune.

Отрицателно действащи фактори. Паша, водеща до деградация и рудерализация. Преустановяване на сенокоса, водещо до захрастяване, залесяване и развитие на съобщества на Pteridium aquilinum. Разораване, употреба на пестициди и др. вещества в ливадите и съседните територии, засяване на тревни смески с участие на неместни видове и нерегламентиран туризъм.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от планинските сенокосни ливади попадат в границите на защитени територии и защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000: национални паркове “Рила”, “Пирин”, “Централен Балкан”, природни паркове “Витоша”, “Българка”, защитени зони “Родопи – Западни”, “Родопи – Средни” и др. Част от планинските сенокосни ливади (основно попадащите в защитени територии) са проучени във флористично, синтаксономично и фаунистично отношение.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Редовно косене, уточняване на синтаксономията, картиране и мониторинг на най-запазените и уязвими находища.

Литература. Ганчев и др. 1964; Димитров 2002; Meshinev et al. 2005.

Автори. Веска Русакова, Мариус Димитров


Планински сенокосни ливади (карта на разпространението)