16C2
C. Вътрешни водоеми
Естуари
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: X01 Estuaries; PAL. CLASS.: 13.2 Estuaries; HD 92/43: 1130 Estuaries.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Критично застрашено [CR – A1, 2 C3 D3 E2 F2 G2 H2 I J L2].
Обща характеристика. В естуарите се включват най-долните участъци на реките при вливането им в морето и прилежащата морска акватория, която е силно повлияна от понижението на солеността и увеличените органични вещества, причинени от речните води. При черноморските естуари отсъства характерната зоналност, определена от периодичното въздействие на приливно-отливните течения. Те се характеризират с изменчивост на хидрологичните условия, но с ясно изразен градиент на хидрохимичните показатели при прехода от сладководна към морска среда. Голямо е влиянието на оттока на речните води (сезонно или вследствие на климатичните условия), като в зависимост от оттока условията в естуарите се изменят от сладководни (при пролетно пълноводие на реките) до слабо солени (бракични) в зоната на смесване на водите. При минимален отток на реките (през летния период) в естуарите се формира стабилна стратификация с разполагане (протичане) на сладките води над по-плътните солени води.
Понижената скорост на теченията в естуарите води до отлагане на фини утайки и това ги определя като динамични в структурно отношение единици. Често се преграждат частично или напълно от пясъчна коса, която бива отнасяна при пролетни пълноводия. Комплексното въздействие на хидрохимичните градиенти, отлагането на седименти и формирането на пясъчни коси и тинести пространства е предпоставка за развитието на мочурна растителност (съобщества на Phragmites australis, Typha spp., Bolboschoenus maritimus) и на изобилна водна растителност в плитчините (Potamogeton spp., Myriophyllum spp., Zannichellia palustris, Lemna spp.). Това определя естуарите като едни от най-продуктивните местообитания на Земята. Благодарение на динамичните условия в тези зони е възможно навлизане на организми, характерни за морските води в реката, и обратното – навлизане на речни организми в осладнените зони пред устието на реките.
Естуарите образуват комплекси заедно с обкръжаващите ги крайбрежни сухоземни местообитания – дюни, крайречни и лонгозни гори и др., което допълнително увеличава тяхната роля за опазване на крайбрежните екосистеми.
Характеризиращи таксони.
- Растения: Водорасли – Chara spp., Cladophora spp., Enteromorpha spp.; Висши растения – Bolboschoenus maritimus, Carex spp., Lemna spp., Myriophyllum spp., Phragmites australis, Potamogeton spp., Ruppia maritimа, Scirpus litoralis (= Schoenoplectus litoralis), Typha spp., Zannichellia palustris, Zostera marina.
- Животни: Безгръбначни – Mercierella enigmatica, Upogebia spp., Nereis diversicolor, Jaera sarsi, Leander spp., Loxoconcha spp., Mytilus spp., Cardium edule, Cordylophora caspia; Риби: Mugil cephalus, Alosa caspia, Gasterosteus aculeatus, Pungitius platygaster, Syngnathus typhle,Птици: Athya nyroca, Haliaetor pygmeus, Ixobrychus minutus, Бозайници: Lutra lutra.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, но предимно южното. Естуари имат реките Камчия, Ропотамо, Велека, Дяволска, Караагач, Силистар, Бутамята и др.
Консервационно значение. Естуарите се отличават с голямо биологично разнообразие. Те са важни като места, в които се хранят, размножават или зимуват много видове риби, птици и др. Азмаците на естуара на р. Камчия са находище на редките в България зоопланктери Camptocercus rectirostris, Leydigia acanthocer coides, Microcyclops bicolor и Pleuroxus trigonelus.
Отрицателно действащи фактори. Промени в оттока на реките (изграждане на язовири, отнемането на води от реките и др.) удължават периода на стратификация в естуарите и способстват за формирането на анаеробен слой над дъното. Заустване на отпадъчни води (битови и промишлени) причинява еутрофизиране на водите, отлагане на устойчиви замърсители в седиментите и предаването им по хранителните вериги. Земеползване и земеделски практики във водосборите (обезлесяване, интензивно използване на минерални торове и препарати за растителна защита) водят до запълване на естуарите в резултат на увеличената ерозия във водосбора и еутрофизиране. Интродуциране на чуждоземни видове, поява на инвазивни видове.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от естуарите попадат в съществуващи защитени територии – резерватите “Камчия” и “Ропотамо”, както и намиращите се на територията на природен парк “Странджа”; защитените местности „Силистар” и “Устието на река Велека”, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Река Ропотамо е и част от обект на Рамсарската конвенция.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Опазване на естуарите и разработване на програми за управление на водосборните области на реките с естуари, които да включват и мерки за опазването на крайбрежните сухоземни местообитания в приустиевата част. Намаляване на точковото и дифузното замърсяване във водосборите. Опазване и възстановяване на крайречните местообитания и свързаните с тях влажни зони. Възстановяване и поддържане на естествения или близък до естествения отточен модул на реките.
Литература. Димитрова-Конаклиева 2000; Коларов и др. 1978; Кочев, Йорданов 1981; Маринов 1990.
Автори. Иван Трайков, Пламен Иванов
