15H3
H. Вътрешноконтинентални скални местообитания
Пирамидални образувания от триаски пясъчници (Белоградчишки скали)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: H3.1В Bare siliceous inland cliffs; PAL. CLASS.: 62.42 Siliceous bare inland cliffs; HD 92/43: 8220 Siliceous rocky slopes with chasmophytic vegetation.
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B2 D2 H2 I J].
Обща характеристика. Белоградчишките скали представляват система от скални групи и единични скални разкрития. Разположени са по дължината на Белоградчишкия разлом в Западния Предбалкан на протежение 30 km с ширина до 3-5 km. Това са естествени скални образувания, на места до 200 m високи, формирани в течение на стотици милиони години. Съставени са от утаечни скали от пясък и различни, често големи, скални късове, покрити от варовити утайки.
Ерозията на водата, вятърът и колебанията на температурата са моделирали различни скални фигури, наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици. Народното въображение е сътворило различни наименования на отделните скални образувания. Допълнителен визуален колорит им придава червеникавият цвят, получен от железните оксиди и хидрокисиди, допълван от сивите и кремави варовици. Зъбери, отвесни скални стени, пропасти, скални колони ограждат естествени крепости, използвани от хората през вековете. В пясъчника и варовика са образувани над 100 пещери. Растителността по скалите е слабо развита. Срещат се следните видове висши растения: Alyssum saxatile, Arenaria serpyllifolia, Asplenium septentrionale, Campanula lingulata, Carpinus orientalis, Centaurea affinis, Cerastium arvense, Diplotaxis muralis, Draba murabilis, Festuca drymeja, Koeleria macrantha, Melica ciliata, Minuartia verna, Petrorhagia illyrica, Plantago subulata, Scleranthus perennis, Sedum album, S. hispanicum, Sempervivum marmoreum, Symphyandra wanneri, Syringa vulgaris, Viola aetolica и др.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Alyssum saxatile, Asplenium septenrionale, Carpinus orientalis, Plantago subulata, Scleranthus perennis, Sedum album, S. hispanicum, Symphyandra wanneri, Syringa vulgaris.
Разпространение в България. Западен Предбалкан, по протежение на Белоградчишкия разлом от вр. Ведреник (1124 m) до с. Белотници; 400-1124 m. надм. вис.
Консервационно значение. Природен феномен и уникален тип местообитание. Отрицателно действащи фактори. Застрояване и развитие на туристическа инфраструктура.
Взети мерки за опазване. Обявена е природна забележителност „Белоградчишки скали” с площ 598,70 ha.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Регламентиране на маршрути за туристически атракции.
Литература. Попов 1970.
Автори. Веска Русакова, Димитър Димитров
