15G1
G. Гори
Мизийски смесени термофилни дъбови гори
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.768 Moesio-Danubian termophilous oak forests; PAL. CLASS.: 41.768 Moesio-Danubian termophilous oak forests; HD 92/43: 91M0 Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests; Бондев (1991): 91 Смесени гори от цер (Quercus cerris) и благун (Quercus frainetto), 93 Смесени гори от цер (Quercus cerris) и благун (Quercus frainetto) и келяв габър (Carpinus orientalis), на места възникнали вторично, 100 Гори от благун (Querceta frainetti), 103 смесени гори от благун (Quercus frainetto) и мъждрян (Fraxinus ornus) – в регионите с континентален и преходно-континентален климат).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C2 D1 E2 F2 G2 H2 I L3].
Обща характеристика. Това местообитание се представлява от ксеротермните до мезоксеротермни дъбови гори на хълмистите равнини, предпланините и ниските планини на Предбалкана, южните и западните части на Дунавската равнина, южните части на Лудогорието, Западна България (Софийско, Пернишко, Кюстендилско) до около 800 (1000) m надм. вис. Тези гори най-често са смесени, но на повечето места доминира благунът (Quercus frainetto) или формира смесени съобщества с цера (Quercus cerris), а на местата с по-голяма надморска височина и с горуна (Quercus dalechampii). Почвите, върху които се развиват тези съобщества, са разнообразни, най-често са различни подтипове лесивирани (Luvisols), файоземи (Phaeozems) и по-рядко – черноземи (Chernozems) или плитки (Leptosols) – рендзини и ранкери (главно в западна България). Те са сравнително богати и дълбоки, сухи, рядко са умерено овлажнени, като засушаването се задълбочава през летните месеци. Скалната основа е разнообразна – както силикатна, така и варовикова. Смесените термофилни дъбови гори заемат склонове с различно изложение и била на възвишенията. С увеличаване на ерозията и обедняване на почвата и на най-сухите места, те се заменят от фитоценози с доминиране на космат дъб или келяв габър.
Мизийските смесени термофилни дъбови гори са със склоп 0,7–0,8. Имат добро осветление. Дървесният етаж достига средно 8–12 m. Повечето фитоценози са издънкови и са се получили в резултат неколкократни сечи. Причините за доминирането на места на цера са разнообразни, но най-често благунът е бил избирателно изсичан, защото е с по-ценна дървесина. На други места влошените условия поради пашата и сечите са позволили вторично увеличаване на участието на цера като по-пластичен и непретенциозен вид. Благунът е по-приспособен към сравнително смекчените климатични условия на Предбалкана в сравнение с най-континенталните части на равнината, където отсъства или е значително намалял. Други дървесни видове, които се срещат често в състава на тези гори, са Acer campestre, Fraxinus ornus, Quercus dalechampii, Q. pubescens, Q. virgiliana, Sorbus domestica, S. tormi nalis, Tilia tomentosa.В храстовия етаж преобладава Crataegus monogyna (може да бъде доминант с височина около 3–4 m),но се срещат още Acer tataricum, Cornus mas, Euonymus verrucosus, E. europaeus, Rosa canina.Само на най-деградиралите и осветени участъци могат да се появяват Paliurus spina-christi, Prunus spinosa. В тревния етаж преобладават видове, характерни за ксеротермните дъбови гори. Такива са: Brachypodium sylvaticum, Buglossoides purpurocаerulea, Bupleurum prae altum, Campanula persicifolia, Carex muricata, Crocus flavus, Dactylis glomerata, Festuca heterophylla, Fragaria vesca, Galium pseudaristatum, Geum urbanum, Helleborus odorus, Iris variegata, Laser trilobum, Lathyrus niger, Lychnis coronaria, Melica uniflora, Peucedanum alsaticum, Physospermum cornubiensis, Poa nemoralis, Potentilla micrantha, Tanacetum corymbosum, Teucrium chamaedrys, Veronica chamaedrys, Viola hirta, V. odorata, Viscaria vulgaris.С увеличаване на надморската височина и на въздушната и почвена влажност, например в Предбалкана, в състава на ксеротермните дъбови гори се появяват различни мезофилни горски видове дървета, треви и храсти – Aremonia agrimonoides, Carex montana, Carpinus betulus, Cerasus avium (= Prunus avium), Luzula forsteri, L. sylvatica, Neottia nidus-avis, Stellaria holostea, Veronica officinalis. Пак в предпланинските райони, на места в дъбовите гори навлиза и обикновената хвойна (Juniperus communis).
Мизийските смесени термофилни дъбови гори са част от големия комплекс от дъбовите гори от хълмистите равнини и предпланините на Югоизточна Европа, от съюза Quercion frainetto. Ако те се разглеждат като част от една полиморфна асоциация (senso lato) Quercetum frainetto-cerris, представена от различни географски синвикарианти в различните части на Балканския полуостров, то тогава мизийските дъбови гори ще бъдат част от голямата асоциация Quercetum frainetto-cerris moesiacum. Тя е разпространена в Северна и Западна България и Източна Сърбия.
Мизийските термофилни дъбови гори на благун (Quercus frainetto) и цер (Quercus cerris) са били подложени в продължение на векове на силно антропогенно въздействие – различни видове сечи, паша на домашни животни, опожаряване. На много места те са силно деградирали и заменени от производни дървесни, храстови и тревни ценози – например на Agrostis capillaris, Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Carpinus orientalis, Chrysopogon gryllus, Juniperus communis, Pteridium aquilinum. На по-бедни и ерозирали почви те формират комплекси с отворените фитоценози на косматия дъб.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Acer campestre, A. tataricum, Ajuga laxmannii, Althaea cannabina, Aremonia agrimonoides, Brachypodium sylvaticum, Buglossoides purpurocаerulea, Bupleurum praealtum, Campanula bononiensis, C. persicifolia, Carex montana, Carpinus betulus, C. orientalis, Clinopodium vulgare, Cornus mas, Crataegus monogyna, Crocus flavus, Dactylis glomerata, Echinops banaticus, Euonymus europaeus, E. verrucosus, Euphorbia amygdaloides, E. polychroma, Festuca heterophylla, Fragaria vesca, Fraxinus ornus, Galium pseudaristatum, Geum urbanum, Helleborus odorus, Hieracium racemosum, H. sabaudumgr., Iris variegata, Laser trilobum, Lathyrus latifolius, L. niger, L. vernus, Ligustrum vulgare, Luzula forsteri, L. sylvatica, Lychnis coronaria, Malus sylvestris, Melica uniflora, Neottia nidus-avis, Peucedanum alsaticum, P. cervaria, Physospermum cornubiensis, Poa nemoralis, Potentilla micrantha, Primula veris, P. vulgaris, Pyrus pyraster, Quercus cerris, Q. frainetto, Q. petraea agg. (вкл. Q. dalechampii), Q. pubescens, Q. virgiliana, Scorzonera hispanica, Silene viridiflora, Sorbus domestica, Tanacetum corymbosum, Teucrium chamaedrys, Veronica chamaedrys, V. officinalis, Viola hirta, V. odorata, Viscaria vulgaris; мъхове – Brachytheciastrum velutinum, Hypnum cupressiforme.
- Гъби: Макромицети – Amanita caesarea, A. franchetii, A. phalloides, Armillaria mellea, A. tabescens, Boletus aereus, B. aestivalis, B. appendiculatus, B. fechtneri, B. queletii, B. radicans, B. regius, B. rhodopurpureus, B. satans, Clavariadelphus pistillaris, Cortinarius bulliardii, C. infractus, C. orellanus, C. rufoolivaceus, C. trivialis, Ganoderma lucidum, Geastrum melanocephalum, Grifola frondosa, Hericium erinaceum, Hygrophorus poetarum, H. russula, Inonotus dryadeus, I. nidus-pici, Lactarius acerrimus, L. flavidus, Meripilus giganteus, Omphalotus olearius, Peniophora quercina, Phellinus ferruginosus, Pleurotus dryinus, Polyporus tuberaster, Russula virescens, Tricholoma acerbum, T. ustaloides; Микромицети – Apiognomonnia errabunda (по Quercus frainetto), Diplodia mutila (по Quercus cerris), Erysiphe euonymi (по Euonymus europae us), Gnomonia rosae (по Potentilla micrantha), Hypospilina pustulata, Microsphaera alphitoides (по Quercus cerris, Q. frainetto), Hypoxylon mediterraneum (по Q. cerris), Urocystis floccosa (по Helleborus odorus).
- Животни: Безгръбначни – Cerambyx cerdo, Lucanus cervus, Lymantria dispar; Гръбначни – Caprimulgus europaeus, Dendrocopus medius, Dryomis nitedula, Emberiza citrinella, Felis sylvestris, Fringilla coelebs, Hieraetus pennatus, Hypsugo savii, Jynx torquilla, Lacerta praticola, Myotis capaccinii, Nyctalus leisleri, N. noctula, Parus coeruleus, Pipistrellus pipistrellus, P. pygmaeus, Rana dalmatina.
Разпространение в България. Северна България – Предбалкана, южните и западни части от Дунавската равнина и Лудогорието (на юг от линията гр. Видин – гр. Лом – гр. Бяла Слатина – гр. Плевен – гр. Левски – гр. Павликени – гр. Бяла – гр. Ветово – гр. Добрич), Източна Стара планина, предпланините и ниските планини на Западна България (Пернишко, Софийско и Кюстендилско).
Консервационно значение. Тези гори са местообитание, подложено на много силен антропогенен натиск. В състава им участват някои редки, застрашени и защитени видове висши растения като Anemone sylvestris, Chamaecytisus kovacevii, Crocus tommasinianus, Galium bulgaricum, Hesperis sylvestris subsp. velenovskyi, Paeonia mascula, Vicia dumetorum, V. pisiformis, както и консервационно значими видове гъби – Amanita caesarea, A. franchetii, Boletus radicans, B. regius, B. rhodopurpureus, B. satans, Clavariadelphus pistillaris, Cortinarius bulliardii, C. coerulescens, Geastrum melanocephalum, Grifola frondosa, Hericium erinaceum, Hygrophorus arbustivus, H. poetarum, H. russula, Lactarius acerrimus, Tricholoma acerbum, Tuber aestivum. Тези гори са и източник на лечебни растения – глог, подъбиче, кукуряк, иглика и др.
Отрицателно действащи фактори. Мащабни голи сечи и незаконни сечи, свързани с прекомерно ползване на дървесина предимно за отопление. Други заплахи са замяна с горски култури от нетипични за района видове (черен и бял бор, салкъм), паша на домашни животни (главно на кози), пожари, осветляване и общото засушаване на климата, трудно възобновяване и някои гъбични заболявания, които засягат издънките, естествени ерозионни процеси по склоновете и др.
Взети мерки за опазване. Включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от находищата попадат в защитени територии: природните паркове „Врачански Балкан” и „Витоша”, и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Промяна на закона с цел спиране на голите сечи особено в частните гори. Дейности по възстановяване вкл. подпомагане на семенното възобновяване и борба с гъбичните заболявания по издънките и обявяване на някои от представителните ценози на космат дъб за защитени територии.
Литература. Велчев 1971; Кочев 1976; Радков, Минков 1963.
Автори. Росен Цонев, Петър Желев, Евгени Цавков
