15F2
F. Храстови съобщества
Родопски храсталаци от храстовиден очиболец (Potentilla fruticosa)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F2.336 Rhodope [Potentilla fruticosa]thikets; PAL. CLASS.: 31.636 Rhodope [Potentilla fruticosa] thickets; HD 92/43: 40B0 Rhodope Potentilla fruticosa thickets.
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Критично застрашено [CR – A1, 2 B1, 2 C3 D3 E3 F3 G3 H3].
Обща характеристика. Храстовидният очиболец (Potentilla fruticosa) е глациален реликт във флората на България и Балканския полуостров. Образува затворени храстови съобщества по открити терени в иглолистни гори от Picea abies и Pinus sylvestris в Западните Родопи. Общата площ, заета от тези храсталаци, е около 12 dка, разпределена в две самостоятелни съобщества, на разстояние едно от друго на около 500 m. Теренът има лек наклон със западно изложение. Почвите са тъмноцветни планинско-горски (Humic Cambiosols). Сравнени с почвите в съседните територии, те са по-студени и с висока почвена влажност (45–65%). Влажността на въздуха е със средна годишна стойност около 80% и обуславя развитие на мезофилни растителни съобщества и видове. Отделни храсти на P. fruticosa се срещат и на по-сухи места из планинските ливади в съседство. Флористичният състав е сравнително богат, включва около 130 таксона висши растения, основната част от които принадлежат към бореалния флорен елемент. По доминантния метод е установена една асоциация – Potentilla fruticosa-Mixtoherbosa. Съобществото се отличава с неравномерна хоризонтална структура. Храстите на P. fruticosa са с височина 35–40 см имат групово или единично разпространение, а между пространствата с плътно покритие има тревисти растения. Вертикалната структура включва три етажа: първият е на P. fruticosa, вторият е тревист, а третият – мъхов. Общото проективно покритие е 80–100%. Основни съпътстващи видове са: Agrostis capillaris, Antennaria dioica, Bromus riparius, Deschampsia caespitosa, Festuca nigrescens subsp. nigrescens, Galium boreale, G. palustre, G. verum, Juniperus sibirica, Luzula sudetica, Nardus stricta, Poa alpina, P. palustris, Sanguisorba officinalis. Срещат се и Campanula patula subsp. epigaea, Filipendula vulgaris (= Filipendula hexapetala), Genista depressa, Hypericum maculatum, Linum capitatum,Ligusticum mutellina, Myosotis scorpioides, Potentilla crantzii, P. erecta, Ranunculus montanus, Stellaria graminea, Thalictrum simplex, Thlaspi praecox, Valeriana officinalis и др.Много характерно е участието на някои ендемични видове, като Gentianella bulgarica, Geum rhodоpaeum, Veronica rhodopaea, Viola rhodopeia и др.В мъховия етаж се срещат Abietinella abietina, Dicranum scoparium, Hylocomium splendens, Ptilidium ciliare.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Antennaria dioica, Deschampsia caespitosa, Galium boreale, Genista depressa, Geum rhodopaeum, Linum capitatum, Nardus stricta, Picea abies, Pinus sylvestris, Potentilla erecta, P. fruticosa, Veronica rhodopaea, Viola rhodopеia;мъхове – Abietinella abietina.
Разпространение в България. Западни Родопи, местн. Беглика – районът на Раково дере; на 1600 m надм. вис.
Консервационно значение. Местообитанието има важно средообразуващо значение за комплекс от редки видове за Родопите, България и Балканския полуостров – глациални реликти (Galium boreale, Abietinella abietina) и ендемити (Crocus veluchensis, Gentianella bulgarica, Geum rhodopaeum, Veronica rhodopaea, Viola rhodopеia, Thymus stojanovii).
Отрицателно действащи фактори. Паша на селскостопански животни и горскостопанските дейности, затруднено семенно възобновяване поради конкуренцията на тревните видове.
Взети мерки за опазване. Правени са опити за трайно ограждане на част от находището. Храстовидният очиболец е обявен за защитен вид, местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и находището е в защитена зона от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Провеждане на мониторинг и разработване на план за действие за опазване на местообитанието.
Литература. Йорданов 1941; Мешинев 1975.
Автори. Чавдар Гусев, Владимир Вълчев
