15E2

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Низинни сенокосни ливади

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E2.252 Moesio-Thracian hay meadows; PAL. CLASS.: 38.252 Moeso-Thracian mesophile hay meadows; HD 92/43: 6510 Lowland hay meadows (Alopecurus pratensis, Sanguisorba officinalis); Бондев (1991): 148 Мезофитни тревни формации (ливади) (Festuceta pratensis, Poaeta sylvicolae, Alopecureta pratensis, Lolieta perennis, Agrostideta stoloniferae и др.) на мястото на гори от бряст, полски ясен, летен и дръжкоцветен дъб и др.

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Застрашено [EN - A1, 2 D3 E2 F2 G2 H2 J L2].

Обща характеристика. Низинните сенокосни ливади заемат крайречните тераси и пониженията на релефа (падини) в равнините. Заеманите участъци са равни или с неголям наклон, рядко на склонове с над 25°. Това осигурява задържането на водата, както на подпочвената, която често е близо до повърхността, така и на повърхностната, постъпваща с валежите. Временните разливи на реките са рядко явление в отделни участъци. Почвите са алувиално-делувиални и делувиално-ливадни, в много участъци – глинесто песъчливи, понякога покрити с речни наноси. В някои места са слабо засолени. През по-голяма част от вегетационния период те са умерено влажни. През втората половина на лятото в много случаи стават доста сухи. Някои ливади се отводняват, други се напояват изкуствено в определени периоди от време. В много участъци те са разоравани и превръщани в ниви заради богатството си на хранителни вещества. През последните години процесът е обратен. Площта на отделните участъци варира от около един до стотици декари. Вертикалният диапазон на разпространение e широк, започва от морското ниво, но горната граница силно варира. В някои случаи тя достига 1200, дори 1300 m надм. вис. Оптимумът на разпространение е докъм 600–800 (1000) m надм. вис. с преобладаване във високите полета, а в котловините на около 300–600 m надм. вис.

Антропогенното въздействие влияе значително върху състава и структурата на растителността на низинните сенокосни ливади. В повечето случаи това са вторични фитоценози, заели мястото на унищожени мезофилни и хигромезофилни гори. Косенето препятства възстановяването на горската растителност и определя в значителна степен флористичния им състав. Подсяването на семена, допълнителното наторяване и други човешки дейности също влияят целенасочено върху флористичния състав на тази група фитоценози. Истинските сенокосни низинни ливади се използват само за сено, но това се случва доста рядко. По-често те са и пасища през голяма част от вегетационния период, което също влияе на видовия им състав.

Типичните мезофитни ценози са много богати на видове. Промените във флористичния състав на отделните фитоценози са повече флуктуационни.Обилието на определен вид е следствие на вариране в екологичните условия, в някои случаи – и на антропогенна намеса. Сред житните треви основни доминанти са Alopecurus pratensis, Elymus repens, Festuca pratensis, Poa sylvicola. С по-ограничено разпространение са ценозите на Bromus commutatus, Deschampsia caespitosa, Lolium perennе, Poa pratensis и др. От останалите видове разпространени с различно обилие в голяма част от мезофилните низинни тревни ценози са Alopecurus rendlei (= Alopecurus utriculatus), Anthoxanthum odoratum, Anthriscus sylvestris, Arrhenatherum elatius, Briza media, Bromus racemosus, Campanula patula, Carex distans, C. spicata, C. vulpina, Centaurea jacea, Cirsium canum, Crepis biennis, C. setosa, Cynosurus cristatus, Daucus carota, Filipendula vulgaris, Geranium pratense, Gratiola officinalis, Heracleum ternatum, Holcus lanatus, Knautia arvensis, Lathyrus pratensis, Leucanthemum vulgare, Lotus corniculatus, Lychnis flos-cuculi, Lysimachia nummularia, Medicago arabica, M. polymorpha, Moenchia mantica, Oenanthe banatica, O. silaifolia, Orchis coriophora, O. laxiflora subsp. elegans, Phleum pratense, Plantago lanceolata, Poa angustifolia, Prunella vulgaris, Rhinanthus minor, R. rumelicus, Ranunculus acris, Rorippa sylvestris, Rumex acetosa, Stellaria graminea, Tragopogon pratensis, Trifolium campestre, T. dubium,T. fragiferum subsp. bonannii,T. hybridumsubsp. elegans, T. pratense, T. repens, T. flavescens и много други видове, включително някои ксеромезофити като Achillea millefolium, Scor zonera hispanica, Trifolium patens и др.

Преходът между низинните и планинските сенокосни ливади е много плавен. От една страна, отделни ценози от групата на низинните ливади се срещат на височина до 1300 m, макар и много рядко по-високо. От друга страна, някои от фитоценозите на разглежданите като планински сенокосни ливади, на Agrostis capillaris например, започват своето разпространение от 800 m надм. вис. нагоре. От низинните ливадни ценози на места в планинския пояс се развиват такива, доминирани от Poa pratensis, Festuca pratensis и др. По своя флористичен състав те слабо се отличават от типичните низинни сенокосни ливади, тъй като значителна част от видовете, които ги изграждат, имат вертикален диапазон на разпространение над 800 (1000) m надм. вис. Но има и такива, които са разпространени главно в планините: Agrostis capillaris, Galium cruciatum, Rumex alpinus, Viola tricolor и др.

Повечето видове, които участват в състава на низинните сенокосни ливади, имат добри фуражни качества. Видовете, които съдържат отровни вещества, в много случаи имат ограничено разпространение и обилие. Такива са Colchicum autumnale, Oenanthe banatica, O. silaifolia, Ranunculus acris, R. polyanthemos, R. repens, R. sardous, Stellaria graminea, Symphytum officinale и др. Много често пашата в низинните сенокосни ливади е забранена само за около 2 месеца или малко повече, ако се събира отава (втори откос). С пашата се извършва въздействие директно върху растенията и индиректно чрез наторяването, но повече чрез утъпкването на почвата и внасянето на семена на рудерални и плевелни видове, които влошават качествата на ливадните ценози. От рудералните и плевелни видове най-често срещани са Apera spica-venti, Bromus hordeaceus, B. аrvensis, Daucus carota, Carduus nutans, Cichorium intybus, Echium italicum, Crepis setosa и др. На по-малка надморска височина, във влажните долове на Северна България ценози формира Festuca arundinacea, които са с по-беден видов състав.

Синтаксономично низинните сенокосни ливади в България принадлежат към клас Molinio-Arhenatheratea (съюзи Arhenatherion, Deschampsion). На места Chrysopogon gryllus също формира съобщества, близки до мезофилните ливади (съюз Chrysopogoni-Danthonion), в състава на които участват голяма част от типичните мезофилни видове: Leucanthemum vulgare, Moenchia mantica, Stellaria graminea и много др. Те обаче са по-близки до ливадните степи и се развиват на малко по-сухи и обикновено издигнати места, като сенокосът е причината за запазване на остатъчна влага в почвата, защото възпрепятства изпарението от големите туфести житни.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. В цялата страна под 1200 m надм. вис., но най-добре са представени във високите полета на Западна България: Софийско, Драгоманско, Ихтиманско, Самоковско (долината на р. Палакария), Кюстендилско; по-нарядко в Тракийската низина и Подбалканските полета (Карловско, Казанлъшко, Новозагорско) и др. По-нарядко в Северна България – Студена река, в долините на Ломовете, Северозападна България (Видинско, Белоградчишко, Никополско) и Лудогорието (Разград, Търговище, Кубрат, Попово).

Консервационно значение. Местообитанието се развива при много специфични условия, срещат се някои редки, застрашени и защитени растения и животни – Crex crex, Circus pygargus,както и консервационно значимият вид гъба Entoloma incanum. Сравнително високото насекомно обилие, свързано с мезофитните растителни съобщества, е добра хранителна база за прилепите от съседни карстови райони, селища, горски екосистеми: Myotis capaccinii, Nyctalus noctula, N. leislerii, Hypsugo savii, Pipistrellus pipistrellus, Eptesicus serotinus.

Отрицателно действащи фактори. В миналото низинните сенокосни ливади са имали широко разпространение в страната. Много от тях са вече унищожени: разорани за ниви, застроени при разширяване на селищата, преминали в категорията на пасища поради прекомерна паша и т.н. С настъпилите политико-икономически промени в страната, пашата почти е преустановена, много ниви са изоставени, в резултат, на което се наблюдава възстановяване на ливадните ценози, но те нямат качествата на първичните. Други негативни фактори са промяната на хидрологичния режим на реките чрез андигиране и пресушаване на крайречните разливи, замърсяване със синтетични торове, използване на хербициди, общото засушаване на климата и др.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от най-представителните находища попадат в защитени зони в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието на ливадите, обявяване на най-представителните от тях (например в поречието на р. Палакария) за защитени територии и зони, възстановяване на водния режим на някои от тях, правилно управление на ливадите чрез поддържане на сенокосното ползване и ограничаването на пашата.

Литература. Ганчев и др.1964; Дражева-Геранлиева 1986.

Автори. Росен Цонев, Веска Русакова


Низинни сенокосни ливади (карта на разпространението)