15C2

C. Вътрешни водоеми

Бавнотечащи реки с макрофитна растителност

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C2.33 Mesotrophic vegetation of slow-floating rivers, C2.34 Eutrophic vegetation of slow-floating rivers; PAL. CLASS.: 22.43 Mesotrophic river vegetation, 22.44 Eutrophic river vegetation HD 92/43: 3260 Water courses of plain to montane levels with the Ranunculion fluitantis and Callitricho-Batrachion vegetation.

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C2 D2 E2 F1 G2 H2 J L3].

Обща характеристика. Местообитанието е част от средното и долното течение на големите реки в равнините и низините от 0 до 400–500 m надм. вис. Основно това са Огоста, Вит, Янтра, Марица, Тунджа и др. Речното течение е бавно, водите са от мезо- (по-често) до еутрофни. Максимумът на оттока е обикновено в периода април-юни, а минимумът – през август-октомври. Дълбочината на реката е най-често около 0,30–1,50 m. Кислородното съдържание силно варира в зависимост от скоростта на течението, наличието на фотосинтезиращи организми и сезонните температурни амплитуди на водата. Дъното е глинесто или тинесто-глинесто, по-рядко е чакълесто-песъчливо. Най-много тинести наноси се натрупват в заливите, което създава възможност за заселване на редица макрофити – Ceratophyllum demersum, Myriophyllum spicatum, Potamogeton crispus, P. nodosus, P. perfoliatus, Ranunculus trichophyllus, Zannichellia palustris.В крайбрежната зона и заливите при затихване на течениетосе срещат и ценозите на Berula erecta, Elodea canadensis, Lemna minor, Mentha aquatica, Sagittaria sagittifolia, Sparganium erectum, Spirodela polyrhiza, Typha latifolia и др. В някои от по-силно замърсените и еутрофизирани реки, като Янтра и Огоста, количеството на макрофитната растителност се увеличава.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Средното и долното течение на големите реки в Дунавската равнина, Тракийската низина, Тунджанската равнина и Предбалкана, частично в Странджа (р. Велека).

Консервационно значение. В този тип местообитание се срещат някои застрашени макрофити, като Groenlandia densa и др. Висока хранителна активност над водната повърхност тук имат прилепите: Nyctalus noctula, Myotis daubentonii, M. capaccinii, Pipistrellus pipistrellus, Hypsugo savii.

Отрицателно действащи фактори. Хидромелиоративни дейности в поречията на реките – андигиране, отводняване, построяване на бентове и водноелектрически централи, добив на чакъл и пясък от речното легло, замърсяване с отпадъчни води и битови отпадъци, наторяване и използване на пестициди в съседните обработваеми земи, ерозия и затлачване на речното корито, наводнения и изменение на ерозионния базис.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от поречията са включени в защитени територии – р. Велека в природен парк „Странджа” и др., и защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 – на реките Вит, Огоста, Янтра, Тунджа, Марица, Велека.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Ограничаване на хидромелиоративните мероприятия в поречията на реките, възстановяване на старите корита и прекратяване на добива на инертни материали от речните русла в защитените зони.

Литература. Цонев 2002.

Автори. Росен Цонев, Владимир Вълчев


Бавнотечащи реки с макрофитна растителност (карта на разпространението)