15C2
C. Вътрешни водоеми
Бавнотечащи реки с макрофитна растителност
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C2.33 Mesotrophic vegetation of slow-floating rivers, C2.34 Eutrophic vegetation of slow-floating rivers; PAL. CLASS.: 22.43 Mesotrophic river vegetation, 22.44 Eutrophic river vegetation HD 92/43: 3260 Water courses of plain to montane levels with the Ranunculion fluitantis and Callitricho-Batrachion vegetation.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C2 D2 E2 F1 G2 H2 J L3].
Обща характеристика. Местообитанието е част от средното и долното течение на големите реки в равнините и низините от 0 до 400–500 m надм. вис. Основно това са Огоста, Вит, Янтра, Марица, Тунджа и др. Речното течение е бавно, водите са от мезо- (по-често) до еутрофни. Максимумът на оттока е обикновено в периода април-юни, а минимумът – през август-октомври. Дълбочината на реката е най-често около 0,30–1,50 m. Кислородното съдържание силно варира в зависимост от скоростта на течението, наличието на фотосинтезиращи организми и сезонните температурни амплитуди на водата. Дъното е глинесто или тинесто-глинесто, по-рядко е чакълесто-песъчливо. Най-много тинести наноси се натрупват в заливите, което създава възможност за заселване на редица макрофити – Ceratophyllum demersum, Myriophyllum spicatum, Potamogeton crispus, P. nodosus, P. perfoliatus, Ranunculus trichophyllus, Zannichellia palustris.В крайбрежната зона и заливите при затихване на течениетосе срещат и ценозите на Berula erecta, Elodea canadensis, Lemna minor, Mentha aquatica, Sagittaria sagittifolia, Sparganium erectum, Spirodela polyrhiza, Typha latifolia и др. В някои от по-силно замърсените и еутрофизирани реки, като Янтра и Огоста, количеството на макрофитната растителност се увеличава.
Характеризиращи таксони.
- Растения: Водорасли – Batrachospermum spp., Chantransia spp., Hildenbrandia rivularis, Lemanea spp., Thorea ramosissima; Висши растения – Berula erecta, Butomus umbellatus, Callitriche cophocarpa, Groenlandia densa, Myriophyllum spicatum, Najas marina, Potamogeton crispus, P. pectinatus, P. perfoliatus, P. trichoides, Ranunculus aquatilis, R. penicillatus, R. trichophyllus, Sagittaria sagittifolia, Sparganium erectum, Zannichellia palustris;мъхове – Fontinalis antipyretica.
- Гъби: Микромицети – Ascochyta vollubilis, Erysiphe betae; Septoria polygonorum (по Persicaria hydropiper); Podosphaera xanthii, Puccinia xanthii (по Xanthium italicum); Uromyces rumicis (по Rumex palustris).
- Животни: Crustacea – Acanthocyclops robustus, Attheyella crassa, Canthocamptus staphylins, Diacyclops bisetosus, D. crassicaudis, Eucyclops serrulatus, Limocamptus dacicus, Megacyclops viridis.
Разпространение в България. Средното и долното течение на големите реки в Дунавската равнина, Тракийската низина, Тунджанската равнина и Предбалкана, частично в Странджа (р. Велека).
Консервационно значение. В този тип местообитание се срещат някои застрашени макрофити, като Groenlandia densa и др. Висока хранителна активност над водната повърхност тук имат прилепите: Nyctalus noctula, Myotis daubentonii, M. capaccinii, Pipistrellus pipistrellus, Hypsugo savii.
Отрицателно действащи фактори. Хидромелиоративни дейности в поречията на реките – андигиране, отводняване, построяване на бентове и водноелектрически централи, добив на чакъл и пясък от речното легло, замърсяване с отпадъчни води и битови отпадъци, наторяване и използване на пестициди в съседните обработваеми земи, ерозия и затлачване на речното корито, наводнения и изменение на ерозионния базис.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от поречията са включени в защитени територии – р. Велека в природен парк „Странджа” и др., и защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 – на реките Вит, Огоста, Янтра, Тунджа, Марица, Велека.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Ограничаване на хидромелиоративните мероприятия в поречията на реките, възстановяване на старите корита и прекратяване на добива на инертни материали от речните русла в защитените зони.
Литература. Цонев 2002.
Автори. Росен Цонев, Владимир Вълчев
