14H3
H. Вътрешноконтинентални скални местообитания
Пирамидални образувания в пясъчно-глинести скали
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: Н3.1В2 Bare siliceous inland cliffs; PAL. CLASS.: 62.42 Siliceous bare inland cliffs.
Природозащитен статут. Няма.
Категория. Уязвимо [VU – B2 D2 H2 I J].
Обща характеристика. Това местообитание представлява уникални ерозионни форми на релефа в песъкливо-глинести скали. Намира се в подножието на югозападните склонове на Южен Пирин. В резултат на много силни ерозионни процеси, Мелнишка река и нейните притоци са се вдълбали около 100 m в хълмовете от старокватернерни алувиално-пролувиални наслаги, лежащи върху меки, лесно поддаващи се на ерозионно-денудационни процеси седименти от неогенска възраст. Местата, където скалите се рушат и образуват сипеи, са носели славянските имена Мела, Мелжа, Меловете, откъдето се предполага, че идва името Мелник, а от там – и името на земните пирамиди – Мелнишки пирамиди.
Отвесните високи брегове на дълбоките долове са нарязани от оригинални форми със сипеи. Създалата се своеобразна среда е причина за спецификата на растителността. По отвесните стени са се развили много малко растения и в по-голямата си част те са лишени от растителност. За това допринасят и продължаващите ерозионни процеси. Повече растителност има по някои от сипеите и по билата, остатъци от по-слабо наклонените хълмовете. По-характерни видове са Artemisia campestris, Carpinus orientalis, Dianthus cruentus, Festuca rupicola, Fraxinus ornus, Juniperus oxycedrus, Peucedanum austriacum, Prunus cerasifera, Senecio rupestris, Stipa pennata, Syringa vulgaris и др. В изкуствено прокопаните галерии на мелнишките пирамиди често се среща малкият подковонос Rhinolophus hipposideros.
Сходни форми на релефа има и по склоновете на Пирин над р. Струма в района на град Кресна – местн. Мела.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Achillea setacea, Artemisia campestris, Bromus squarrosus, B. sterilis, B. tectorum, Carpinus orientalis, Cotinus coggygria, Crepis setosa, Dianthus cruentus, Festuca rupicola, Fraxinus ornus, Galium heldreichii, G. lucidum, Geranium rotundifolium, Juniperus communis, J. oxycedrus, Orlaya grandiflora, Peucedanum austriacum, Phleum phleoies, Poa bulbosa, Prunus cerasifera, Quercus pubescens, Sanguisorba minor, Sedum annuum, S. grisebachii, Senecio rupestris, Seseli rigidum subsp. rigidum, Stipa pennata, Thymus longicaulis.
- Животни: Прилепи – Pipistrellus pipistrellus, Rhinolophus hipposideros.
Разпространение в България. Южен Пирин – долината на Мелнишка река и притоците ѝ на 400–500 m надм. вис., Кресненско дефиле.
Консервационно значение. Природен феномен и уникален тип местообитание.
Отрицателно действащи фактори. Застрояване и развитие на туристическа инфраструктура, ерозионни процеси, залесяване с неместни видове.
Взети мерки за опазване. Пирамидалните образувания в близост до гр. Мелник са обявени за защитена територия – защитена местност „Мелнишки пирамиди”, а голяма част от района е в границите на защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Фитоценологични изследвания и мониторинг, регламентиране на маршрути за туристически посещения.
Литература. Попов 1970.
Автор. Веска Русакова
