14G1
G. Гори
Мизийски гори от космат дъб (Quercus pubescens)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.7372 Moesian white oak woods; PAL. CLASS.: 41.7372 Moesian white oak woods; HD 92/43: 91H0 *Pannonian woods with Quercus pubescens; Бондев (1991): 106 Гори от граница (Querceta pubescentis) и виргилиев дъб (Querceta virgiliane), 108 Смесени гори от виргилиев дъб (Quercus virgiliana) и граница (Quercus pubescens) и с полски клен (Acer campestre), 109 Смесени гори от граница (Quercиs pubescens), виргилиев дъб (Querceta virgiliana), сребролистна липа (Tilia tomentosa) и мъждрян (Fraxinus ornus), 110 Смесени гори от граница (Quercиs pubescens), виргилиев дъб (Querceta virgiliana) и мъждрян (Fraxinus ornus), 111 Смесени гори от граница (Quercиs pubescens), виргилиев дъб (Querceta virgiliana) и келяв габър (Carpinus orientalis), на места възникнали вторично, но само в регионите с континентален климат – Северна и Западна България (Софийско).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C2 D1 E2 F2 G2 H2 L2].
Обща характеристика. Това местообитание се свързва с разредените, ксеротермни дъбови гори, доминирани от космат дъб (Quercus pubescens) и е разпространено по варовиковите възвишения на местата с континентален климат. Тези гори са част от смесените дъбови гори, като обикновено заемат най-сухите и топли места по склонове предимно с южно или западно изложение. Почвите са добре развити, най-често са различни подтипове лесивирани (Luvisols) до плитки – от подтипoвете литосоли (Lithic Leptosols), рендзини (Rendzic Leptosols) и по-рядко ранкери (Umbric Leptosols). Характерно е, че са сухи, сравнително бедни и с различна степен на ерозия. Такива гори се срещат предимно в карстовите райони и често приосновната скала се разкрива като различни по големина скални блокове. Заради континенталните условия, бедните почви и антропогенното влияние, горите са предимно фрагментарни и имат на места храсталачен облик. Видовият състав на съобществата на косматия дъб е твърде динамичен и разнообразен. в тях има много открити терени – поляни, каменливи площи, и те често формират комплекси с ксеротермните пасища и храсталаци, като от тези места в горите на космат дъб проникват много ксеротермни тревни видове, типични за флората на дадения географски регион и височинен пояс.
Дървесният етаж, в който косматият дъб доминира или съдоминира, достига височина най-често 4–8 m. Дърветата са разклонени и често кривостъблени. Освен Quercus pubescens,в този етаж обикновено се срещат Acer campestre, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. frainetto, Q. virgiliana. Често, особено на места с плитка варовикова основа, масово расте и Carpinus orientalis, който може да образува и втори дървесен подетаж. В Западния Предбалкан е интересно участието в тези ценози на Acer hyrcanum и Acer monspessulanum. В храстовия етаж има множество видове като Cornus mas, Cotinus coggygria, Crataegus monogyna, Ligustrum vulgare, Paliurus spina-christi, Prunus spinosa, Rhamnus cathartic us, Rosa gallica, Syringa vulgaris, Ulmus minor. В тревния етаж се срещат предимно видове, характерни за ксеротермните дъбови гори. Такива са: Asparagus officinalis, A. tenuifolius, Brachypodium sylvaticum, Buglossoides purpurocaerulea, Dactylis glomerata, Festuca heterophylla, Helleborus odorus, Lactuca quercina, Lathyrus niger, Orchis simia, Potentilla micrantha, Pulmonaria mollis, Scorzonera hispanica, Tanacetum corymbosum, Teucrium chamaedrys, Trifolium alpestre. Поради отворения характер и доброто осветление, във флористичния състав на горите от космат дъб участват много видове, които се срещат по поляните и ливадите, както и в редините на горите (например характерни за класовете Trifolio-Geranietea и Festuco-Brometea). Такива са: Acanthus balcanicus, Althaea cannabina, Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Chrysopogon gryllus, D ictamnus albus, Echinops sphaerocephalus,Euphorbia polychroma, Festuca rupicola, Filipendula vulgaris, Geranium sanguineum, Orchis purpurea, Primula veris. Красив пролетен аспект през април–май формира при цъфтежа си обикновеният божур (Paeonia peregrina).
В изолираните, оцелели гори на космат дъб (Quercus pubescens) на Добруджанското плато, например в района на р. Болата (Каварненско), се появяват, поради смекчаващото влияние на морето, и някои средиземноморски видове: Asparagus acutifolius, Colutea arborescens, Jasminum fruticans и др. Ниските планини на Западна България се характеризират с континентален климат, но и там някои южни видове проникват по долината на р. Струма и също участват в състава на разредените и светли гори от космат дъб. На Голо бърдо е описана асоциацията Genisto lidiae-Quercetum pubescenstis, в състава, на която освен широко разпространени видове, като Ajuga laxmannii, Cotinus coggygria, Festuca rupicola, Fraxinus ornus, Helinathemum nummularium, Tanacetum corymbosum, Teucrium chamaedrys, участват още Anthericum ramosum, Asyneuma anthericoides, Coronilla emerus, Eryngium palmatum, Genista subcapitata.
Горите от космат дъб се срещат в комплекси с другите ксеротермни дъбови гори – на цер (Quercus cerris) и благун (Q. frainetto), както и с ценозите на келявия габър (Carpinus orientalis). В сравнение с първите два вида, косматият дъб е по-непретенциозен и заема по-неподходящите за тях места, дори понякога се проявява като техен деградационен стадий на развитие. Сравнението с келявия габър е коренно различно – съобществата на този вид на места могат да заменят ценозите на косматия дъб, особено при напредване на ерозията и деградацията вследствие на антропогенната дейност – паша, сечи, пожари и др.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Acanthus balcanicus, Acer campestre, A. hyrcanum, A. monspessulanum, Ajuga laxmannii, Althaea cannabina, Anthericum ramosum, Asyneuma anthericoides, Brachypodium sylvaticum, Buglossoides purpurocaerulea, Campanula bononiensis, Carex humilis, C. michelii, Carpinus orientalis, Chamaecytisus albus, Chrysopogon gryllus, Cornus mas, Cotinus coggygria, Crataegus monogyna, Dactylis glomerata, D ictamnus albus, Echinops sphaerocephalus, Euphorbia polychroma, Ferulago sylvatica, Festuca heterophylla, F. rupicola, Filipendula vulgaris, Fraxinus ornus, Galium pseudaristatum, Genista subcapitata, Geranium sanguineum, Helianthemum nummularium, Helleborus odorus, Lactuca quercina, Laser trilobum, Lathyrus niger, Limodorum abortivum, Orchis purpurea, O. simia, Paeonia peregrina, Potentilla micrantha, Prunus spinosa, Pulmоnaria mollis, Pyrus pyraster, Quercus cerris, Q. frainetto, Q. pubescens, Q. virgiliana, Scorzonera hispanica, Sorbus domestica, Tanacetum corymbosum, Teucrium chamaedrys, Trifolium alpestre, T. medium, Viola hirta, V. suavis.
- Гъби: Макромицети – Amanita caesarea, A. franchetii, A. strobiliformis, Boletus impolitus, B. queletii, B. regius, B. satanas, Dichomitus campestris, Geastrum melanocephalum, Inocybe cervicolor, I. godeyi, I. patouillardii, Inonotus nidus-pici, Lactarius flavidus, Leucopaxillus compactus, Peniophora quercina, Phaeomarasmius erinaceus, Phellinus ferruginosus, Pleurotus dryinus, Sarcosphaera coronaria, Stereum gausapatum,Микромицети – Apiognomonia errabunda (по Quercus frainetto); Gnomonia rosae (по Potentilla micrantha); Hypospilina pustulata (по Quercus cerris, Q. frainetto, Q. pubescens, Q. virgiliana); Microsphaera alphitoides (по Q. cerris Q. frainetto); Phyllactinia fraxini(по Fraxinus ornus); P. guttata (по Carpinus orientalis); Puccinia lactucarum(по Lactuca quercina); P. oerteliana (по Geranium sanguineum); Septoria cornicola (по Cornus mas); S. pyricola (по Pyrus pyraster).
- Животни: Безгръбначни – Cerambyx cerdo, Lucanus cervus, Lymantria dispar, Zephyrus quercus;Гръбначни – Rana dalmatina, Zamenis longissimus,Buteo buteo,Dendrocopus minor, D. medius,Dryomis nitidula, Sylvaemus flavicollis, Nyctalus noctula, Pipistrellus pipistrellus, Felis sylvestris, Sus scropha, Capreolus capreolus.
Разпространение в България. Северна България – Предбалкана, части от Дунавската равнина, Североизточна България вкл. на места в Добруджа, предпланините и ниските планини на Западна България – Голо бърдо, южните склонове на Витоша, Чепън, Конявска планина и др.
Консервационно значение. Горите на космат дъб са местообитание, което се среща все по-рядко в България поради сечите, пашата, пожарите и др. В състава им участват някои редки, застрашени и защитени видове висши растения, като Chamaecytisus frivaldszkyanus, Eryngium palmatum, Limodorum abortivum, Polygala supina subsp. murbeckii. Тези ценози са източник на лечебни растения – червен божур, подъбиче, смрадлика, кукуряк, иглика и др. Консервационно значими видове гъби са: Amanita caesarea, A. franchetii, A. strobiliformis, Boletus regius, B. satanas, Geastrum melanocephalum, Leucopaxillus compactus, Sarcosphaera coronaria.
Отрицателно действащи фактори. Мащабните голи сечи и незаконните сечи, свързани с прекомерното ползване на дървесина, замяна с горски култури от нетипични за района видове (черен и бял бор, салкъм), паша на домашни животни (главно на кози), пожари, осветляване и общото засушаване на климата, строителство на комуникационни и транспортни съоръжения (пътища, ж. п. линии и др.), кариери за варовик, естествени ерозионни процеси по склоновете и др. На места флористичният състав на горите от космат дъб е силно рудерализиран.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Някои от находищата попадат в защитени територии – природните паркове „Врачански Балкан”, „Витоша”, и „Златни пясъци”, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Дейности по възстановяване, картиране и мониторинг на всички запазени ценози и обявяване на някои от представителните ценози на космат дъб за защитени територии.
Литература. Велчев 1971; Радков, Минков 1963; Soo 1957.
Автори. Росен Цонев, Петър Желев, Евгени Цавков
