14F2

F. Храстови съобщества

Субалпийски съобщества от върби (Salix spp.)

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F2.32162 Balkan Range willow brush, F2.32163 Rhodopide willow brush; PAL. CLASS.: 31.6216 South-eastern alpigenous willow brush, Balkan Range willow brush, 31.62163 Rhodopide willow brush, 31.621631 Rhodopide Lapland willow brush, 31.621632 Rhodopide small willow brush, 31.621633 Rhodopide taii willow brush; HD 92/43: 4080 Sub-arctic Salix spp. scrub; Бондев (1991): 3 Формация на клека (Pineta mugi) на места в съчетание с коренни храстови (Alneta viridis, Saliceta waldsteinianae и др.) и производни храстови (Junipereta sibiricae и др.), храстчеви (Vaccinieta vitis-idaeae и др.) и тревни (Nardeta strictae, Festuceta validae и др.) формации, 5 Хигропсихрофилни (торфищни) формации.

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Застрашено [ЕN – A1, 2 B1 C2 D2 E2 G2 H2 1].

Обща характеристика. Характерните за този тип местообитание фитоценози са доминирани от ниски или високи олиготермни хигрофилни върби Salix appendiculata, S. hastatа, S. lapponum, S. silesiaca, S. waldsteiniana, които се развиват в торфища, мочурища, край потоци и реки. В българските планини тези върби имат ограничено разпространение и се срещат както заедно, така и поотделно. Лапландската върба (Salix lapponum) е нисък до 1–1,5 m храст, чието основно разпространение е на платото на Витоша при надморска височина около 2000 m. Отделни фитоценози слизат до 1600 m. Много рядко Salix lapponum формира малки по площ ценози в някои мочурища сред клека в субалпийския пояс на Рила на височина около 2300–2400 m. В състава на ценози от разглеждания тип местообитание участват значителен брой видове. Основен вид е Deschampsia caespitosa.Често срещани са и Sanguisorba officinalis, Potentilla erecta.С по-ограничено разпространение са Alchemilla glaucescens, Baeothryon caespitosum (= Trichophorum caespitosum),Bistorta major (= Polygonum bistorta),Carex cinerea (= Carex curta), C. echinata, C. flava, C. nigra,Carex ovalis (= Carex leporina), C. umbrosa, Cirsium heterotrichum, Eriophorum angustifolium, E. latifolium, Juncus conglomeratus, J. effusus, Molinia c aerulea, Potentilla palustris (на Витоша), Succisa pratensis, Swertia perennis и др. На Витоша лапландската върба често е придружавана от Salix waldsteiniana, чиито храсти обикновено са малко по-високи и в повечето случаи са по края на групировките на лапландската върба. На места образуват и самостоятелни съобщества. По-често са развити в каменисти участъци край потоци. На Витоша двата вида върби, особено лапландската, намират оптимални условия за развитие и разширяват заеманите теротории. В Пирин, Рила и в Средна Стара планина валдщайновата върба формира самостоятелни храсталаци във влажни каменисти участъци с различен наклон над 1500 m надм. вис., също предимно край потоци и реки. Главно със Salix waldsteiniana, край потоците и реките се развива и Angelica pancicii. Редкият за българската флора олиготермен вид копиелистна върба (Salix hastata) e известен само от склоновете на вр. Йосифица в Рила, където заема много ограничена площ.

От високите върби, само Salix silesiaca много рядко образува самостоятелни или смесени с другите видове върби съобщества. Отделни индивиди или малки групи има най-често в клековите съобщества и в иглолистния пояс. Много рядко се формират ценози, смесени с Alnus viridis, в които зелената елша е във втория етаж. На места ограничено участие имат Abies alba, Acer heldreichii, Betula pendula, Picea abies, Pinus sylvestris. Приземните етажи са сходни с тези в клековите и горските ценози: Campanula rotundifolia, Cirsium appendiculatum, Doronicum columnae, Geranium macrorrhizum, Geum coccineum, Hypericum maculatum, Juniperus sibirica, Luzula luzuloides, L. sylvatica, Rubus saxatilis, Vaccinium myrtillus и др. Местообитанията са каменисти, винаги влажни, със слабо развита почвена покривка. Salix appendiculata се среща много ограничено в България. За сега са установени отделни индивиди в едно находище в Рила, без да се образуват фитоценози.

Синтаксономията на съобществата на алпийските и субарктичните върби в България не е разработена. Вероятни синтаксони от по-висок ранг са Alnion viridis, Adenostyletalia alliariae и Mulgedio-Aconitetea.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Витоша, Пирин, Рила, Стара планина, Родопи; 1500–2500 m надм. вис.

Консервационно значение. Хигрофилните съобщества са естествен резервоар за продължително задържане на водни запаси и незаменим регулатор за тяхното равномерно разходване през сухия сезон. В състава им участват и редки видове (Potentilla palustris и др.), което увеличава консервационното им значение.

Отрицателно действащи фактори. Естествените сукцесионни процеси на развитие на хигрофилната растителност към мезофилна в съчетание с промените на климата застрашават съществуването на разглежданите хигрофилни фитоценози заедно със съответния тип местообитание и едновременно с това намаляват осигуряването с вода не само планините, но и прилежащите и по-далечни равнинни територии. Отводняване на територии с разпространение на ценози на субарктичните върби води към развитие на мезофилни съобщества и изчезване на разглеждания тип местообитания с тяхната хигрофилна растителност.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от субалпийските съобщества на върби попадат в границите на защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000 и защитени територии – националните паркове “Централен Балкан“, “Пирин“ и “Рила“, природен парк “Витоша“ и др.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Спиране на пресушаването и смяна на хигрофилните местообитания с мезофилни и ксерофилни фитоценози. Проучване, мониторинг и опазване на прилежащите храстови и горски съобщества.

Литература. Бондев и др. 1982.

Автор. Веска Русакова


Субалпийски съобщества от върби (Salix spp.) (карта на разпространението)