14E1

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Вътрешни дюни с побити камъни

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E1.9B Standing stone inland dunes; PAL. CLASS.: 64.A Standing stone inland dunes; Бондев (1991): 147 Псамофитни тревни формации с преобладаване главно на класник (Leymeta racemosi), песъчар (Ammophylleta arenariae), галилеа (Galileeta mucronatae), пясъчна метличина (Centaureeta arenariae), тойна (Trachomitum venetum (L.) Woodson) и храстови формации с доминиране на ционура (Cionureta erectae) и др. предимно по крайморските пясъци.

Природозащитен статут. БК.

Категория. Застрашено [EN – A1 B2 C3 D3 E2 F2 G1 H2 I L2].

Обща характеристика. Местообитанието представлява разкрития на пясъци с терциерен произход в западната част на Варненската тектонска падина, от двете страни на Белославското езеро. На места разкритията са с изправени каменни колони – “побити камъни”, откъдето идва названието и на целия район. За произхода на колоните има различни теории и хипотези, които предполагат както абиогенни, така и биогенни причини. Колоните са от силицитизирани пясъчници, с фосилни останки от нумулитиди и бивалвии, имат централни кухини и са се формирали, както и намиращите се в близост до повечето групи скални венци, на няколко етапа през долния еоцен. Скалните излази са предимно от кварцови пясъчници. Добре оформени дюни с кварцови пясъци има в групите Слънчево югоизток, Централна, Белослав запад, както и при възвишението Добрева чука. В групите Слънчево запад, Бановска, Централна, Тетерлика значителни площи са с разпръснати сред пясъците камъни с различни размери. На места пясъците са с примеси на фини глини и по-плътна структура (Бановска група, Кариера запад).

Растителността на Побитите камъни представлява комплекс от псамофитни, хазмофитни и горски, и храстови ценози, като най-голяма площ заемат съобществата, доминирани от псамофитни видове. На места, в покрайнините на пясъчните разкрития, има съобщества от садина и белизма. По скалните венци и характерните за Централната група “скални могили” се развиват съобщества на хазмофитни растения. Неголеми петна с ксерофитна горска растителност, доминирана от келяв габър (Carpinus orientalis), космат дъб (Quercus pubescens) и храсталаци от глог (Crataegus monogina), има в Бановската, Централната група и Пчелина. Характерно е значителното флористично разнообразие. Установени са над 300 вида, като съществено участие имат понто-сибирски степни елементи, но много са и ендемититe.

Съществуващите проучвания на растителността са по методиката на доминантната школа. Псамофитните съобщества, доминирани от пясъчната власатка (Festuca arenicola) и Silene thymifolia,с участието на Alyssum borzaeanum, Astragalus varius, Lepidotrichum uechtritziаnum (= Aurinia uechtritziana), Centaurea arenaria, Euphorbia seguerana, Helichrysum arenarium, Peucedanum arenarium, Silene euxina, Verbascum purpureum, заемат значителни площи, по-често по дюнните склонове. Най-добре развити са в местностите Слънчево югоизток, Слънчево запад, Централна и Белослав запад. В понижени участъци с глинести примеси в субстрата е значително участието на по-влаголюбиви видове, като Carex ligerica, на места Holoschoenus vulgaris, Artemisia campestris. На каменливите участъци в състава им влизат и Anthemis regis-borisii, Dianthus nardiformis, Matthiola fruticulosa,Pulsatilla montana, Scabiosa argentea, Veronica multifida. За скалните разкрития са характерни Artemisia austriaca, Campanula sibirica, Ephedra distachya,Gypsophila glomerata, Linum tauricum subsp. tauricum, Potentilla bornmuelleri, Rhodax canus, Sempervivum zeleborii. В групите Бановска и Тетерлика има съобщества от едногодишни видове, доминирани от Secale sylvestre и Corispermum nitidum.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. В околностите на градовете Белослав и Девня и селата Слънчево и Баново, Варненска област, 100–250 m надм. вис.

Консервационно значение. Геоложкият феномен и местообитанието вътрешни дюни в района на Побити камъни са уникални за България и света. Тук се срещат редица видове с ограничено разпространение. Такива от висшите растения са българските ендемити Anthemis regis-borisii и Cleistogenes bulgarica, ендемичните за Западното крайбрежие на Черно море Alyssum borzaeanum, Anchusa velenovskyi,Lepidotrichum uechtritziаnum, Verbascum purpureum, Silene euxina, балканските ендемити Dianthus nardiformis, Silene frivaldszkyana, Silene thymifolia и др. Само тук в България се намират Arenaria rigida, Syrenia cana (= Erysimum quadrangulum). Броят на срещащите се висши растения, включени в Червения списък, е 17, а от мъховете тук расте уязвимият Grimmia crinita.

Отрицателно действащи фактори. В миналото вътрешните дюни са заемали много по-големи площи и районът се е оприличавал на пясъчна пустиня. В 50-те години на миналия век започва интензивно залесяване, предимно с неместни видове – азот фиксиращите салкъм (Robinia pseudacacia), гледичия (Gleditsia triacanthos) и миризлива върба (Elaeagnus angustifolia) са залесявани върху пясъците, а в участъците с малко по-добра почвена покривка е залесявано с черен бор. В групите от побити камъни в резултат на тези залесявания се е появила значителна фрагментация на псамофитна растителност. През последните десетилетия залесените чужди на местната флора видове плодоносят и на места се самозасявят. В групата Белослав запад, разположена непосредствено до гр. Белослав, настаненият от десетилетия вид кактус (Opuntia vulgaris) се превръща в инвазивен, защото се възобновява вегетативно и семенно.

Други отрицателно действащи фактори са незаконното изземване на пясък, а в миналото – и на каменни колони. За групите около Белослав (особено за група Белослав запад) е значимо отрицателното въздействие на пашата, тъй като чрез нея се разнася натурализиралият се кактус, който вече е достигнал и групите Авренска поляна и Тетерлика). За Централната група отрицателно действащ фактор е туристическото натоварване, което причинява сериозно отъпкване, на места увреждащо находища на видове с малочислени национални популации (Arenaria rigida). Изхвърлянето на битови отпадъци също е сериозен проблем.

Взети мерки за опазване. Значителна част от площта на местообитанието е включена в защитена територия – природна забележителност “Побити камъни” (253.5 ха), която обхваща 15 групи (Бановска, Слънчево запад, Слънчево югоизток, Централна север, Централна юг, Западна кариера, Канарата и кариера Дренака, Перчан тепе, Страшимировска група, Белослав запад, Авренска поляна, Тетерлика, Голия връх, Пчелина). Тази територия е включена и в НАТУРА 2000 - зона “Побити камъни”. За района има изготвен Проект за устройство на територията (2000 г.).

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Прекратяване на незаконно изземване на пясък и камъни, незаконната паша, повреждането на каменните колони. За групата Белослав запад е необходимо да бъде премахната черноборовата култура в границите на защитената територия, която е залесена върху местообитанието. Необходимо е да се ликвидират салкъмовите насаждения в Централната група и групата Слънчево запад като нетипични за района и оказващи силно отрицателно въздействие върху естествената растителност. За Централната група, където броят на посетителите е най-голям, за опазването на местообитанието и редките видове е необходимо туристите да се движат по определени маршрути, като се забрани достъпът до възвишението, на което се среща Arenaria rigida.

Литература. Бондев 1997; Давидов 1905; Кочев 1977; Филипова 1971; Филипова-Маринова, Петрова 2003; Чешитев и др. 1994; Petrova 1997.

Автор. Антоанета Петрова


Вътрешни дюни с побити камъни (карта на разпространението)