14C2
C. Вътрешни водоеми
Бавнотечащи реки без макрофитна растителност
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C2.3 Permanent non-tidal, slow, smoothflowing watercourses, C2.34 Eutrophic vegetation of slow-floating rivers; PAL. CLASS.: 24.1 Part of Rivers and streams.
Природозащитен статут. Няма.
Категория. Застрашено [EN – C2 D2 E2 F1 G2 H2 J L3].
Обща характеристика. Това са отделни неголеми участъци от средните и долните течения на реките Искър (най-долното течение, където коритото е коригирано), Осъм (непосредствено преди вливането ѝ в р. Дунав), Арда (между язовирите „Студен кладенец” и „Ивайловград”) българския бряг на р. Дунав и прилежащите български острови. Този тип местообитание се среща при надморска височина, не по-голяма от 300–400 m. Речното течение е бавно, водите са най-често мезотрофни, по-рядко – еутрофни. Най-голям е речният отток в края на пролетта и началото на лятото (май-юни), а минимумът е в края на лятото – началото на есента (август-октомври). Дълбочината на речния поток е обикновено около 1,5 m, понякога и повече. Съдържанието на кислород се променя в зависимост от различни фактори – скорост на течението, температура на водата и др. Брегът и дъното са глинести (Дунав, Осъм), понякога са чакълесто-песъчливи (при другите реки). Характерно е, че по тези места бреговете обикновено са по-стръмни и дълбочината на речното корито се увеличава бързо. Нерядко това са участъци от речния бряг, които са коригирани и силно променени. Това е основната предпоставка в тези места да не се формират макрофитни съобщества или поне временни растителни групировки. На изолирани места по периферията на водния поток, там, където течението е най-слабо, може да се образуват струпвания от малка водна леща (Lemna minor), които са много нетрайни и зависят от турбулентността на водата. По същите места понякога се срещат отделни екземпляри или малки групи от Myriophyllum spicatum, Ceratophyllum demersum, Potamogeton crispus или P. nodosus, най-често донесени от водното течение. В крайбрежната зона, където подпочвените води са по-високи, се образуват крайречни съобщества с участието на Berula erecta, Lycopus europaeus, Lythrum salicariа, Mentha aquatica, M. pulegium, Typha angustifolia, T. latifolia, понякога Sparganium erectum и по-рядко Butomus umbellatus. Обикновено по тези места има неголеми крайречни гори от различни видове върба.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Ceratophyllum demersum, Lemna minor, Myriophyllum spicatum, Potamogeton crispus, P. nodosus.
- Животни: Crustacea: Acanthocyclops robustus, Canthocamptus staphylinus, Cyclops strenuus, Diacyclops bicuspidatus, D. bisetosus, D. crassicaudis, Eucyclops serrulatus, Megacyclops viridis, Paracyclops fimbriatus.
Разпространение в България. Отделни участъци от средните и долните течения на реките Войнишка, Огоста, Искър, Осъм, Вит, Янтра, Камчия, Арда, Марица, Струма и Дунав.
Консервационно значение. Силно антропогенно изменено местообитание в резултат на провеждане на различни хидротехнически мероприятия. Висока хранителна активност над водната повърхност имат прилепите Nyctalus noctula, Myotis daubentonii, M. capaccinii, Pipistrellus pipistrellus, P. pygmaeus.
Отрицателно действащи фактори. Хидромелиоративни и хидротехнически дейности в поречията на реките – андигиране, отводняване, построяване на бентове и водноелектрически централи, добив на инертни материали от речното корито, замърсяване с отпадъчни води и битови отпадъци.
Взети мерки за опазване. Части от местообитанието са включени в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Ограничаване на хидромелиоративните мероприятия в поречията на реките и добива на инертни материали.
Литература. Узунов и др. 1993.
Автори. Владимир Вълчев, Валери Георгиев
