13H3
H. Вътрешноконтинентални скални местообитания
Пирамидални образувания във флувиоглациални наслаги (Стобски пирамиди)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: Н3.1В2 Bare siliceous inland cliffs; PAL. CLASS.: 62.42 Siliceous bare inland cliffs.
Природозащитен статут. Няма.
Категория. Критично застрашено [CR – C3 D3 F3 G3 H3].
Обща характеристика. Това местообитание представлява сложна композиция от остри и игловидни, а в по-голямата си част пирамидални или конусовидни земни форми. Някои от тях завършват с „каменни шапки” с размери 0,8–1,0 m, наподобявайки гъби. Изваяни са в дебели до 30–40 m старокватернерни вилафрански флувиоглациални наслаги. Средната височина на отделните форми е 6–10 m, а максималната е 12 m. Голяма част от тях са съединени в основата си и формират живописни и много разнообразни групи. Освен с разнообразието на форми, се характеризират и с пъстрота на оцветяването на седиментите, което варира от светло жълто до тъмно кафяво и червено. Това уникално за природата на България местообитание се намира в северозападната част на югозападния (Капатнишкия) дял на Рила планина, над село Стоб, откъдето идва името „Стобски пирамиди”. Малка част от местообитанието е локализирана на северен склон, повечето „пирамиди” са на склон с южна експозиция.
Най-характерни са скалите, лишени от растителност или със съобщества в начални стадии на развитие. Единичните индивиди и началните етапи на формиране на фитоценози, разпръснати по скалните форми, са от видове, които съставят и по-напредналите в развитието си растителни съобщества, основно в подножието на пирамидите. Във флористичния състав доминират ксеротермни елементи от субсредиземноморската растителност на габърово-горуновия пояс в планините у нас. Горските ценози са формирани от Quercus dalechampii, но с участието на Carpinus orientalis, Fraxinus ornus, Pyrus amygdaliformis, P. elaeagrifolia, Sorbus torminalis, Ulmus minor, от храстите са разпространени Cornus mas, Corylus avellana, Crataegus monogyna, Ligustrum vulgare, на каменливи и ерозирани или скали места се срещат Colutea arborescens, Cotinus coggygria, Juniperus communis, J. oxycedrus, Paliurus spina-christi, Sorbus aria, Syringa vulgaris.От тревните видове, освен характерните за горските ценози Brachypodium sylvaticum, Cruciata laevipes, Festuca heterophylla, Galium pseudaristatum, Poa nemoralis,много добре са застъпени ксеротермните елементи, като Aira elegantissima, Alyssum alyssoides, A. corymbosoides, A. murale, Arabis turrita, Astragalus hamosus, A. onobrychis, Bromus squarrosus, B. sterilis, Cardamine hirsuta, Cerastium brachypetalum, C. petricola, C. velenovskyi, Cleistogenes serotina, Comandra elegans, Coronilla varia, Cyclamen hederifolium, Cynosurus echinatus, Dianthus armeria, D. pinifolius, Draba muralis , Festuca valesiaca, Genista carinalis, G. tinctoria, Goniolimon tataricum, Koeleria nitidula, K. splendens, Lathyrus laxiflorus, L. sphaericus, Melica uniflora, Minuartia hirsuta, Onobrychis lasiostachya, Petrorhagia prolifera, Poa bulbosа, Potentilla laciniosa, P. micrantha, P. neglecta, Psilurus incurvus, Scabiosa columbaria, S. triniifolia, Scolymus hispanicus, Scorzonera hispanica, Senecio jacobaea, Stipa capillata, Tragopogon dubius, Trifolium dubium, T. patens, T. scabrum, Valerianella carinata, Veronica chamaedrys, V. hederifolia, V. triphyllos, Vicia lathyroides, Vulpia myuros и др. От папратите се срещат Asplenium adiantum-nigrum, A. trichomanes, а от сукулентите Sedum acre, S. cepaea, S. hispanicum.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Asplenium adiantum-nigrum, Alyssum alyssoides, A. corymbosoides, Asplenium trichomanes, Brachypodium sylvaticum, Carpinus orientalis, Colutea arborescens, Cotinus coggygria, Cruciata laevipes, Festuca heterophylla, Fraxinus ornus, Galium pseudaristatum, Goniolimon tataricum, Juniperus communis, J. oxycedrus, Minuartia hirsuta, Paliurus spina-christi, Poa nemoralis, Pyrus amygdaliformis, P. elaeagrifolia, Quercus dalechampii, Sedum acre, S. cepaea, S. hispanicum , Sorbus aria, S. torminalis, Syringa vulgaris, Ulmus minor.
Разпространение в България. Рила – северозападната част от Капатнишки дял, над с. Стоб, Кюстендилска област, на 500–650 m надм. вис.
Консервационно значение. Природен феномен и уникално за България местообитание – земни форми без растителност или с единични растения и затворени фитоценози, на 500–650 m надм. вис.
Отрицателно действащи фактори. Развитие на туристическа инфраструктура, ерозионни процеси, залесяване с неместни видове.
Взети мерки за опазване. Обявена е природна забележителност „Стобски пирамиди”.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Фитоценологични изследвания и мониторинг, регламентиране на маршрути за туристически посещения.
Литература. Георгиев 1988.
Автори. Веска Русакова, Димитър Димитров
