13G1

G. Гори

Тракийски гори от космат дъб (Quercus pubescens)

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.7371 Thracian white oak–oriental hornbeam woods; PAL. CLASS.: 41.7371 Thracian white oak–oriental hornbeam woods; HD 92/43: 91AA *Eastern white oak woods; Бондев (1991): 106 Гори от граница (Querceta pubescentis) и виргилиев дъб (Querceta virgiliane), 107 Гори от граница (Querceta pubescentis) и виргилиев дъб (Querceta virgiliane) със средиземноморски елементи, 110 Смесени гори от граница (Quercиs pubescens), виргилиев дъб (Querceta virgiliana) и мъждрян (Fraxinus ornus), 111 Смесени гори от граница (Quercиs pubescens), виргилиев дъб (Querceta virgiliana) и келяв габър (Carpinus orientalis), на места възникнали вторично, 112 Смесени гори от граница (Quercиs pubescens), виргилиев дъб (Querceta virgiliana) и келяв габър (Carpinus orientalis) със средиземноморски елементи, когато са картирани в Южна България и по Черноморието.

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C2 D2 E2 F2 G2 H2 I L3].

Обща характеристика. В това местообитание се включват ксеротермните гори доминирани от космат дъб (Quercus pubescens), които се срещат на места с преходно-средиземноморски, преходно-континентален и евксински климат. Разпространени са в Южна България – основно в Тракийската низина, Тунджанската равнина, Източните Родопи, Черноморското крайбрежие и по долините на реките Струма и Места. Тези гори са част от смесените дъбови гори, като обикновено заемат най-сухите и топли места по склонове предимно с южно или западно изложение. Почвите са бедни и ерозирани, най-често са различни подтипове на плитките (Leptosols) – литосоли (Lithic Leptosols), рендзини (Rendzic Leptosols) и ранкери (Umbric Leptosols), и на места – на канелени лесивирани (Chromic Luvisols). Приосновните скали са най-разнообразни, както варовикови и мрамори – например в Тракийската низина и Тунджанската равнина, така и различни типове базични в най-южните части на България – в Източни Родопи (вулканични туфи, риолити, андезити и др.) и в Струмската долина (гнайси, амфиболити и др.). Скалната основа често се появява на повърхността на почвата под формата на различни по големина каменни блокове.

Тези гори са разредени, светли и в различна степен на антропогенна деградация. Влиянието на хората и селскостопанските животни върху структурата им е голямо. Във видовия им състав участват много дървесни, тревни и храстови видове, които проникват от околните гори, храсталаци, поляни и открити скалисти терени. Сред тях има както широко разпространени в състава на ксеротермните съобщества в България видове, така и такива, които са с южен (средиземноморски) произход. Броят на последните е най-голям в най-южните части на страната, особено в Източни Родопи и по долината на р. Струма. Дървесният етаж, в който косматият дъб доминира или съдоминира, достига височина най-често 5–6 m. Дърветата са разклонени и често кривостъблени. Освен Quercus pubescens,в този етаж често се срещат Acer campestre, A. hyrcanum, A. monspessulanum, Fraxinus ornus, Pistacia terebinthus, Quercus cerris, Q. dalechampii, Q. frainetto, Q. virgilliana. Келявият габър (Carpinus orientalis) има по-голяма фитоценотична роля, отколкото в континенталните гори на космат дъб. В повечето съобщества на местообитанието, келявият габър е съдоминант, а на най-ерозираните и бедни терени, косматият дъб изчезва и се заменя от монодоминантни, ниски храсталачни съобщества на Carpinus orientalis. В храстовия етаж забележима роля играят Colutea arborescens, Cornus sanguinea, Coronilla emerus subsp. emeroides, Cotinus coggygria, Crataegus monogyna, Juniperus oxycedrus, Paliurus spina-christi, Syringa vulgaris и по-рядко, на определени места – Phillyrea latifolia.В тревния етаж се срещат предимно видове характерни за ксеротермните дъбови гори, сред които и много средиземноморски видове. Този богат видов комплекс включва: Althaea cannabina, Anacamptis pyramidalis, Aristella bromoides (= Stipa bromoides), Asparagus verticillatus, Aster amellus, Avenula compressa, Brachypodium pinnatum, B. sylvaticum, Buglossoides purpurocaerulea, Comandra elegans, Dactylis glomerata, D ictamnus albus, Festuca heterophylla, Filipendula vulgaris, Geranium sanguineum, Helleborus odorus, Himantoglossum hircinum, Hypericum degenii, H. olympicum, H. rumeliacum, Inula ensifolia, Orchis purpurea, Phleum phleoides, Potentilla micrantha, Primula veris, Saponaria glutinosa, Tanacetum corymbosum, Teucrium chamaedrys, Thalictrum minus, Trifolium alpestre.По най-откритите и каменисти места се появяват и различни многогодишни житни треви, които навлизат от околните тревни съобщества, и дори терофити и хазмофити. Към първата група спадат: Agrostis capillaris, Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Chrysopogon gryllus, Festuca rupicola. Към втората: Achillea clypeolata, A. depressa, Crucianella graeca, Genista carinalis, G. rumelica, Petrorhagia illyrica, Thymus striatus, Verbascum humile. В някои от горите на космат дъб, например в Източните Родопи, също се среща червеният божур (Paeonia peregrina), а по полянките – групировки на тамянка (Cistus incanus) – Вж. Субмедитерански гариги.

Горите от косматия дъб по ниските възвишения в Тракийската низина, Тунджанската равнина и по южните склонове на Средна гора (Старозагорско), които се развиват в условията на преходно-континентален климат, показват смесени характеристики между континенталните и средиземноморските съобщества. Във флористичния им състав преобладават широко разпространени в ксеротермните дъбови гори видове, но от друга страна се срещат, макар и рядко, и някои средиземноморски елементи, които не присъстват в подобните фитоценози в Северна България. Такива са Arum orientale, Clematis viticella, Jasminum fruticans. Paliurus spina-christi има значително по-важна роля в храстовия етаж, отколкото в горите на космат дъб в Северна България.

Горите от космат дъб се срещат в комплекси с другите ксеротермни дъбови гори, основно на благуна (Quercus frainetto), на келявия габър (Carpinus orientalis), а в Кресненското дефиле – на дървовидната хвойна (Juniperus excelsa). Обикновено на ерозираните и припечни терени, където са разпространени тези съобщества, горите се редуват с храсталаци на Juniperus oxycedrus, Paliurus spina-christi, Syringa vulgaris,със затворени тревни ценози на Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum), Chrysopogon gryllys, Festuca rupicola и с открити скални (варовикови и силикатни) повърхнини, ценози на терофити и сукуленти. Обикновено при деградацията на ксеротермните гори на космат дъб, се формират вторични ценози на келяв габър, смрадлика, червена хвойна и много често – на драка. Тревните ценози също навлизат в тези гори, като черната садина (Chrysopogon gryllus) следва увеличеното участие на власатките (Festuca rupicola, F. valesiaca). Всички тези процеси са свързани основно с деградация вследствие на антропогенната дейност – паша, сечи, опожарявания.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Южна България – предимно по възвишенията в Тракийската низина и Тунджанската равнина, Източни Родопи, Струмската долина и долината на Места, и по южното Черноморие, до около 800 m надм. вис.

Консервационно значение. Горите на космат дъб са местообитание, което се среща все по-рядко в България поради сечите, пашата, пожарите и естествените процеси на деградация и ерозия. В състава на тракийските гори от космат дъб участват някои редки, застрашени и защитени видове висши растения, като Achillea thracica, Andrachne telephioides, Aristolochia rotunda, Аstracantha thracica (= Astragalus thracicus), Carduus thracicus, Fritillaria pontica, Heptatptera triquetra, Himantoglossum hircinum, Limodorum abortivum, Ononis adenotricha, Ophrys spp., Smyrnium rot undifolium, Stefanoffia daucoides, Vicia laeta, както и консервационно значими видове гъби – Amanita caesarea, A. franchetii, A. ovoidea, A. strobiliformis, Boletus dupainii, B. regius, B. rhodopurpureus, B. rhodoxanthus, B. satanas, Geastrum triplex, Hygrophorus russula, Leucopaxillus compactus, Pulveroboletus gentilis, Sarcosphaera coronaria, Tricholoma acerbum.

Отрицателно действащи фактори. Голи и постепенни сечи, замяна с горски култури от нетипични за района видове (черен и бял бор), активна паша на селскостопански животни (главно на кози), пожарите, общото засушаване на климата, строителство на комуникационни и транспортни съоръжения (пътища, ж. п. линии и др.), кариери и открити мини (особено в Източни Родопи), ерозия.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Част от горите на космат дъб са включени в съществуващи защитени територии – например в района на Маджарово и яз. Студен кладенец, в природен парк „Странджа”, в защитена местност „Меандрите на Бяла река”, резерватите „Тисата” и „Ропотамо”. Някои от най-представителните находища попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Ограничаване на факторите, оказващи отрицателно въздействие върху екосистемите – паша, голи сечи, пожари. Интегриране на местното население в процеса на възстановяване на горите чрез разумното им ползване. Стопанисване на горите, насочено към превръщането им в семенни и подобряване на здравословното им състояние чрез прилагане на подходящи лесовъдски практики. Спиране на реконструкциите и залесяванията с неподходящи видове. Дейности за възстановяване, картиране и мониторинг на всички запазени фитоценози. Обявяване на някои от представителните ценози на космат дъб за защитени територии.

Литература. Ганчев 1965; Радков, Минков 1963; Станев 1986.

Автори. Росен Цонев, Георги Гогушев, Петър Желев


Тракийски гори от космат дъб (Quercus pubescens) (карта на разпространението)