13F2

F. Храстови съобщества

Планински храсталаци от зелена елша (Alnus viridis)

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F2.311 Green alder brush; PAL. CLASS.: 31.6114 Balkan range green brush, 31.6115 Rhodopide green alder brush; Бондев (1991): 3 Формация на клека (Pineta mugi) на места в съчетание с коренни храстови (Alneta viridis, Saliceta waldsteinianae и др.) и производни храстови (Junipereta sibiricae и др.), храстчеви (Vaccinieta vitis-idaeae и др.) и тревни (Nardeta strictae, Festuceta validae и др.) формации.

Природозащитен статут. Няма.

Категория. Застрашено [ЕN – B1 C2 D2 E2 G2 H2 1].

Обща характеристика. Зелената елша (Alnus viridis) е листопаден храст, силно разклонен от основата, висок до 2,5 m. Разпространението му е сравнително ограничено не само в България и на Балканския полуостров, но и в останалите планини на Европа. Местообитанията представляват най-често ивица, повече или по-малко тясна, край потоците на стръмни или с по-умерен наклон (от 10–15° до 45–70°) скалисти и каменисти склонове и край реките между (1500) 1900 и 2200 m надм. вис. В такива условия през зимата се натрупва сняг, който предпазва растенията от температурни аномалии. Тези участъци са защитени в известна степен и от студените северни и северозападни ветрове. В същото време мезорелефът и макросклоновете на планините, където се развиват фитоценозите на зелената елша, получават повече влага от останалите планински територии и не само почвите, но и въздухът е винаги с висока влажност. Развитието на разглежданата растителност е в условията на умерено-континентален климат, модифициран в планински в  Рила планина, много ограничено – на Витоша и в Западна и Средна Стара планина. В ориентираните на запад склонове на Стара планина, които са на сръбска територия, фитоценозите на зелената елша имат по-широко разпространение. Почвите са кисели, силно каменисти, доста богати на хранителни вещества, но с бърза смяна в пространството на участъци с различна дълбочина на почвения профил.

Местообитанията на Alnus viridis представляват сложен комплекс от микроучастъци с различни екологични характеристики, което се отразява върху структурата на фитоценозите. Могат да се диференцират три съставни части на общия екотоп на една фитоценоза с повече или по-малко обособени групи видове растения. В заливаната постоянно от водата ивица от камъни, корени и клони, между които се събира детрит, край руслото и по края на водното течение по-често срещани видове са Adenostyles alliariae, Angelica pancicii, Chrysosplenium alternifolium, Cicerbita alpina, Cirsium appendiculatum, Crepis paludosa, Doronicum columnae, Saxifraga rotundifolia, S. stellaris, Stellaria nemorum, Telekia speciosa,много мъхове: Fontinalis antipyretica, Marchantia polymorpha complex, Philonotis fontana, Plagiothecium nemorale, Scapania undulatа, S. subalpina и др. В участъците край водното течение, издигнати над водата, но заливани често при пълноводие и пръскани от водни капки, така че почвата винаги е мокра, се срещат освен цитираните по-горе видове растения и други: Athyrium filix-femina, Caltha palustris, Cardamine amara, C. pratensis, Crepis paludosa, Dicranum scoparium, Geum coccineum, Heracleum verticillatum, Hypnum cupressiforme, Ligusticum mutellina, Lilium jankae, Oxalis acetosella, Polytrichum commune, Schistidium apocarpum,Veratrum album subsp. lobelianum и др. В отдалечената на 1–2 m от водата част от фитоценозата, където е относително най-сухо, но понякога и най-каменисто, в приземните етажи се развиват Aegopodium podagraria, Crepis paludosa, Cynoglossum creticum, Deschampsia flexuosa, Gentiana asclepiadea, Geum montanum, Hypericum maculatum, Juniperus sibirica, Lonicera xylosteum, Luzula sylvatica, Picea abies, Poa nemoralis, Rumex acetosa, Salix silesiaca, Thalictrum aquilegifolium, Vaccinium myrtillus и други, както и много от цитираните по-горе видове. Въпреки очевидните различия във флористичния състав на отделните фитоценози на зелената елша, те имат едно изразено ядро от видове, което ги обединява.

На горната горска граница край потоците на Витоша, главно в резервата "Бистришко бранище" (1780 m), има гъсти храсталаци на зелена елша с участие на Rubus idaeus, Salix caprea и на много горски видове: Ajuga genevensis, Athyrium filix-femina, Dryopteris filix-mas, Gentiana asclepiadea, Luzula sylvatica, Mycelis muralis, Oxalis acetosella, Poa nemoralis, Polystichum lonchitis,но също и хелиофилни високопланински видове: Aegopodium podagraria, Alchemilla glaucescens, Angelica pancicii, Caltha palustris,Campanula patula subsp. abietina, Chaerophyllum aureum var. balcanicum, Cirsium appendiculatum, Deschampsia caespitosa, Geranium sylvaticum, Geum coccineum, Heracleum verticillatum, Homogyne alpina, Hypericum tetrapterum, Juncus thomasii, Myosotis scorpioides, Phleum alpinum, Rumex arifоlius, Scrophularia scopolii, Senecio nemorensis, Soldanella rhodopaea, Vaccinium myrtillus, Valeriana tripteris,Veratrum album subsp. lobelianum и др.

В Западна Стара планина на територията на България съставът, структурата и характеристиките на местообитанията на съобществата са сходни с тези от Витоша. В българската територия има описана фитоценоза на елшата с Calamagrostis arundinacea. Разпространението им е сравнително ограничено.

Фитоценозите от българските планини са отнесени към асоциация Salici-Alnetum viridis, описана в сръбската територия на Стара планина и разпространена също в Югоизточните Карпати. Както флористичният състав, така и структурата на фитоценозите от сръбска Стара планина са сходни с тези от Рила. Но има и някои специфики. Така например, в рилските фитоценози Salix silesiacа е с по-ограничено разпространение и обилие в сравнение с тези от фитоценозите, които участват в характеристиката на асоциацията. В състава на разглежданите фитоценози участват голям брой видове от ендемичния за Балканския полуостров съюз на високотревната растителност Cirsion appendiculati и разред Adenostyletalia alliariae, което е основание тази асоциация да бъде адресирана към цитираните синтаксони от европейския клас на високотревната растителност Betulo-Adenostyletea.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Рила планина, северни склонове на Витоша, Западна и Средна Стара планина, между (1500) 1900 и 2300 m надм. вис.

Консервационно значение. Сравнително слабо разпространени фитоценози на Балканския полуостров, в които се срещат редки видове растения: Lilium jankae, Aquilegia aurea.

Отрицателно действащи фактори. Изсичане и опожаряване на съобществата.

Взети мерки за опазване. Храсталаците от зелена елша са включени в границите на национален парк "Рила" и природните паркове „Рилски манастир” и "Витоша". Някои от най-представителните находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Ефективно прилагане на нормативните документи и режими за управление на националните и природни паркове и провеждане на мониторинг.

Литература. Ганчев 1963; Colic et al. 1963; Roussakova 2000.

Автор. Веска Русакова


Планински храсталаци от зелена елша (Alnus viridis) (карта на разпространението)