13E1
E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи
Дунавски пясъчни дюни и гредове от песъчлив льос
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E1.9B Pannonic inland dunes; PAL. CLASS.: 64.71 Pannonic inland dunes; HD 92/43: 2340 *Pannonic inland dunes.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Критично застрашено [CR – A1, 2 B1 C3 D3 E3 F1 G2 H3 I L2].
Обща характеристика. В това местообитание се включват вътрешноконтиненталните дюни, наричани още “гредове”, от песъчлив льос и алувиални наслаги, разпространени само в заливните низини край р. Дунав. Най-големи площи имат в Брегово-Новоселската, Орсойската, Цибърската, Островска, Чернополската (Карабоазката) низини. Тези гредове в низините са със смесен произход – алувиален и еолов, и са с различни размери. Най-често дължината им е до няколко десетки метра, а ширината – около десетина метра. Височината им варира – алувиалните са до около 2 m над заливното ниво на р. Дунав и преди да бъдат изградени дигите на реката, са се заливали само при много високи води. Льосовите песъчливи гредове са по-високи – до 5–6 m. На тези дюни често съществува комплекс от различни съобщества – мъхове върху откритите пясъци, съобщества на терофити, включително и много рудерали, отворени до затворени, ксеротермни, многогодишни тревни съобщества. Характерна черта на повечето от тях е силната степен на рудерализация в резултат от човешката дейност. Част от дюните, например в Островската и Карабоазката низини, са разоравани и обработвани в миналото, но тази дейност сега е преустановена. Вследствие на това растителността е силно нарушена. На о-в Персина (Белене) ниски дюни ("греди") разделят големите островни блата. Там в продължение на десетилетия са пасли стада селскостопански животни и силната степен на деградация се дължи на активната паша. По „гредите” на о-в Персина са разпространени ценозите на асоциацията Tribulo-Tragetum, за която e характерно участието на много рудерали – терофити. Най-честите доминанти в нарушените (рудерализирани) растителни съобщества на дюните са Artemisia scoparia, Bromus tectorum, Chondrilla juncea, Conyza canadensis, Cynodon dactylon, Eragrostis minor, Euphorbia chamaesice, Plantago lanceolata var. eriophylla, P. scabra, Portulaca oleracea, Salsola ruthenica, Tragus racemosus, Tribulus terrestris.На места са се съхранили представители и на автохтонната флора като Centaurea arenaria (Карабоаз, Орсоя, Цибър), Allium angulosum (о-в Персина), Tragopogon floccosus. Дюните в Орсойската низина са по-добре запазени, макар че там, както и в Цибърската низина, има много кариери за пясък. За откритите подвижни пясъци са характерни пионерни ценози с участие на Alkanna tinctoria. На тези дюни са разпространени по-затворени ценози с участието, освен на споменатите по-горе видове, още на Apera spica-venti, Elymus repens, Scabiosa argentea, Seseli tortuosum и др., на по-откритите пясъци има и ценози на мъхове – Syntrichia ruralis, Bryum argenteum и др. По льосовите песъчливи "греди" и откоси съобщества формира Kochia prostrata, а на някои от по-сухите билни части на гредовете (например в Беленската низина) се срещат и рудерализирани ксеротермни пасища на Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum).
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Alkanna tinctoria, Allium angulosum, Apera spica-venti, Artemisia scoparia, Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Bromus tectorum, Centaurea arenaria, Crepis setosa, Cynodon dactylon, Elymus repens, Eragrostis minor, Euphorbia chamaesice, Kochia prostrata, Matricaria trichophylla, Petrorhagia prolifera, Plantago lanceolata var. eriophylla, P. scabra, Portulaca oleracea, Salsola ruthenica, Scabiosa argentea, Seseli tortuosum, Silene conica,Tragopogon floccosus, Tragus racemosus, Tribulus terrestris, Trifolium arvense, Verbascum banaticum, Xeranthemum annuum; мъхове – Bryum argenteum, Syntrichia ruralis.
- Гъби: Макромицети – Agaricus bernardii, Battarrea phalloides, Crinipellis scabella, Geastrum spp., Panaeolina foenisecii, Panaeolus papilionaceus, Phallus hadrianii, Psathyrella ammophyla, Stropharia coronilla;Микромицети – Puccinia cesatii (по Dichanthium ischaemum), P. coronata (по Bromus tectorum и Cynodon dactylon), P. cynodontis, P. graminis, Ustilago cynodontis (по Cynodon dactylon), P. stipae (по Stipa capillata).
- Животни: Безгръбначни – Acrida spp.;Гръбначни – Pelobates fuscus,P. syriacus,Coracias garrulus,Merops apiaster.
Разпространение в България. Срещат се в крайдунавски низини – Брегово-Новоселска, Орсойска, Цибърска, Островска, Карабоазка, Свищовско-Беленска (включително и на о-в Белене), Вардимска.
Консервационно значение. Това местообитание заема много малка площ в България. Във флористичния състав на ценозите участват някои редки или защитени растения: Centaurea arenaria, Allium angulosum, Tragopogon floccosus (ендемит за басейна на р. Дунав), с единични находища във вътрешността на страната, както и консервационно значими видове гъби: Battarrea phalloides, Phallus hadrianii.
Отрицателно действащи фактори. Урбанизация, земеделски дейности и незаконен добив на пясък. Повечето от тези дюни са разоравани и са правени опити върху тях да се създават култури, което е довело до тяхната силна рудерализация и навлизането на много чужди видове във флористичния им състав. Необратимо е унищожението им вследствие на незаконното изгребване на пясък. Такива дейности са установени в Орсойската, Цибърската и Карабоазката низини. На о-в Персина някои от дюните обрастват с инвазивни видове (Amorpha fruticosa).
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Частично се опазва на територията на природен парк „Персина”. Някои находища (Орсойска, Цибърска, Карабоазка низини) попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието и обявяване на защитени зони и защитени местности в районите, където е разпространено това местообитание. Прекратяване на унищожаването му чрез незаконния добив на пясък.
Литература. Tzonev 2009.
Автор. Росен Цонев
