13C2
C. Вътрешни водоеми
Растителност на олиготрофни бързо течащи планински реки и потоци
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C2.25 Acid olygotrophyc vegetation of fast-flowing streams, C2.26 Lime-rich oligotrophic vegetation of fast-flowing streams. Pal. Class.: 24.41 Acid oligotrophic river vegetation, 24.42 Lime rich oligotrophic vegeation; HD 92/43: 3260 Water courses of plain to montane levels with the Ranunculion fluitantis and Callitricho-Batrachion vegetation.
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B1 C1 D2 E1 F2 G2 H2 I J L3].
Обща характеристика. Този тип местообитания включва части от горните речни течения и планински потоци над 800–1200 m надм. вис. със скорост на течението над 1 m/s. Растителните съобщества са развити в леглата на планински потоци и реки. Разположени са предимно над 1200 до около 2500 m надм. вис. Водата целогодишно е с ниски температурни показатели. Дъната и бреговете са скалисти или каменисти (камъните са с различни размери), много рядко са песъкливо-чакълести или глинести. Почти навсякъде скоростта на водните потоци е голяма, водата е чиста и бедна на хранителни вещества. Киселинността на водата най-често е близка до неутрална. Водните количества се характеризират с ясно изразен пролетен максимум и есенно зимен минимум. Тази закономерност е особено отчетлива в районите с карстообразуващи скали в Северен Пирин, Западна и Средна Стара планина, Родопите. По време на минимума е възможно повърхностен отток да липсва (т. нар. “пропаднали води”). Често това явление се наблюдава и през лятото и води до отсъствие в талвега на растителни и животински видове. Съдържанието на кислород във водите е високо, с преобладаваща физикална аерация. Турбулентността на водите като правило е много голяма. Камъните и скалното дъно в руслaтa им са често с гладка повърхност. В тези условия прикрепването на растенията е много трудно, най-често невъзможно. Приижданията, т. е. рязкото увеличение на водните количества, характерни особено през пролетта при топенето на снега, макар че са кратковременно и епизодично състояние, засилват ерозионно-акумулативните процеси и допълнително способстват за изкореняването и унищожаването на растенията. Все пак определени видове растения успяват да живеят в тази крайно неблагоприятна природна среда. С по-големи възможности за установяване и развитие са мъховете. Те формират фитоценози c различна площ, най-често незначителна, предимно в участъците близо до брега, където водното течение е по-слабо. Основни едификаторни видове са Fontinalis antipyretica и Calliergon cordifolium.
В условията на силикатни скали рядко могат да се намерят прикрепени цветни растения, представени от Cardamine amara, а на по-малка надморска височина – и от Alisma plantago-aquatica, A. lanceolatum и др. В зоните на оттичане на глациалните езера, където често наклонът на терените е по-умерен и има биологичен дрифт на планктонни лимнобионти и бентосни реобионтни организми, се развиват (понякога с голямо обилие) от висши растения, като Sparganium angustifolium, Ranunculus aquatilis, по-рядко – Subularia aquatica.
В карстови планински райони, където има по-ясно изразен есенно-зимен минимум, фитоценозите са съставени от Leptodictyum riparium, Hygroamblystegium tenax, Calliergon cordifolium, Cinclidotus aquaticus, C. fontinaloides, C. riparius, Conocephalum conicum, Fissidens crassipes, Fontinalis antipyretica, Rhynichostegium riparioides, Scapania compacta, S. undulata и др. Цветните растения са малко, видовият им състав е идентичен с този на водните потоци върху силикатни скали.
Характеризиращи таксони.
- Растения: Водорасли – Nostoc spp.; Висши растения – Alisma lanceolatum, A. plantago-aquatica, Ranunculus aquatilis, Sparganium angustifolium, Subularia aquatica и др.; мъхове – Calliergon cordifolium, Fontinalis antipyretica.
- Гъби: Макромицети – Scutellinia scutellata.
- Животни: Baetis alpinus, B. muticus, B. rhodani, Crenobia alpina, Cryptochirnomus spp., Ecdyonurus carpaticus, Keratella spp., Lecane spp., Leuctra spp., Nemoura bulgarica, N. pirinensis, Perla spp., Prosimulium spp., Rhithrogena spp., Salmo trutta fario и др.
Разпространение в България. Във всички планини, над 800–1000 m надм. вис.
Консервационно значение. Регулиране и поддържане на водния отток в реките и потоците в страната, поддържане на подпочвените води и влажността на почвите и околните наземни екосистеми. Местообитание на редки и застрашени растения и животни.
Отрицателно действащи фактори. Туризъм и туристическа инфраструктура, замърсяване с органични и други отпадъчни продукти, хидростроителни дейности, планинско животновъдство, обезлесяване на водосборите и в резултат нарастваща ерозия и др.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Значителна част е в защитени територии – националните паркове “Пирин”, “Рила” и “Централен Балкан”, природен парк "Витоша" и др., и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Ограничаване на туристическите потоци в райони на уязвими водни течения. Забрана за строеж на ски писти в райони на реки и потоци. Контрол върху отнемането на водни количества от теченията за битови и стопански цели.
Литература. Kovachev 2000; Kozuharov 2006; Stoichev 1996; Vannote et al. 1980; Videnova et al. 2000.
Автори. Йордан Узунов, Димитър Кожухаров, Анна Ганева, Веска Русакова
