12H3

H. Вътрешноконтинентални скални местообитания

Ултрабазични скали с пионерна тревна растителност

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: H3.2I Temperate serpentine and basaltic cliff communities.

Природозащитен статут. Няма.

Категория. Уязвимо [VU – B2 C1 D2 E2 F2 G1 H1 L1].

Обща характеристика. Тези местообитания са разпространени по оголени серпентинитни скали, при надморска височина 400–700 m, разположени най-често върху склонове с южна, югоизточна и югозападна експозиция и наклон 40–60°.

Растителността по терените е оскъдна, представена главно от тревисти съобщества със значително участие на едногодишни видове, като Alyssum alyssoides,A. parviflorum (= Alyssum minus), A. umbellatum, Arenaria serpyllifolia, Briza media, Clypeola jonthlaspi, Danthonia alpina, Hypochoeris glabra, Linaria pelliseriana, Lotus angustissimus, Medicago minima, Minuartia hybrida, M. viscosa, Ornithopus compressus, Parentucellia latifolia, Psilurus incurvus, Scleranthus annuus, Sherardia arvensis, Silene conica, Torilis japonica, Vicia lathyroides и др. Сумарното проективно покритие варира, като на по-стръмните места е 5–10%.

В зависимост от локалните климатични условия се формира специфичен флористичен комплекс. Част от оголените скали са покрити с плитка серпентинитна почва, върху която се развива ксерофитна флора с доминирането на житни представители от родовете Festuca, Koeleria, Agropyron, Aira, Bromus, видове от родовете Thlaspi, Minuartia, Silene, Dianthus, Onosma, както и на някои хамефити, като Alyssum murale, Paronychia kapela, Verbascum humile и др. Специфично e и участието на ендемитите Aethionema rhodopaeum, Galium velenovskyi, Hypericum rumeliacum, Micromeria dalmatica, Saponaria stranjensis и др. В процепите на скалите има различни видове папрати, като най-често се срещат серпентинитофитите Notholaena maranthae и Asplenium cuneifolium. По тези терени са представени някои много редки и привързани изключително към ултрабазичните скали, като Thymus bracteosus, Aethionema rhodopaeum и др. На местата с плитка серпентинитна почва се формират микрогрупировки с Convolvulus boissieri subsp. parnassicus,Plantago subulata, ендемитите Verbascum adrianopolitanum, Jurinea mollis subsp. anatolica и др. Във флористичния състав преобладават главно средиземноморски и субсредиземноморски елементи. Характерно е наличието на някои предноазиатско-медитерански видове, като C istus incanus, Galium scabrifolium, Genista anatolica, Hypericum cerastoides, Stachys obliqua и др.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Това местообитание е разпространено в Източните Родопи (Хасковски, Крумовградски и Кърджалийски райони). Най-впечатляваща част от ултрабазитите с такъв тип местообитание е масивът при с. Добромирци с размер от около 5–6 km дължина и 3 km ширина, и при с. Фотиново с дължина 5–6 km и ширина 1 km. Склоновете са с южно и югозападно изложение, много стръмни на места, почти отвесно достигат р. Върбица. Значително по-малки по площ са ултрабазитите с такъв тип местообитание при с. Голямо Каменяне (400 m надм. вис.) и с. Аврен (600–700 m надм. вис.), Крумовградско.

Консервационно значение. Важно местообитание за опазване на ценопопулациите на много ендемити и видове с консервационно значение, повечето от които включени в „Червена книга на България” и ЗБР. Такива таксони са: Anthemis rumelica, Armeria rumelica, Cerastium decalvans, Dianthus corymbosus, D. cruentus, D. gracilis, D. moesiacus subsp. moesiacus, Festuca thracica, Galium mirum, G. velenovskyi, Hypericum rumeliacum, H. umbellatum, Inula aschersoniana, Koeleria macrantha, K. nitidula (= K. penzesii), K. simonkaii, Limodorum abortivum, Linum tauricum subsp. bulgaricum, Micromeria dalmatica  subsp. bulgarica, Moenchia graeca, Potentilla regis-borisii, Saponaria stranjensis, Serapias vomeracea, Silene gigantea, Stachys cretica subsp. bulgarica, Verbascum adrianopolitanum, V. humile, Viola aetolica и др.

Отрицателно действащи фактори. В близкото минало по тези места е имало мини за добиване на хромова руда. Запазени са следи от флотационни процеси, свързани с извличане на хром и азбест, в резултат на което ерозията е силно изразена. Отрицателно действащи фактори са пашата и утъпкването от домашни животни, залесяването на обезлесените в миналото терени, пожарите и изхвърлянето на битови отпадъци.

Взети мерки за опазване. Природозащитни действия, свързани с проучвания за оценяване състоянието, състава и структурата на местообитанието, както и мониторингови изследвания. Голяма част от находищата се намират в защитена зона от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Обявяване на местообитанието при с. Добромирци и с. Фотиново за защитена територия.

Литература. Pavlova 2001, 2007; Pavlova et al. 2003.

Автори. Димитър Димитров, Доля Павлова


Ултрабазични скали с пионерна тревна растителност (карта на разпространението)