12G1

G. Гори

Гори от източен бук (Fagus orientalis)

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.6E11 Eastern Balkan Range oriental beech forests, G1.6E121 Stranja bearberry tree-oriental beech forests, G1.6E122 Stranja rhododendron-oriental beech forests, PAL. CLASS.: 41.1E11 Eastern Balkan Range oriental beech forests, 41.1E121 Stranja bearberry tree-oriental beech forests, 41.1E122 Stranja rhododendron-oriental beech forests; HD 92/43: 91S0 *Western Pontic beech forests; Бондев (1991): 79 Гори от източен бук (Fageta orientalis).

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Застрашено [EN – A1, 2 B1 B2 C3 D2 E2 F2 G2 H2 I L2].

Обща характеристика. Това местообитание представляват горите от Fagus orientalis в Странджа и Източна Стара планина. Те са коренни, имат реликтен произход и се отличават с висока концентрация на южноевксински флорни елементи и терциерни реликти. Имат инверсно разположение спрямо дъбовите гори и заемат най-сенчестите и влажни участъци на доловете, пониженията и склоновете. Геоложката основа е предимно силикатна. Почвите са лесивирани (Luvisols) и жълтоземи (Alisols) – само в Странджа, и са добре развити, богати и овлажнени. Изложението е северно и със северна компонента. Фитоценозите са предимно монодоминантни. По-рядко Fagus orientalis формира и смесени съобщества с Carpinus betulus, Acer platanoides, A. pseudoplatanus, Cerasus avium (= Prunus avium), Populus tremula (в по-млади гори), Quercus polycarpa, Tilia tomentosa и др. Особено характерни за подлеса на тези гори в Странджа са вечнозелените храсти от лавровиден тип – Rhododendron ponticum, Daphne pontica, Ilex colchica, Laurocerasus officinalis и листопадната кавказка боровинка (Vaccinium arctostaphylos). В тревната покривка наред със средноевропейски видове (Festuca heterophylla, Geranium robertianum, Poa sylvicola, Sanicula europaea и др.) на места изобилстват и южноевксински видове като Cyclamen coum,Primula vulgaris subsp. sibthorpii, Salvia forska ohlei, Symphytum tauricum, Trachystemon orientalis.

Синтаксономично се отнасят към съюза Fagion orientalis с асоциациите Rhododendro pontici-Fagetum orientalis, Cyclamini coum-Fagetum orientalis и Primulo rubrae-Fagetum orientalis.

Въз основа на географското разположение и преобладаващите видове в подлеса и тревната покривка се разграничават три подтипа на местообитанието:

1. Странджански гори от източен бук с Rhododendron ponticum.Монодоминантни и по-рядко смесени съобщества на източен бук с ясно обособен подлес от вечнозелени храсти. Най-често в подлеса преобладава Rhododendron ponticum,като образува гъсти обраствания и заема склоновете на по-влажни долове до билата и по тях. По дъната на доловете вечнозеленият подлес се изгражда от Ilex colchica и Laurocerasus officinalis.Характерни за подлеса са също така и Daphne pontica и Ruscus hypoglossum. Синтаксономично се отнасят към асоциация Rhododendro pontici-Fagetum orientalis.

2. Странджански гори от източен бук с Vaccinium arctostaphylos.Монодоминантни съобщества на Fagus orientalis или по-рядко смесени с Quercus polycarpa с преобладаване в подлеса на Vaccinium arctostaphylos. Подтипът има локално разпространение, в отделни находища (например местн. Руденово при с. Сливарово, местн. Белия пясък при с. Кондолово, резерват „Узунбуджак", местн. Браяново, вр. Ходжата край с. Кости, вр. Сърнеково и резерват „Витаново" край гр. Малко Търново и др.) с ограничена площ – общо не повече от 80 ha. Срещат се по северни, североизточни и източни склонове в средните и горните им части, а върху западните и югозападните заема най-долните им части. Склоновете са заравнени до много стръмни, на места скалисти. Съобществата са обикновено добре склопени (08–09). Храстите от Vaccinium arctostaphylos са с височина до 2 m и участват единично, на групи или с по-плътно покритие (30–40%). Единично участие в подлеса имат Calluna vulgaris, Daphne pontica, Euonymus latifolius, Rhododendron ponticum и др. Тревната покривка е с ниско проективно покритие (5–10%) и се изгражда най-често от Campanula persicifolia,Festuca heterophylla, Melica uniflora, Poa nemoralis,а с единично участие са Hypericum androsaemum, Ruscus hypoglossum, Trachystemon orientalis и др.В по-скалистите и влажни участъци с високо обилие са представени папратите Asplenium adiantum-nigrum, Polypodium vulgare и Polystichum setiferum.

3. Гори от източен бук в Източна Стара планина. Чисти или смесени (с Quercus polycarpa) съобщества на Fagus orientalis с по-слабо участие на представители на южноевксинския флорен елемент. В подлеса липсват вечнозелени храсти от лавровиден тип. Разпространени са в Източна Стара планина – Еминска, Айтоска и Камчийска планина. Съобществата заемат местоположения във вертикален диапазон между 170 и 550 m надм. вис. Склоновете са стръмни до много стръмни. Обитават на различни изложения, предимно северни. Почвите са канелени горски или сиви горски, песъчливо глинести, на места доста каменливи. Формирани са както на силикатни, така и на карбонатни основни скали. Преобладават монодоминантните гори. В тях единично се срещат Quercus polycarpa, Acer platanoides, Carpinus betulus, Corylus colurna, Tilia tomentosa, T. plathyphyllos. В подлеса с ниско обилие се срещат Carpinus betulus, Cornus mas, Euonymus europaeus и подраст на дървесните видове. Тревната покривка е слабо изразена. Основно участие в нейното изграждане вземат средноевропейските елементи Brachypodium sylvaticum, Carex sylvatica, Dactylis glomerata subsp. lobata, Euphorbia amygdaloides, Festuca heterophylla, Galium odoratum, Melica uniflora, Poa nemoralis.Характерно е и участието на видове принадлежащи към южноевксинската група флорни елементи като Cyclamen coum, Doronicum orientale, Lathyrus aureus,Primula vulgaris subsp. sibthorpii, Ruscus hypoglossum, Salvia forska ohlei,Trachystemon orientalis и др.

Синтаксономично се отнасят към  асоциация Primulo rubrae-Fagetum orientalis

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Северните склонове на Странджа планина и Източна (Камчийска и Еминска ) Стара планина, докъм 500 m надм. вис.

Консервационно значение. Горите от източен бук са важен едафичен и хидрологичен фактор. Голяма част от изграждащите ги храсти и тревни видове са редки и защитени, като Cyclamen coum, Daphne pontica, Hedera helix, Hypericum androsaemum, Ilex colchica, Laurocerasus officinalis, Rhododendron ponticum, Salvia forska ohlei, Vaccinium arctostaphylos и др., както и консервационно значими видове гъби – Hericium coralloides, Melanogaster variegatus.

Отрицателно действащи фактори. Експлоатация за добив на дървесина – нерегламентирани и неправилно изведени сечи, мрежа от горски пътища и свързаната с тях ерозия, строителство на инфраструктурни съоръжения, паша на селскостопански животни, залесяване с горски култури от нетипични видове и др.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Преобладаващата част от местообитанието се намира в Природен парк „Странджа” и резерватите „Силкосия”, „Узунбуджак”, „Витаново”, „Тисовица” и „Средока”. Находищата на гори от източен бук са обхванати в голяма степен (около 90%) в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Провеждане на мониторинг и дейности по възстановяване на подтипа странджански гори от източен бук с Vaccinium arctostaphylos, чиито структура и състав в отделни места са нарушени при лесовъдските мероприятия.

Литература. Йорданов 1939; Кочев 1976; Стефанов 1924; Стоянов 1927; Tzonev et al. 2006.

Автор. Чавдар Гусев


Гори от източен бук (Fagus orientalis) (карта на разпространението)