12F2
F. Храстови съобщества
Планински храсталаци от балкански зановец (Chamaecytisus absinthioides)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F2.2B2 – Balkano-Rhodopide Chamaecytisus absinthioides heaths; PAL. CLASS.: 31.4В2 Balkano-Rhodopide Chamaecytisus absinthioides heaths; HD 92/43: 4060 Alpine and boreal heaths; Бондев (1991): 6 Формации на сибирската хвойна (Junipereta sibiricae) предимно в съчетание с производни храстови (Chamaecytiseta absinthioides, Vaccinieta myrtilli, Vaccinieta vitis-idaea e, Vaccinieta uliginosi и др.) и тревни формации (Nardeta strictae, Festuceta validae и др.), 9 Калцифилни храстови, храстчеви и тревни формации (Festuceta penzesii, Sesleri eta korabensis, Astragaleta angustifoliae, Dryeta octopetalae, Chamaecytiseta absinthioides, Junipereta sibiricae, Junipereta pygmaei и др.), 25 Храсталаци от сибирска хвойна (Junipereta sibiricae), дребна хвойна (Junipereta pygmaei), зановец (Chamaecytiseta absinthioides) и др. на мястото на гори от смърч (Picea abies), бяла мура (Pinus peuce) и бял бор (Pinus sylvestris), 31 Храстови (Junipereta sibiricae, Chamaecytiseta absinthioides) и тревни (Festuceta penzesii, Festuceta pirinensis, Festuceta hirtovaginatae и др.) формации на мястото на гори от черна мура (Pinus heldreichii).
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Потенциално застрашено [NT – A1, 2 B2 C1 D1 E1 F1 G1 H1 I L3].
Обща характеристика. Балканският зановец (Chamaecytisus absinthioides) представлява сложен полиморфен комплекс. Обособени са два подвида с многобройни преходи, диференцирани като вариетети. Заеманите терени най-често имат южно изложение. Почвите са с различна мощност, по-често плитки, предимно ерозирани, сухи, кисели или алкални, на почвообразуващи скали с различна киселинност: варовик и силикат. Този балкански ендемит е субмедитерански елемент, който е разпространен в югозападната част на страната. Много малко фитоценози на балканския зановец са коренни, първични, по-голяма част са се формирали на мястото на изсечени или опожарени гори от смърч, бял бор, бяла мура, черна мура, на клекови ценози в горния субалпийски подпояс, а при по-малка надморска височина – и на съобщества от широколистни дървесни видове (главно бук и различни видове дъб). Балканският зановец активно навлиза в откритите пространства в горските масиви: в просеките, в пожарищата, в поляните, в горите с понижена пълнота и в просветлените участъци, във ветровалните петна. Вертикалният диапазон на разпространение на вида е 2000 m (от 500 до 2500 m надм. вис.) и предполага разнообразен състав на ценозите, в които този вид е едификатор.
Фитоценозите на балканския зановец имат особено широко разпространение по склоновете на Славянка и Осогово (големи площи са с участието на Festuca valida). В Славянка те са представени и в билната част (най-често с участието на Festuca penzesii). В Пирин най-често се срещат в зоната на иглолистните гори, често също с участието на Festuca penzesii. В Рила изместват фитоценозите предимно на Festuca valida над границата на гората, на места вече се изкачват и високо по склоновете с южно изложение на горния субалпийски подпояс като достигат 2500 m надм. вис. В Родопите имат неравномерно разпространение, срещат се предимно в по-южните райони, като на места отделните ценози заемат склонове с обширна площ. В останалите планини на юг от Стара планина фитоценозите на балканския зановец играят по-ограничена роля в състава на растителната покривка. В много случаи съобществата са монодоминантни с голяма плътност. Някъде формират комплекс със сибирска хвойна (особено в Беласица), а на по-малка надморска височина – с обикновена хвойна. На места са в комплекс с петна от Hypericum maculatum или Calamagrostis arundinacea, Deschampsia caespitosa, Festuca valida. В най-южните райони в състава им участват средиземноморски елементи като Genista rumelica, Juniperus oxycedrus и др. Надморската височина на местообитанията има съществена роля и за флорния състав на ценозите. В горния субалпийски подпояс фитоценозите на балканския зановец формират на много места комплекси с ценози на Pinus mugo (главно в Рила), Juniperus sibirica (Пирин, Беласица, Осогово). В припечни участъци на обезлесени подножия на склоновете участват Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Cleistogenes serotina (= Diplachne serotina), Koeleria spp., Melica ciliata, Satureja montana subsp. kitaibelii, Stipa capillata. В пожарища в състава участват и Chamaenerion angustifolium (= Epilobium angustifolium), Verbascum longifolium subsp. pannosum. Има съобщества на Chamaecytisus absinthioides c Daphne oleoides, Calamagrostis arundinacea и още много други.
Изсичането на горите през последните две десетилетия ще активизират процесите на разпространение на неговите вторични ценози. Високата консервационна стойност на част от по-термофилните и по-ксерофилни ценози с едификатор най-често Chamaecytisus absinthioides subsp. absinthioides,разпространени в по-ниските части и по-южни райони на страната, е резултат от участието в състава им на редки, предимно субсредиземноморски видове растения, както и на ендемични и реликтни видове. Chamaecytisus absinthioides subsp. rhodopaeus (= Cytisus rhodopaeus) е български ендемит, който се среща на по-голяма надморска височина (Осогово, Беласица, Рила, Родопите) и се отличава с по-мезофилна и микротермна природа.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Chamaecytisus absinthioides.
- Гъби: Микромицети – Uromyces fulgens (по Chamaecystis absinthioides).
Разпространение в България. Западни гранични планини (Осоговска планина), Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Родопи.
Консервационно значение. Местообитание с важно средообразуващо значение за биологичното разнообразие в планинските райони на страната.
Отрицателно действащи фактори. Развитие на туристическа инфраструктура и пожари.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от фитоценозите се намират в защитени територии – националните паркове “Рила ”и “Пирин” и др., и защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието и динамиката на съобществата.
Литература. Кузманов 1976.
Автор. Веска Русакова
