12E1
E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи
Планински пасища
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E1.72 Bent - fescue grassland, E1.73 Wavy hair-grass grassland, E1.833 Balkanic montane mat-grass swards; PAL. CLASS.: 35.12 [Agrostis] – [Festuca] grasslands, 35.13 [Deschampsia flexuosa] grasslands, 35.73 Balkanic montane mat-grass swards; HD 92/43: 6520 Mountain hay meadows ; Бондев (1991): 26 Тревни формации (Agrostideta capillaris, Nardeta strictae и др.) на мястото на гори от смърч (Picea abies (L.) Korst.), бял бор (Pinus sylvestris L.) и бяла мура (P. peuce Griseb.), 44 Тревни формации (Agrostideta capillaris, Nardeta strictae, Bellardiochloeta violaceae и др.) на мястото на гори от обикновен бук (Fagus sylvatica) и ела (Abies alba).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN - A1, 2 B1 C1 D1 E2 F2 G2 H2 I J L2].
Обща характеристика. Планинските пасища са вторични растителни съобщества, възникнали на мястото на унищожени мезофилни гори или на мястото на мезофилни ливади при променен режим на ползване. Срещат се в планините, където е широко разпространено екстензивното животновъдство. Това местообитание се е формирало при същите почвено-климатични условия, при които се развиват горските и тревните съобщества в планинските райони на страната, но в резултат на интензивната паша в него се наблюдават процеси, водещи до известни промени предимно в структурата, влажността и аерацията на почвата, и във флористичния състав.
Планинските пасища синтаксономично се отнасят към клас Molinio-Arrhenatheretea,разред Arrhenatheretalia и съюз Cynosurion. В по-ниските части на планините (700–1000 m надм. вис.) и на по-сухи места се развиват варианти, близки по флористичен състав и структура до ксерофитните съобщества от клас Festuco-Brometea. За територията на България (Родопи) са описани вариантите Galium verum var. и Dianthus armeria var. на асоциация Pastinaco hirsutae-Festucetum nigrescentis. В горния си диапазон на разпространение (1600–1800 m надм. вис.), при по-ниски температури и по-висока влажност, планинските пасища се доближават във флористично, екологично и синтаксономично отношение до субалпийските и алпийските тревни съобщества от съюзите Molinion coeruleae и Potentillo ternatae-Nardion. Част от тези съобщества се отнасят към субасоциация verbascetosum longifolii на асоциация Pastinaco hirsutae-Festucetum nigrescentis.
Планинските пасища са тясно свързани с планинските сенокосни ливади. Често е трудно да се разграничат, особено когато ползването е комбинирано – пасищно-сенокосно. Динамичните социално-икономически процеси в последните десетилетия са причина за промяна в начина на ползване на тези типове съобщества. Част от пасищата са изоставени и в тях се наблюдават процеси на захрастяване и самозалесяване. В близост до населените места прекомерната паша води до деградация и рудерализация. Като резултат от човешката дейност и протичащи естествени процеси планинските пасища се отнасят условно към два подтипа.
1. Мезофитни и мезо-ксерофитни планински пасища. Този подтип се характеризира с умерена паша или с комбиниран режим на ползване, но с преобладаване или по-висока интензивност на пашата. Той е много близък по флористичния си състав до мезофилните сенокосни ливади и се отличава с доминиране на Agrostis capillaris, Festuca rubra agg. и Cynosurus cristatus и с участие на видове, характерни за ливадите. За разлика от тях, в резултат на утъпкването и променената почвена структура, в планинските пасища като съдоминант и субдоминант участва Nardus stricta. По-често срещани са и Armeria rumelica, Galium verum, Hypericum maculatum, H. perforatum, Knautia arvensis, Plantago lanceolata, Poa media, Ranunculus montanus, Rhinanthus rumelicus, Rumex acetosella, Silene roemeri, Stellaria graminea, Veronica chamaedrys и др. На по-сухи участъци се развиват мезо-ксерофитни варианти с участие на Achillea collina, Carum carvi, Chamaespartium sagittale, Dianthus armeria, Festuca valesiaca, Filipendula vulgaris, Galium verum, Hieracium hoppeanum, Koeleria macrantha, Poa angustifolia, P. bulbosa, Potentilla argentea, Scleranthus perennis и др. Към този подтип се отнасят и редките за България съобщества с доминиране на Deschampsia flexuosa.
2. Рудерализирани планински пасища. В този подтип в резултат на прекомерна паша се наблюдават процеси на рудерализация и деградация. Основен доминант е Nardus stricta, който измества по-чувствителните към отъпкване Agrostis capillaris и Festuca rubra agg. Флористичният им състав е сравнително по-беден, като по-широко участие имат подвижни и рудерални видове като Carduus nutans, Carlina acanthifolia, Cirsium ligulare, Luzula campestris, Phleum phleoides,Rumex acetosa, R. alpinus, Sieglingia decumbens, Urtica dioica,Veratrum album subsp. lobelianum, Verbascum longifolium subsp. pannosumи др.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: 1. Agrostis capillaris, Anthoxanthum odoratum, Armeria rumelica, Briza media, Carum carvi, Cynosurus cristatus, Deschampsia flexuosa, Festuca rubra agg., Filipendula vulgaris, Galium verum, Hypericum maculatum, H. perforatum, Knautia arvensis, Leontodon autumnalis, L. h ispidus, Lotus corniculatus, Pastinaca hirsuta, Plantago lanceolata, P. media, Poa angustifolia, Ranunculus acris, R. montanus, Rhinanthus rumelicus, R. wagneri, Rumex acetosella, Scabiosa ochroleuca, S. triniifolia, Scleranthus perennis, Silene roemeri, Stellaria graminea, Taraxacum officinale, Trifolium alpestre, T. aureum, T. campestre, T. montanum, T. pratense, T. repens, Veronica chamaedrys;2. Carduus nutans, Carlina acanthifolia, Cirsium ligulare, Elymus repens, Nardus stricta, Phleum phleoides, Rhinanthus spp., Rumex acetosa, R. alpinus, Sieglingia decumbens, Urtica dioica,Veratrum album subsp. lobelianum, Verbascum longifolium subsp. pannosumи др.
- Гъби: Макромицети – Agaricus arvensis, A. campestris, A. comtulus, Bovista nigrescens, Camarophyllus pratensis, Conocybe lactea, Coprinus spp., Entoloma spp., Handkea utriformis, Hygrocybe ceracea, H. chlorophana, H. conica, H. psittacina, H. punicea, H. reai, H. virginea, Langermannia gigantea, Marasmius oreades, Panaeolina foenisecii, Panaeolus fimiputris, P. papilionaceus, Psilocybe semilanceata, Stropharia coronilla, S. semiglobata; Микромицети – Lachnum carneolum var. longispora (по Nardus stricta), Puccinia graminis, Tilletia sphaerococca (по Agrostis capillaris).
- Животни: Безгръбначни – Pardosa amentata, Ectobius balcani, Decticus verrucivorus, Poecilimon orbelicusi, Chrysopa perla, Megalomus torricordesi, Amara morio nivium, Neocalathus melanocephalus, Myrmica lobicornis, Cepea vindobonensis, Lehmannia bruneri, Bradybena fruticum, Xerolena obvia;Гръбначни – Eremophila alpestris balcanica, Spermophilus citellus.
Разпространение в България. Планинските пасища се срещат във всички планини на страната при надморска височина от 800 до 1800 (1900) m.
Консервационно значение. Планинските пасища са ценен източник на фураж. Имат важна почвозащитна и воднорегулираща функция. В тях се срещат някои растения с природозащитен статус: Carduus thracicus, Centaurea nigrescens, Verbascum jankaeanum, V. longifolium subsp. pannosum,както и консервационно значими видове гъби: Entoloma incanum, Hygrocybe ceracea, H. punicea, H. reai.
Отрицателно действащи фактори. Прекомерна паша, водеща до деградация и рудерализация, разораване, преустановяване на пашата и последващо захрастяване и самозалесяване, нерегламентиран туризъм и пожари.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от планинските пасища попадат в границите на защитени територии – националните паркове “Рила“, “Пирин“ и “Централен Балкан“, природните паркове “Витоша“и “Българка“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Поддържане и регулиране на пашата, детайлни фитоценотични проучвания, картиране и мониторинг на най-запазените и уязвими местообитания и увеличаване площите на местообитанието, включени в защитени територии.
Литература. Ганчев и др. 1964; Китанов 1947; Кожухаров 1961; Meshinev et al. 2005.
Автор. Мариус Димитров
