12C2

C. Вътрешни водоеми

Водопади

Връзки с класификации на местообитанията. ЕUNIS: C2.24 Waterfalls; PAL. CLASS.: 24.17 Waterfalls.

Природозащитен статут. Няма.

Категория. Уязвимо [VU – A2 B2 C1 D2 E2 F1 G1 H2 I J L2].

Обща характеристика. Този тип местообитание се характеризира с вертикален пад на течащи води с различна височина в една или няколко плоскости, при което се прекъсва речният континуум. Характерно е наличието на скалист субстрат – гранит, варовик, мрамор, бигор, и рязка денивелация (отвес), с различна височина и наклон 70–90°, която осигурява пад на водния отток. Поради високата степен на турбулентност на водния пад, водите са силно аерирани – кислородно съдържание 9–10 mg/dm3. Повишената влажност в зоната и високата аерация на водите създава специфични жизнени условия за развитие на влаголюбива растителност и стенооксибионтни, високо специализирани хидробионти (предимно прикрепени безгръбначни), устойчиви на високия напор на водите.

В България се намира най-високият водопад на Балканския полуостров – Райското пръскало на р. Пръскалска, под вр. Ботев в Централна Стара планина, с височина на водния пад – 124,5 m.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Във високите и среднопланинските части на Рила, Пирин, Родопите, Витоша, Стара планина, Земенска планина и Предбалкана.

Консервационно значение. Местообитанието е важно за поддържането на биоразнообразието и за отделни съобщества и видове с висока природозащитна значимост. Екотонна зона и физическа бариера за надлъжната миграция и разпространението на специфично адаптирани речни животни.

Отрицателно действащи фактори. Туризъм, водно стопанство (отнемане на води) и енергетика – строеж на малки водноелектрически централи.

Взети мерки за опазване. Част от водопадите са разположени на територията на националните паркове “Рила”, “Пирин” и “Централен Балкан” и в природен парк “Витоша”. Друга част са обявени за защитени територии и са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за опазване. Регулиране на туристическия поток, недопускане на въздействия, които водят до намаляване на водните количества в речните течения и нарушаване на естествения характер на обектите.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Възстановителни мерки в най-засегнатите участъци.

Литература. Kovachev 2000; Stoichev1996; Vannote et al. 1980; Videnova et al. 2000.

Автори. Йордан Узунов, Димитър Кожухаров


Водопади (карта на разпространението)