11H3

H. Вътрешноконтинентални скални местообитания

Варовикови стръмни скали с лишейна растителност

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: H3.2E Bare limestone inland cliffs; PAL. CLASS.: 62.41 Limestone bare inland cliffs; HD 92/43: 8210 Calcareous rocky slopes with chasmophytic vegetation.

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B2 D2 H2 I J].

Обща характеристика. Едни от първите организми, заселващи скалните разкрития, са лишеите. Проективното им покритие варира в широки граници в зависимост от фактори като характер на грунда, достъп на пряка слънчева светлина и влага, период на развитие и т.н. Сред по-разпространените видове, които формират лишейните съобщества върху алкални скални стени в България, са: Caloplaca alociza, C.aurantia, C. chalybaea, C. variabilis, C. xanth olyta, C. calcicola, Collema cristatum, C. polycarpon,Placocarpus schaereri, Verrucaria marmorea, Verrucaria fuscellaи др.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Във всички планински, хълмисти и равнинни територии, където има много стръмни до отвесни варовикови скални разкрития, в интервала 0–2914 m надм. вис.

Консервационно значение. Пионерен стадий в развитието на организмов свят върху скали и камъни.

Отрицателно действащи фактори. Замърсяване на въздуха, естествени деструктивни процеси на скалните разкрития, човешки дейности.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от местообитанията са в защитени територии – национални паркове, природни паркове, резервати и защитени местности и защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Флористично и фитоценотично проучване на лишейните съобщества. Определяне на редки фитоценози и видове.

Литература. Попниколов, Железова 1964.

Автор. Веска Русакова


Варовикови стръмни скали с лишейна растителност (карта на разпространението)