11G1
G. Гори
Калцифилни гори от обикновен бук (Fagus sylvatica)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.661 Middle European dry-slope limestone beech forests; PAL. CLASS.: 41.161 Middle European dry-slope limestone beech forests; HD 92/43: 9150 Medio-European limestone beech forests of the Cephalanthero-Fagion; Бондев (1991): 46 Смесени гори от мизийски бук (Fagus sylvatica subsp. moesiaca)и черен бор (Pinus nigra), 48 Гори от мизийски бук (Fageta moesiacae) (на варовик).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Потенциално застрашено [NT – A1, 2 B1 C1 D1 E1 F1 G1 H1 I L3].
Обща характеристика. Ксеротермофилни гори, развиващи се върху варовити, често плитки почви от типовете лесивирани файоземи (Luvic Phaeozems) и рендзини (Rendzic Leptosols). Основен дървесен вид е обикновеният бук (Fagus sylvatica subsp. sylvatica и Fagus sylvatica subsp. moesiaca). В състава на дървесния етаж участват още Tilia tomentosa, T. cordata, Carpinus betulus и C. orientalis.Към това местообитание се отнасят и буковите гори с участие на Pinus nigra,които имат реликтен характер и са сукцесионен стадий при смяната на черноборовите от букови гори.Храстовият етаж е изграден от Acer campestre, Cornus mas, Fraxinus ornus и Ligustrum vulgare.В тревния етаж участват видове, характерни за термофилните дъбови гори от клас Quercetalia pubescenti-petraeae и съюз Quercion frainetto (Brachypodium pinnatum, Lathyrus niger, Mycelis muralis, Physospermum cornubiense).Характерен белег е и участието на видове от сем. Orchidaceaе (Cephalanthera spp., Dactylorhiza cordigera, Epipactis spp., Neottia nidus-avis, Orchis pallens).
В синтаксономично отношение калцифилните гори от обикновен бук се отнасят към клас Querco-Fagetea, разред Fagetalia sylvaticae и съюз Cephalanthero-Fagion.За територията на България саизвестни две асоциации: Tilio tomentosae-Fagetum sylvaticae и Galio pseudarsistati-Fagetum sylvaticae. Първата е разпространена в Североизточна България, Витоша, Източен Предбалкан и Стара планина. Преобладаващи и константни видове са: Acer campestre, Arctium lappa, Bromus ramosus, Cornus mas, Glechoma hederacea, Hedera helix, Lathyrus laxiflorus, Melissa officinalis, Mercurialis perennis, Milium effusum, Muscari botryoides, Piptatherum virescens, Polygonatum latifolium, P. odoratum, Rubus hirtus, Ruscus aculeatus, R. hypoglossum, Tamus communis, Tilia tomentosa, Viola riviniana.Буковите гори от тази асоциация имат фрагментарно разпространение сред гори и храсталаци с участие на дъбове, келяв габър и сребролистна липа с надморска височина 150–900 m. Заемат сенчести северни склонове в плитки долини. Те се отнасят към термофилната група и са близки по видов състав до съобществата от подсъюзите Doronico orientalis-Fagenion и Ostryo-Fagenion.
Калцифилните гори от обикновен бук, отнасящи се към асоциация Galio pseudarsistati-Fagetum sylvaticae, са разпространени предимно в Западна и Централна България. Характерна особеност е участието на видове, типични за гори от съюз Quercion frainetto (например Quercus cerris, Q. frainetto, Helleborus odorus, Lathyrus niger и Physospermum cornubiense), и наличието на сравнително добре развит храстов етаж с участие на Acer campestre, Corylus avellana, Crataegus monogyna и Fraxinus ornus.Други видове с постоянно присъствие са Dentaria bulbifera, Euphorbia amygdaloides, Sanicula europaea и Viola odorata.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Brachypodium pinnatum, Carex sylvatica, Carpinus betulus, Cephalanthera spp., Dactylorhiza cordigera, Epipactis spp., Euphorbia amygdaloides, Fagus sylvatica subsp. moesiaca, Fagus sylvatica subsp. sylvatica, Galium pseudaristatum, Glechoma hederacea, G. hirsuta, Hedera helix, Helleborus odorus, Lathyrus laxiflorus, L. niger, Melica uniflora, Mycelis muralis, Neottia nidus-avis, Physospermum cornubiense, Quercus cerris, Q. frainetto, Rubus hirtus, Ruscus spp., Tamus communis, Tilia tomentosa, Viola odorata.
- Гъби: Макромицети – Boletus aestivalis, B. queletii, B. regius, B. rhodopurpureus, B. rhodoxanthus, B. satanas, Clavariadelphus pistillaris, Cortinarius bulliardii, C. rufoolivaceus, Gymnopus hariolorum, Hericium erinaceum, Hygrophorus cossus, H. poetarum, H. russula, Lactarius volemus, Ramaria botrytis, Tricholoma acerbum; Микромицети – Apiognomonia errabunda, Phyllactinia guttata (по Fagus sylvatica), Diatrype disciformis; Hypoxylon fragiforme; Microsphaera alphitoides (по Quercus cerris, Q. frainetto), Pyrenopeziza compressula, Urocystis floccosa (по Helleborus odorus).
- Животни: Безгръбначни – Verigo spp., Aglia tau, Rosalia alpina, Morimus funereus;Гръбначни – Strix aluco, Phylloscopus sibilatrix, Certhia familiaris, Barbastella barbastellus, Glis glis, Dryomys nitedula, Muscardinius avellanarius, Martes martes, Ursus arctos.
Разпространение в България. Шуменско плато, Централен и Източен Предбалкан, Стара планина, Витоша, Голо бърдо, Люлин, Руй планина, Лозенска планина, Средна гора, Родопи от 100 до 1300 m надм. вис.
Консервационно значение. Калцифилните букови гори в България заемат около 100 000 ha. В някои фитоценози се срещат висши растения с природозащитен статус: Daphne laureola, Lathyrus montanus, видовете от сем. Orchidaceae (CITES), както и консервационно значими видове гъби – Boletus regius, B.rhodopurpureus, B. rhodoxanthus, B. satanas, Clavariadelphus pistillaris, Cortinarius bulliardii, Elasmomyces mattirolianus, Hericium erinaceum, Hygrophorus poetarum, H. russula, Rhodocybe gemina, Tricholoma acerbum.
Отрицателно действащи фактори. Нерегламентирани сечи, пожари, строителство на инфраструктурни съоръжения.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Части от него попадат в границите на защитени територии – резерват „Букака”, национален парк „Централен Балкан”, природен парк „Врачански Балкан”, природен парк „Витоша”, поддържан резерват „Острица”, природен парк „Българка” и др., и защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Картиране и мониторинг на най-запазените и уязвими местообитания и предприемане на действия, свързани с подобряване на охраната на горите.
Литература. Tzonev et al. 2006.
Автор. Мариус Димитров
