11F2

F. Храстови съобщества

Планински съобщества от боровинки (Vaccinium spp.)

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F2.2A2 Balkano-Hellenic dwarf bilberry heaths; PAL. CLASS: 31.4А2 Balkano-Hellenic dwarf bilberry heaths; HD 92/43: 4060 Alpine and boreal heaths; Бондев (1991): 3 Формация на клека (Pineta mugi) на места в съчетание с коренни храстови (Alneta viridis, Saliceta waldsteinianae и др.) и производни храстови (Junipereta sibiricae и др.) храстчеви (Vaccinieta vitis-idaeae и др.) и тревни (Nardeta strictae, Festuceta validae и др.) формации, 6 Формации на сибирската хвойна (Junipereta sibiricae) предимно в съчетание с производни храстови (Chamaecytiseta absinthioides, Vaccinieta myrtilli, Vaccinieta vitis-idaea e, Vaccinieta uliginosi и др.) и тревни формации (Nardeta strictae, Festuceta validae и др.).

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Потенциално застрашено [NT – A1, 2 B1 F2 H2 I L3].

Обща характеристика. В разглежданото местообитание са обединени фитоценози с едификатори бореалните боровинки: синя (Vaccinium uliginosum), черна (V. myrtillus) и червена (V. vitis-idaea), разпространени в субалпийския пояс на планините в България. В част от своите ареали те формират заедно съобщества, като всички са свързани със силикатни скали и кисели почви. Наред с тези и някои други общи екологични и биологични характеристики, всеки от тези видове има своя екологична и фитоценотична амплитуда, определяна от редица фактори.

Съобществата на синята боровинка (Vaccinium uliginosum) са свързани с горния субалпийски подпояс (за разлика от този на алпийските фитоценози, доминирани от същия вид и отнасяни към клас Loiseleurio-Vaccinietea). Във високите планини – Рила и Пирин, те рядко се срещат под 2200 m надм. вис. В средно високите планини долната им граница на разпространението е около (1600) 1700 m. Синята боровинка е много студоустойчив вид, който се нуждае от сравнително висока влажност на въздуха и почвите. Основната експозиция на заеманите участъци е северна, североизточна или северозападна, най-често в близост с билните части на планините, но се срещат и на билата и върховете. Наклонът на терените рядко е незначителен, на места стига до 45–50°. Част от терените са каменисти или без разкрития на скалната основа на повърхността, а почвите са сравнително слабо развити, бедни, някои са ерозирани, доста кисели. В тези случаи антропогенното въздействие е ограничено и фитоценозите са първични. По-голяма е групата на фитоценозите, формирани на мястото на унищожена растителност, най-често – опожарени ценози на сибирската хвойна. В участъците на вторичните ценози на синята боровинка почвата може да има по-голяма мощност – до 60 cm и да е богата на органични вещества по целия профил. Площта на отделните участъци е от незначителна до 100 ha.

Фитоценозите на синята боровинка от субалпийския пояс имат по-сложна вертикална структура и значително по-богат флористичен състав в сравнение с тези от алпийския. Най-високи са Luzula luzuloides, Calamagrostis arundinacea, Festuca nigrescens, Luzula sylvatica, но тези видове рядко имат голямо обилие и само първите два са по-често срещани в отделните ценози. Доминираща част от растенията са с височина 20–30 cm, сред които освен едификатора, който винаги има високо обилие, по-често срещани са Agrostis rupestris, Antennaria dioica, Avenula versicolor, Bruckenthalia spiculifolia, Carex kitaibeliana, Festuca airoides, Juncus trifidus, Juniperus sibirica, Nardus stricta, Poa media, Potentilla ternata, Primula minima, Sesleria comosa, Vaccinium myrtillus. По-рядко срещани видове са: Anthoxanthum odoratum,Bistorta vivipara (= Polygonum viviparum),Campanula patula subsp. abietina, Crocus veluchensis, Galium verum, Genista depressa, Geum montanum, Homogyne alpina, Hypericum richeri, Scabiosa balcanica, Senecio carpathicus, Silene roemeri и др.). В тези фитоценози са установени редки и защитени видове, като Daphne blagayana, Gentiana lutea, G. punctata, Lathyrus linifolius, Meum athamanticum, Phyteuma confusum и др. В малко участъци, главно в първичните ценози, сравнително добре са представени мъховете и лишеите: Cetraria islandica, Hylocomium splendens, Pleurozium schreberi и др. Общото проективно покритие на растителността варира между 90 и 100%. По-голяма част от разглежданите фитоценози са монодоминантни, но има и такива, в които обилието на други видове също е високо.

Фитоценозите на черната боровинка (Vaccinium myrtillus) се срещат в интервала от 1500 до 2000 m надм. вис. в средно високите планини, а в Рила и Пирин разпространението им достига до 2200 m надм. вис. (макар видът да има много по-голям височинен ареал). Първични фитоценози от тази група се срещат много рядко, почти всички са възникнали в резултат на изсичани или опожарявани горски или храстови ценози с цел подобряване и разширяване площта на пасищната растителност. След опожаряване на хвойната, черната боровинка бързо се възстановява и година-две по-късно формира доста устойчиви във времето съобщества. В някои случаи в Рила и Родопите боровинковите находища се формират в съобществата на белия бор, бялата мура и смърча, като заемат силно просветлени участъци, получени след провеждането на сеч.

В различните планини и отделни дялове на една и съща планина разпространението на фитоценозите на Vaccinium myrtillus варира по заемана площ и по специфика на местообитанията. В Рила например по-големи площи са заети от тези ценози в западните райони, на Витоша нямат широко разпространение, а на Стара планина са сред основните, които формират растителната покривка на високопланинските безлесни части, но популациите им в значителна степен са фрагментирани. По отношение експозицията на заеманите терени няма определена закономерност: в едни райони преобладават тези с южно изложение, в други – със северно и т.н. Наклонът също варира в значителни граници и стига до 45°. Почвите могат да са плитки или дълбоки, тъмноцветни горски или кафяви горски, без или с ерозия, с много или с по-малко органично вещество, но почти винаги кисели. Проективното покритие на растителността винаги е високо.

За разлика от синята боровинка, в ценозите на черната боровинка на места обилието на видове като Luzula luzuloides, Deschampsia flexuosa може да бъде доста високо. Често с голямо обилие са срещани също Agrostis capillaris, Bruckenthalia spiculifolia, Carex caryophyllea, Nardus stricta,които на места са субдоминанти и още Bellardiochloa variegata (= Bellardiochloa violacea), Festuca rubra, Hieracium hoppeanum, Hypericum maculatum, Thymus vandasii и др. Установени са и редица консервационно значими видове: Arctostaphylos uva-ursi, Gentiana lutea, G. punctata, Lilium jankae, Meum athamanticum, Phyteuma confusum, Viola balcanica и др. Обособените у нас по доминантния метод асоциации с участието на черната боровинка са около 30.

В сравнение с другите два вида, ценозите на червената боровинка (Vaccinium vitis-idaea) имат много по-ограничено разпространение. Този вид по-често се среща като субдоминант или асектатор в състава на други ценози (главно на черната боровинка), отколкото като самостоятелен едификатор. Основното му разпространение е в долния субалпийски подпояс, тъй като е по-малко студоустойчив от другите два вида, но пък притежава, в известна степен, ксеротермни черти. Среща се предимно по каменисти и скалисти поляни сред иглолистните гори с различно изложение и наклон. В повечето ценози почвата е плитка, камениста. Флористичният състав на фитоценозите е богат, сходен с този в ценозите на другите два вида боровинки.

На много места големи площи при преобладаващо северно изложение заемат смесените боровинкови ценози, в които сходно и високо обилие имат Vaccinium myrtillus и V. uliginosum, а V. vitis-idaea, най-често играе подчинена роля. Те са разпространени главно около границата на гората на терени с различен наклон, някои с каменни блокове на повърхността, а влажността на почвата най-често е умерена. Само на отделни места в такива ценози се среща Arctostaphylos uva-ursi. Останалите видове са същите, както в монодоминантните ценози на боровинките.

Преобладаващата част от разглежданите фитоценози имат вторичен произход и по флористичен състав и синдинамика са свързани с клас Vaccinio-Piceetea. Някои автори обаче обединяват всички храстчеви фитоценози от алпийския и субалпийски пояси в клас Loiseleurio-Vaccinietea.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. 1. Съобщества на Vaccinium uliginosum – Западна и Средна Стара планина, Витоша, Осоговска планина, Пирин, Рила, Западна Средна гора, Средни и Западни Родопи (1700–2400 m надм. вис.). 2. Съобщества на Vaccinium myrtillus – освен в посочените до тук планини и в Знеполски район, Беласица, Славянка; Лозенска планина (1600–2200 m надм. вис.). 3. Съобщества на Vaccinium vitis-idaea – Стара планина включително и източна, Пирин, Беласица, Рила, Западна Средна гора, Средни и Западни Родопи, Витоша, Плана (1600–2200 m надм. вис.).

Консервационно значение. Фитоценозите на боровинките имат голямо стопанско значение, като освен пасища с богат видов състав, плодовете и на трите вида са ядливи, с високо съдържание на определени киселини и на витамин С и заедно с листата намират приложение в народната и официалната медицина. Събирането им в промишлени количества (включително за външна търговия) и за лично ползване застрашава съществуването на фитоценозите и флористичното богатство, което те съхраняват. В състава им участват редки и защитени от закона висши растения: Alchemilla plicatula, A. pyrenaica, Anemone narcissiflora, Daphne blagayana, Gentiana acaulis, G. lutea, G. punctata, Lathyrus linifolius, Lilium jankae, Lycopodium clavatum, Meum athamanticum, Phyteuma confusum, Rhododendron myrtifolium, Sempervivum erythraeum, Viola balcanica и др.

Отрицателно действащи фактори. Разглежданите ценози се използват като пасища поради богатия си флористичен състав, което при прекомерна експлоатация води до деградацията им. При отсъствие на паша обаче синдинамичните процеси водят към възстановяване на горска или храстова растителност. Опожаряването на хвойната с цел предотвратяване на замяната на храстчевите ценози с такива на хвойна е метод, несъвместим със съвременните подходи за управление на биологичното разнообразие. При събиране на плодове често растенията биват силно увреждани.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от фитоценозите се намират в резерватни или паркови територии – национални паркове ”Централен Балкан” и ”Рила”, природен парк ”Витоша”. Определени са режими на ползване.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието и промените на фитоценозите, настъпващи вследствие ежегодното събиране на плод от черна и червена боровинка за търговски цели. Осигуряване на подходящ пасищен и експлоатационен режим.

Литература. Бондев 1966; Бондев и др. 1983; Велчев 1971; Вeлчев и др. 1994; Ганчев 1961; Русакова 1976.

Автори. Антонина Виткова, Веска Русакова


Планински съобщества от боровинки (Vaccinium spp.) (карта на разпространението)