11C2
C. Вътрешни водоеми
Планински потоци и реки с бързо течение
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C2.21 Epirhithral and metarhithral streams, C2.22 Hyporhithral streams; PAL. CLASS.: 24.12 Epirhitral and metarhitral streams, 24.13 Hyporhitral streams; HD 92/43: 3260 Water courses of plain to montane levels with the Ranunculion fluitantis and Callitricho-Batrachion vegetation.
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B2 C1 D2 E1 F2 G2 H2 I J L3].
Обща характеристика. Части от горни речни течения и планински потоци, които обхващат зоната с надморска височина между 800 до около 2800 m, със скорост на течението над 1 m/s. Това са течения от I до III-речен порядък според концепцията за речния континуум. Дъното и бреговете са покрити със скали или камъни с различен размер, по-рядко са чакълесто-песъкливи или глинести. Целогодишно се характеризират с ниски температури – между 0 и 6–8°C. Киселинността на водата е близка до неутрална (pH 6,8–7,4). Високото кислородно съдържание (8–10 mg/dm3) е с преобладаваща физикална аерация. Водните количества се характеризират с ясно изразен максимум в периода на снеготопене през пролетта и есенно-зимен минимум. Тази тенденция е много по-засилена в районите с карстообразуващи скали в района на Северен Пирин, Западна и Централна Стара планина. В такива райони по време на минимума е възможно да липсва повърхностен отток (т. нар. “пропаднали” води). Оттоците на глациални езера, даващи начало на подобни потоци, се характеризират с биологичен дрифт на планктонни лимнобионти, а също и на бентосни реобионтни организми. В състава на дрифта преобладава насекомен зообентос.
Характеризиращи таксони.
- Растения: Водорасли: Nostoc spp. Висши растения: главно в зоните на оттичане на глациалните езера, където има натрупан глинест субстрат, с най-често срещани Ranunculus aquatilis, Sparganium angustifolium и мъха Fontinalis antipyretica.
- Животни: Crenobia alpina (Turbellaria), Crustacea: Paracyclops fimbriatus, Attheyela wierzeiskii, A. crassa, Bryocamptus zschokkei; ларви на двукрили (Diptera) от сем. Simulidae като Prosimulium spp., Cnetha spp. и сем. Chironomidae (Cryptochironomus spp.), ларви на еднодневки (Ephemeroptera) като Baetis alpinus, B. muticus, B. rhodani, Rhithrogena spp., Ecdyonurus carpaticus, и на перли (Plecoptera) като Nemoura pirinensis, N. bulgarica, Perla spp., Leuctra spp. В тези потоци оцеляват на големи разстояния и ротифери (Rotifera) като Lecane spp., Keratella spp. Типичен обитател на тези зони е балканската пъстърва (Salmo trutta fario).
Разпространение в България. Рила, Северен и Централен Пирин, Западни и Централни Родопи, Западна и Централна Стара планина, Витоша, Плана, Земенска планина.
Консервационно значение. Местообитанието е важно за регулиране и поддържане на подпочвените води и почвената влажност в околните наземни екосистеми. Местообитание на редки и застрашени водни безгръбначни също някои видове прешленести червеи. С висока активност над водната повърхност на планинските реки през летния период са прилепите Myotis mystacinus, M. nattereri, M. daubentonii, Nyctalus noctula, Hypsugo savii, Pipistrellus pipistrellus, Barbastella barbastellus.
Отрицателно действащи фактори. Ерозиране на бреговете, замърсяване с органични и други отпадъчни продукти (метали, пластмаси, хранителни остатъци), както и строеж и експлоатация на хижи, хотели, ски писти. Водностопански дейности като строеж на водохващания и отнемане на води за водохващания. Планинско животновъдство. Обезлесяване на водосборите и като резултат – нарастваща ерозия.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Значителна част е в защитени територии – националните паркове “Пирин”, “Рила” и “Централен Балкан”, природен парк "Витоша" и др., и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за опазване и възстановяване. Ефективен контрол на строежа на водопречиствателни съоръжения в планинските курорти и хижи, заустващи отпадните си води в такива течения. Ограничаване на туристическия поток в районите на най-уязвимите течения. Забрана на строежа на нови ски писти в районите на потоците и контрол върху водните количества, отнемани от теченията за битови и стопански цели. Провеждане на консервационни и възстановителни дейности в най-засегнатите участъци – типичен пример e р. Бъндерица в района на и под Бъндеришка поляна в Северен Пирин.
Литература. Kovachev 2000; Kozuharov 2006; Stoichev1996; Vannote et al. 1980; Videnova et al. 2000.
Автори. Йордан Узунов, Димитър Кожухаров
