11A4
A. Морски местообитания
Сублиторални мидени банки върху седимент
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: A5.62 Sublittoral mussel beds on sediment; Pal. Class.: 11.254 Mussel beds; HD 92/43: 1170 Reefs.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 D1 G2 H2 I L3].
Обща характеристика. Черната морска мида (Mytilus galloprovincialis) образува характерни мидени банки върху разнообразни седименти, вариращи от едрозърнест черупчест пясък и тинест пясък до тиня. Банките са тесни и дълги, ориентирани напречно на преобладаващите течения. Черната мида е важен структурен вид – едификатор на местообитанието, чиито популации формират биогенни рифове и създават твърд субстрат, стабилизират повърхността на седимента и го модифицират, като изграждат органично обогатени “митилусови тини”. Местообитанието изпълнява ключова екологична роля за функционирането и стабилността на морската екосистема като цяло поради мощния биофилтрационен капацитет на черните миди, ефективно трансформиращи първичната продукция във вторична. Същевременно мидените банки осигуряват субстрат за прикрепване на разнообразна епифауна (гъби, хидрозои, актинии, бриозои, асцидии, полихети), хранителен ресурс за хищници (рапана, десетокраки ракообразни, дънни риби) и грунтофаги (многочетинести червеи), както и подходящи места за размножаване и отрастване на голям брой организми, някои от които са ценни обекти на промишлен улов (калкан, писия, рапана). Видовият състав на съпътстващата фауна е променлив и се определя от типа на заобикалящия седимент и дълбочината.
Характеризиращи таксони.
- Животни: Anthozoa: Actinithoe clavata; Polychaeta: Aonides paucibranchiata, Aricidea claudiae, Capitella capitata, C. minima, Eumida sanguinea, Glycera alba, Hediste diversicolor, Heteromastus filiformis, Nephtys hombergii, Nereiphylla rubiginosa, Pectinaria koreni, Polycirrus jubatus, Polydora spp., Pomatoceros triqueter; Gastropoda: Rapana venosa; Crustacea: Ampelisca diadema, Apseudes acutifrons, Athanas nitescens, Balanus improvisus, Caprella acanthifera, Corophium runcicorne, Crangon crangon, Cumella limicola, Iphinoe elisae, Microdeutopus gryllotalpa, Pilumnus hirtellus, Pisidia longicornis, Polybius vernalis, Upogebia pusilla; Holothurioidea: Leptosynapta inhaerens,Elasmobranchii – Dasyatis pastinaca, Raja clavata, Squalus acanthias; Actinopterygii – Acipenser gueldenstaedti, A. stellatus, Chelindonichthys lucernus, Gobius niger, Huso huso, Mesogobius batrachocephalus, Neogobius melanostomus, Pomatoschistus minutus, Psetta maxima, Uranoscopus scaber.
Разпространение в България. Черно море, пясъчно-черупчесто, пясъчно-тинесто и тинесто дъно, дълбочина 6–70 m.
Консервационно значение. Срещат се много животни с консервационно значение на национално и международно ниво: Acipenser gueldenstaedti, A. nudiventris,A. stellatus, A. sturio, Huso huso, Raja clavata, Squalus acanthias и в "Червена книга на Черно море" (1999): Acipenser gueldenstaedti,A. stellatus, Apseudes acutifrons, Chelindonichthys lucernus, Mesogobius batrachocephalus, Pilumnus hirtellus,Pomatoschistus minutus, Upogebia pusilla, Uranoscopus scaber.
Отрицателно действащи фактори. Антропогенното еутрофизиране на Черно море, водещо до цъфтежи на фитопланктона и хипоксия и аноксия в придънните водни слоеве, причинява масова гибел на черни миди, ракообразни и дънни риби в местообитанието. Инвазивният вид Rapana venosa е довел до значително намаляване на запасите на черната мида пред българския бряг след 70-те години на миналия век. Мощен деструктивен фактор за мидените банки е дънното тралене. Индустриалното и химическо замърсяване на водите също представлява заплаха за местообитанието. Заплаха са прокарването на нефто- и газопроводи през районите, заети от местообитанието, или в близост до тях.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и част от находищата му са включени в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Риболовът чрез използване на дънни тралове е забранен от Закон за рибарството и аквакултурите.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Забрана на дънните тралове и стриктен контрол за спазването ѝ. Задължително е извършването на изследователска дейност за установяване на промените в състоянието, състава и структурата на организмовите съобщества, както и периодично актуализиране на консервационното значение на характерните видове, съгласно съвременните категории и критерии на IUCN.
Литература. Георгиев 1964; Живков и др. 2005; Карапеткова, Живков 2006; Кънева-Абаджиева 1967; Маринов 1977; Панайотова и др. 2006; Стоянов и др. 1963; Konsulova et al. 2001; Vassilev & Pehlivanov 2005.
Автори. Валентина Тодорова, Марина Панайотова
