10H3

H. Вътрешноконтинентални скални местообитания

Силикатни стръмни скали с лишейна растителност

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: H3.1В Bare siliceous inland cliffs; PAL. CLASS.: 62.42 Siliceous bare inland cliffs; HD 92/43: 8220 Siliceous rocky slopes with chasmophytic vegetation.

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B2 D2 H2 I J].

Обща характеристика. Лишейните ценози са широко разпространени като един от първите пионерни стадии в развитието на растителната покривка по открити скални повърхности. Срещат се навсякъде, независимо от надморската височина, овлажнението, пряката слънчева радиация и други екологични фактори. Тяхното обилие зависи и от срока на заселване. На по-отдавна появили се скални разкрития то може да достигне 100%. Силикатните скални разкрития у нас са подходящи за развитие на много видове лишеи, сред които по-често срещани са Cornicularia normoerica,Lasallia pustulata, Ramalina capitata, R. carpatica, R. polymorpha, Rhizocarpon badioatrum, R. disporum, R. distinctum, R. oreites, R.petraeum, Umbilicaria crustulosa, U. cylindrica, U.decussata, U. deusta, U. microphylla, U. polyphylla, U.proboscidea и др.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Във всички планински, хълмисти и равнинни територии, където има силикатни скални разкрития, в интервала 0–2925 m надм. вис.

Консервационно значение. Начални стадии в развитието на организмов свят върху скали и камъни.

Отрицателно действащи фактори. Замърсяване на въздуха, естествени деструктивни процеси на скалните разкрития.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от местообитанията са в защитени територии и защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Флористично и фитоценотично проучване на лишейните ценози.

Литература. Попниколов, Железова 1964.

Автор. Веска Русакова


Силикатни стръмни скали с лишейна растителност (карта на разпространението)