10G1

G. Гори

Мизийски букови гори

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.69 Moesian [Fagus] forests; PAL. CLASS.: 41.19223 South-eastern Moesian beech-hornbeam forests, 41.1924 South-eastern Moesian Ostrya-beech forests, 41.1934 Balkan Range thermophile beech forests; HD 92/43: 91W0 Moesian beech forests; Бондев (1991): 47 Смесени гори от мизийски бук (Fagus sylvatica subsp. moesiaca) и воден габър (Ostrya carpinifolia), 48 Гори от мизийски бук (Fageta moesiacae) (на силикат), 49 Смесени гори от мизийски бук (Fagus sylvatica subsp. moesiaca) и обикновен габър (Carpinus betulus), 50 Смесени гори от мизийски бук (Fagus sylvatica subsp. moesiaca), келяв габър (Carpinus orientalis) и обикновен габър (Carpinus betulus).

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Потенциално застрашено [NT – A1, 2 B1 C1 D1 E1 F1 G1 H1 I L3].

Обща характеристика. Чисти и смесени широколистни гори с основен едификатор обикновен бук (Fagus sylvatica subsp. sylvatica и Fagus sylvatica subsp. moesiaca). Срещат се предимно в предпланините, ниските планини и долните части на високите планини в диапазона от 100 до 1000 (1300) m надм. вис. при условия на умерено-континентален и преходно-континентален климат. Заемат главно сенчести изложения и участъци в доловете с относително по-висока въздушна и почвена влажност. Почвите са кафяви горски (Cambisols) и по-рядко канелени горски (Chromic Cambisols) и рендзини (Rendzic Leptosols). Мизийските букови гори се отличават с термофилен характер, подчертан чрез присъствието на видове от съседно разположените дъбови, липови, габърови и др. широколистни гори. В горната част от вертикалния си диапазон на разпространение, мизийският бук формира смесени гори с участие най-вече на обикновен габър (Carpinus betulus)иобикновен горун(Quercus dalechampii).В по-ниските участъци съедификатори са предимно дървесни видове сюжен произход и разпространение – Acer hyrcanum, Corylus colurna,Ostrya carpinifolia, Quercus cerris, Q. frainetto, Sorbus torminalis и Tilia tomentosa.Храстов етаж обикновено не е формиран. По-често се срещат единични храсти от Cornus mas, Crataegus monogyna, Rosa arvensis, Rubus hirtus, Ruscus aculeatus, R. hypoglossum.Общото покритие на тревния етаж варира в широки граници в зависимост от покритието на дърветата и се характеризира с мозаична структура. Най-често се формират микрогрупировки с преобладаване на следните видове: Aremonia agrimonoides, Dentaria bulbifera, Euphorbia amygdaloides, Galium odoratum, Luzula forsteri, Melica uniflora и Sanicula europaea. Други видове с висока срещаемост са Dryopteris filix-mas, Hedera helix, Lamiastrum galeobdolon, Melissa officinalis, Mycelis muralis, Piptatherum virescens, Polygonatum latifolium, P. odoratum, Potentilla micrantha, Sanicula europaea, Tamus communis, Viola odorata, V. reichenbachiana и V. riviniana. Присъствието на Glechoma hederacea, Arum maculatum, Geum urbanum, Helleborus odorus, Lathyrus niger и Physospermum cornubiense е указателно за термофилния характер на този тип букови гори. Характерен е и пролетният синузий от Arum maculatum, Geum urbanum, Glechoma hederacea, Helleborus odorus, Lathyrus niger, Physospermum cornubiense и др.

Синтаксономията на Мизийските букови гори не е докрай изяснена. Известни са две асоциации, представящи основните подтипове на това местообитание:

1. Термофилни мизийски букови гори (асоциация Galio pseudaristati-Fagetum). Отличават се от калцифилните букови гори, отнасяни към същата асоциация екологично (развиват се на неутрални и слабо кисели почви) и флористично (с изключение на Neottia nidus-avis, почти не се срещат видове от сем. Orchidaceae).Тези гори имат по-ясно изразен термофилен видов състав. Срещат в диапазона от 100 до 900 m надм. вис. в Стара планина, Витоша, Голо бърдо, Люлин, Руй планина, Драгоевска планина, Микренски възвишения, Лозенска планина, Средна гора, Източни Родопи и Момино плато.

2. Мезофилни мизийски букови гори (асоциация Aremonio agrimonoidis-Fagetum sylvaticae). Към тази асоциациясе отнася по-голямата част от мизийските букови гори в България. Те имат сравнително по-мезофитен видов състав. Описани са две субасоциации. Съобществата от субасоциацията violetosum reichenbachianae са разпространени на по-малки надморски височини (500–1100 m) в Стара планина, Васильовска планина, Беласица, Влахина, Конявска, Средна гора, Пирин, Източни Родопи, Руй планина, Витоша, Микренски възвишения. Характерно е участието на видове типични за съюза Asperulo-Fagion – Dentaria bulbifera, Dryopteris filix-mas, Galium odoratum, Lamiastrum galeobdolon, Sanicula europaea, Viola reichenbachiana и др., но също така и на термофилни видове в т. ч. Aremonia agrimonoides, Crataegus monogyna, Helleborus odorus, Melica uniflora, Potentilla micrantha, Pyrus pyraster и Rosa arvensis. Субасоциацията allietosum ursini е локализирана главно във Врачанска планина (900–1300 m надм. вис.), където заема участъци с богати и влажни почви и се отличава с голямо участие на централноевропейския вид Allium ursinum. Присъствието на Rubus idaeus, Scrophularia scopolii и Urtica dioica е в резултат на антропогенно въздействие, по-лоши светлинни условия и/илипочвена нитрификация.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. В Стара планина, Предбалкан, Родопите, Витоша, Голо бърдо, Люлин, Руй планина, Лозенска планина, Беласица, Влахина, Конявска, Средна гора и Пирин, до около 1000 (1300) m надм. вис. В Дунавската равнина и Предбалкана отделни фрагменти слизат и до около 100 m надм. вис.

Консервационно значение. Мизийските букови гори в България заемат около 125 000 ha. В някои фитоценози се срещат следните растителни видове с природозащитен статус: Acer heldreichii, Atropa bella-donna, Ilex aquifolium, Lathraea rhodopaea, Lathyrus grandiflorus, Paeonia mascula, Rubus thyrsiflorus, R. vepa llidus и др.

Отрицателно действащи фактори. Нерегламентирани сечи, пожари, паша, строителство и експлоатация на инфраструктурни съоръжения. Намирайки се в по-гъсто населените ниски части на планините, мизийските букови гори са подложени на засилен антропогенен натиск.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от мизийските букови гори попадат в защитени територии с различен статут и териториален обхват – резерватите „Кутелка“,„Орлицата”, „Каменщица”, „Лешница”, „Червената стена”, национален парк „Централен Балкан” (ниските южни склонове), природните паркове „Врачански Балкан”, „Сините камъни”, „Златни пясъци”, „Витоша”, поддържан резерват „Острица” и защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Картиране и мониторинг на най-запазените и уязвими местообитания. Увеличаване на дела на площите на местообитанието включени в защитени територии. Предприемане на действия, свързани с подобряване на охраната на горите.

Литература. Пенев и др. 1969;Стоянов 1941; Soo 1963, 1964; Tzonev et al. 2006.

Автор. Мариус Димитров


Мизийски букови гори (карта на разпространението)