10F2

F. Храстови съобщества

Планински съобщества от сребърник (Dryas octopetala)

Връзки с класификации на местообитанията. ЕUNIS: F2.2915 Carpatho-Balkanide Dryas mats, F2.2917 Rhodopide mountain avens mats; PAL. CLASS.: 31.491 Carрatho-Balkanide Dryas mats; HD 92/43: 4060 Alpine and Boreal heaths; Бондев (1991): 2 Калцифилни, криофитни тревни (Kobresieta myosuroides, Cariceta kitaibelianae, Seslerieta korabensis и др.) и храстчеви (Dryeta octopetalae, Saliceta reticulatae, etc.) формации, 9 Калцифилни храстови, храстчеви и тревни формации (Festuceta penzesii, Sesleria korabensis, Astragaleta angustifoliae, Dryeta octopetalae, Chamaecytiseta absinthioides, Junipereta sibiricae, Junipereta pygmaei и др.).

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Застрашено [ЕN – A1, 2 C2 D3 E3 H2 I L1].

Обща характеристика. Сребърникът (Dryas octopetala) е хамефит, вечнозелено храстче с пълзящи силно разклонени, гъсто облистени стъбла, дълги до 1–2 m, образуващи плътни туфи. Той е аркто-алпийски геоелемент, невзискателен към температурните условия – мезоксерофит. Видът е глациален реликт в българската флора, който формира малки по площ фитоценози по най-високите била, изложени на силни ветрове, по склоновете и дъната на циркусите в алпийския пояс на високите планини и на стръмни склонове предимно със северно изложение в субалпийския пояс. Почвите варират от плитки рендзини до средно мощни хумусно-карбонатни, каменисти, формирани са върху варовикови скали или доломити. Реакцията на почвените разтвори най-често е слабо алкална. Сребърникът се отличава с добри доминантни и едификаторни функции и има високо обилие в съобществата, които изгражда. Общото проективно покритие също е високо – 80–100%. В някои ценози проективното покритие над повърхността на почвата е ограничено, но подземните части – корените, са силно развити. Това допринася за ролята им на растения, които укрепват сипейните местообитания. Възрастта на отделните туфи може да надхвърля 100 години. Съобществата са първични, не се наблюдават тенденции за разширяване на заеманите площи или разселване на вида и формиране на нови ценози. Най-често флористичният състав на ценозите е много разнообразен и тясно свързан със спецификата на местообитанията. Открояват се две основни групи фитоценози: с изразен алпийски характер на голяма надморска височина и други – с участието на голям брой субалпийски видове при много по-умерена надморска височина.

Фитоценозите, разпространени в алпийския пояс на Рила и Пирин (сходни по състав са и тези от Славянка, макар да са на по-малка надморска височина), се отличават с много ограничени площи. Екологичните условия са твърде неблагоприятни за развитие на растения. Скалната основа е варовикова, почвите са плитки и скелетни. Локализирани са в билни участъци, изложени на силни ветрове, или по склонове на циркуси, където се натрупва много сняг и вегетационният период е доста кратък. В състава им участват Armeria alpina, Artemisia eriantha, Carex atrata, C. bulgarica, C. curvula, C. ericetorum, Cetraria aculeata, C. islandica, Dianthus microlepis, Festuca riloensis, Gentianеlla bulgarica, Juncus trifidus, Kobresia myosuroides, Oxytropis campestris, Pedicularis verticillata, Primula minima, Saxifraga paniculata, Sesleria comosa, Silene acaulis, Vaccinium uliginosum и др. В състава на разглежданите фитоценози има видове, характерни за Carici rupestris-Kobresietea и Elynetalia (Carex atrata,Kobresia myosuroides, Oxytropis campestris, Silene acaulis и др.), но не са малко и видовете от Seslerietalia comosae (Sesleria comosa, Carex curvula, Festuca riloensis, Juncus trifidus, Gentian ella bulgarica, Primula minima, Dianthus microlepis и др.). Това налага необходимостта от обособяване на нова асоциация с този вид, различна от известните до сега в други планини на Европа, отнасяни към клас Elyno-Seslerietea.

Разпространените в субалпийския пояс на Средна Стара планина съобщества на сребърника се намират между 1600 и 1700 m надм. вис. върху билни части и склонове с голям наклон. Изложени са на силни ветрове, но на сравнително добре развити почви на места със скални излази. Част от съобществата са монодоминантни, в състава на други голяма роля играят и Vaccinium vitis-idaea, Sesleria latifolia, S. rigida,на места Juniperus sibirica, и по-ограничено – Anthy llis vulneraria, Carex kitaibeliana, Carum rigidulum subsp.bulgaricum, Crocus veluchensis, Daphne blagayana, Festuca balcanica, F. рseudodalmatica, Helianthemum nummularium, Homogyne alpina, Iberis saxatilis, I. sempervirens, Leontopodium alpinum, Linum capitatum, Luzula luzuloides, Rhodax canus, Thymus spp.и др.

Участието на ендемити, някои локални за Стара планина, както и на видове, по-често срещани в долния субалпийски подпояс, а някои и по-ниско, дава основание да се предположи обособяване на локална асоциация, различна от известните за други планини в Европа.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Рила, Пирин, Славянка, Средна Стара планина –1570–2800 m надм. вис.

Консервационно значение. Участие в съобществата на редки и защитени видове: Alyssum cuneifolium, Asperula capitata, Carex fuliginosa, Daphne blagayana, Gentiana frigida, Potentilla apennina subsp. stojanovii, Rhodax alpestris, Thymus perinicus и др. Реликтни съобщества, редки за растителността на България.

Отрицателно действащи фактори. Част от съобществата са пасища, други се намират непосредствено до туристически пътеки и са застрашени от утъпкване или пряко унищожаване.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Голяма част от находищата са в границите на защитени територии – националните паркове "Рила", "Пирин", "Централен Балкан", резервата "Алиботуш", както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието на съобществата и ефективно прилагане на нормативните документи и режимите в защитените територии.

Литература. Бондев 1959; Ганчев 1963; Кочев 1967; Мешинев и др. 2000; Roussakova 2000.

Автор. Веска Русакова


Планински съобщества от сребърник (Dryas octopetala) (карта на разпространението)