10E1
E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи
Субсредиземноморски псевдостепи от едногодишни треви
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E1.332 Helleno-Balkanic short grass and therophytic communities; PAL. CLASS.: 34.532 Helleno-Balkanic short grass and therophyte communities; HD 92/43: 6220 *Pseudo-steppe with grasses and annuals of the Thero-Brachypodietea; Бондев 1991: 129 Ксерофитни тревни формации с преобладаване на белизма (Dichantieta ischaemi), луковична ливадина (Poaeta bulbosae, Poaeta concinnae), садина (Chrysopogoneta grylli) и ефемери (Ephemeretea).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B1 C1 D2 E2 F2 G2 H2 I L2].
Обща характеристика. Това местообитание представляват ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на едногодишни видове житни растения, като Aegilops geniculata, A. neglecta, Bromus intermedius, B. madritensis, Cynosurus echinatus, Lagurus ovatus, Psilurus incurvus, Trachynia distachya(= Brachypodium distachyon), Vulpia ciliata, V. myuros и др. Почвите, върху които се развиват фитоценозите са сухи, плитки и често ерозирани с разкрита чакълесто-камениста основа. Геоложката основа е разнообразна – срещат се и на силикатни, и на варовикови терени. Характерни са ефемерният и ефемероидният типове растителност, които се отличават с максимално развитие на тревостоя през пролетта (до средата на май). Климатът е преходносредиземноморски и се характеризира със сухо и горещо лято.
Тези съобщества са се формирали най-често в резултат от обезлесяването и пасищното натоварване. С подчертано съдоминиращо участие в тях са и ниски до средновисоки многогодишни житни треви като Poa bulbosa, P. perconcinna, Cynodon dactylon, Dactylis glomerata subsp. hispanica и др. Съобществата са богати и на едногодишни растения (терофити), достигащи 60–70% от флористичния им състав сред които са представители на родовете Еuphorbia, Silene,Bisserula, Plantago, Medicago, Hippocrepis, Nigella, Adonis, Linum, Papaver, Geranium, Trigonella, Trifolium (T. subterraneum, T. suffocatum, T. nigrescens) и др. Характерно е участието на ароматни полухрастчета от род Thymus и геофити от родовете Allium, Muscari, Ophrys, Romulea и др.
Съобществата, които се причисляват към това местообитание, синтаксономично се отнасят към съюзите Thero -Brachypodion, Astragalo -Poion bulbosae, Trachynion distachya и Xeronthemion annui.
Субсредиземноморските псевдостепи от житни и едногодишни растения често образуват комплекси с ксеротермните тревни съобщества от степен тип, със съобществата на Juniperus communis и J. oxycedrus, Philyrea latifolia, Quercus coccifera, с храсталаци на Paliurus spina-christi, Jasminum fruticans и Cotinus coggygria и с ксеротермни дъбови гори, предимно на космат дъб.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Aegilops geniculata, A. neglecta, A. triuncialis, Alkanna tinctoria, Astragalus hamosus, A. onobrychis,Bisserula pelicinus, Bromus intermedius, B. madritensis, B. scoparius, Bupleurum apiculatum, Coronilla scorpioides, Crepis zac intha, Cynodon dactylon, Cynosurus echinatus, Dactylis glomerata subsp. hispanica, Echinaria capitata, Euphorbia barrelieri, E. falcata, Helianthemum salicifolium, Hippocrepis ciliata, Lagoecia cuminoides, Lagurus ovatus, Linum corymbulosum, L. tryginum, Lolium rigidum, Lotus aegaeus, Medicago rigidula, Neatostema apulum, Ononis reclinata, Ornithopus compressus, Petrorhagia prolifera, Phleum graecum, P. subulatum, Plantago bellardii, P. lagopus, Poa bulbosa, P. perconcinna, Psilurus incurvus, Salvia viridis, Silene conica, S. graeca, S. subconica, Taeniatherum caput-medusae, Thymus atticus, Trachynia distachya(= Brachypodium distachyon), Trifolium echinatum, T. purpureum, T. subterraneum, Trigonella monspeliaca, Xeranthemum annuum, X. cylindraceum, Xolanthes guttatus, Ziziphora capitata.
- Гъби: Макромицети – Agaricus bernardii, A. comtulus, A. maskae, A. pseudopratensis, Amanita vittadinii, Batarrea phalloides, Calocybe carnea, Crinipellis mauretanica, Gastrosporium simplex, Leucopaxillus lepistoides, Myriostoma colyforme, Polyporus rhizophillus, Tulostoma brumale;Микромицети – Albugo tragopogonis (по Xeranthemum annuum), Blumeria graminis, Puccinia graminis (по Dactylis glomerata и Poa bulbosa), Peronospora knautiae (по Knautia orientalis), Puccinia cynodontis, Ustilago cynodontis (по Cynodon dactylon), Puccinia pulsatillae,), Puccinia recondida (по Bromus scoparius), Thecaphora deformans (по Medicago minima), Uromyces striatus (по Medicago r igidula).
Разпространение в България. Среща се по сухи ерозирани терени в Южна България, в районите с изразено средиземноморско климатично влияние – южните и средни части на Струмската долина, Айтоска планина, Източни Родопи, южната част на долините на Места, Тунджа и Марица, Странджа и Южното Черноморско крайбрежие.
Консервационно значение. Във флористичния състав на субсредиземноморските псевдостепи от житни и едногодишни растения участват редки и защитени растения, в преобладаващата си част, принадлежащи към средиземноморския флорен елемент. Такива видове са Aegilops comosa, A. markgrafii, Anemone pavonina,Capsella bursa-pastoris subsp. thracica, Echium plantagineum, Hippocrepis unisiliquosa, Legousia pentagonia, Lens ervoides, Lotus aegaeus, Nigella orientalis, Orchis papilionacea, Plantago bellardii, Romulea bulbocodium, Romulea linaresii subsp. graeca, Serapias vomeracea, Sideritis lanata, Silene cretica, S. graeca и др. Срещат се и следните консервационно значими видове гъби: Amanita vittadinii, Battarrea phalloides, Crinipellis mauretanica, Endoptychum agaricoides, Gastrosporium simplex, Polyporus rhizophillus.
Отрицателно действащи фактори. Управление на пашата като поддържащ структурата на местообитанието фактор. Замърсяване с отпадъци и използване на хербициди и препарати за растителна защита.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Обхванато е до голяма степен в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Провеждане на фитоценологични изследвания и мониторинг.
Литература. Ганчев и др. 1964; Стефанов, Китанов 1962; Стоянов, Ахтаров 1951а.
Автор. Чавдар Гусев
