10C2

C. Вътрешни водоеми

Потоци и малки реки с макрофитна растителност в равнините и предпланините

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C2.1A Mesotrophic vegetation of spring brooks, C2.1B Eutrophic vegetation of spring brooks; Pal. Class.: 24.43 Mesotrophic river vegetation, 24.44 Eutrophic river vegetation; HD 92/43: 3260 Water courses of plain to mountain levels with the Ranunculion fluitantis and Callitricho-Batrachion vegetation.

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Застрашено [EN – A1, 2 B2 C1 D2 E2 F2 G2 H2 I L2].

Обща характеристика. В това местообитание се включват части от речни течения и потоци със скорост на течение обикновено под 1 m/s, които обхващат зоната с надморска височина около и под 800 m в предпланините и равнините. Това са течения от IV до VI речен порядък според концепцията за речен континуум. Дъното и бреговете са покрити с глинести или тинесто-глинести, рядко чакълесто-песъкливи наноси. Този тип седименти дават възможност за заселване на редица макрофити, предимно представители на родовете Potamogeton spp., Callitriche spp., както и Berula erecta, Mentha aquatica, Ranunculus trichophyllus, Zannichellia palustris,а в крайбрежната зона и Sparganium erectum, Typha latifolia и др. Характеризират се с ниски температури през зимата – между 6–8°C, и по-високи през лятото – над 15°C. Киселинността е близка до неутрална или слабо алкална (6,8–7,8). Наблюдава се както физикална, така и биогенна аерация. Кислородното съдържание силно варира в зависимост от скоростта на течението и наличието на фотосинтезиращи организми. Водните количества се характеризират с ясно изразен пролетен максимум, в периода на снеготопене, и есенно-зимен минимум; възможно е в отделни участъци през есента да липсва повърхностен отток. Тази тенденция е много по-засилена в районите с карстообразуващи скали. Преобладава олигохетно-инсектен зообентос. Мезо- до еутрофни води, често богати на алохтонна органична материя.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Южните части на Дунавската равнина и Предбалкан, Софийско и Пернишко поле, Западни гранични планини. Типични участъци от реките Палакария, Блато, Конска, Панега, Каменица, Ръчене, Негованка, Чернелка, Бяла река.

Консервационно значение. Местообитанието e важно за регулиране и поддържане на подпочвените води и почвената влажност в околните наземни екосистеми.

Отрицателно действащи фактори. Замърсяване с органична материя от населени места или промишлени предприятия. Отнемане на водни количества за напояване. Корекции на речните течения, андигиране. Добив на инертни материали, като пясък, глина, камъни. Строителство на малки водноелектрически централи.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои находища попадат в защитени територии – природна забележителност “Чернелка”, “Карлуковски карст” и защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за опазване и възстановяване. Включване на част от находищата на местообитанието в защитени територии. Провеждане на възстановителни мероприятия.

Литература. Vannote et al. 1980.

Автори. Росен Цонев, Димитър Кожухаров


Потоци и малки реки с макрофитна растителност в равнините и предпланините (карта на разпространението)