10A4

A. Морски местообитания

Сублиторални пясъци

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: A5.2 Sublittoral sands; Pal. Class.: 11.22 Sublittoral soft seabeds; HD 92/43: 1110 Sandbanks which are slightly covered by sea water all the time, 1160 Large shallow inlets and bays.

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Потенциално застрашено [NT – A1, 2 D1 F1 I L2].

Обща характеристика. Пясъчните седименти са разпространени в инфралиторала (0,5–15 m) по протежение на акумулативни брегове или се срещат в характерни дънни форми – пясъчни банки на по-голяма дълбочина (15–25 m) в циркалиторала. Местообитанието, поради малката си дълбочина, често е изложено на въздействието на вълните, което ограничава съдържанието на тини до 15%. Хидродинамичният режим, съставът на седимента и дълбочината определят характера на съобществото, обитаващо пясъчния сублиторал. В защитени от вълново въздействие райони до максимална дълбочина 4–5 m фините пясъци могат да бъдат обитавани от морски треви от родовете Zostera, Potamogeton и Zannichellia, които биват обраствани от епифитни зелени и червени водорасли. Често пясъчното дъно е лишено от макрофити и съобществото е съставено само от представители на морската дънна фауна – многочетинести червеи, миди, охлюви, ракообразни и др.

Инфралиторалните едрозърнести пясъци са населени от мидата Donax trunculus. На малко по-голяма дълбочина едрите пясъци се обитават от групировка на Modiolus adriaticus, Aonides paucibranchiata и Gouldia minima. В циркалиторалните едри пясъци, примесени с черупки, живее групировката на Branchiostoma lanceolatum, Protodorvillea kefersteini и Ophelia limacina. Групировка на Chamelea gallina, Lentidium mediterraneum и Divaricella divaricata е характерна за плитководни фини пясъци. Интерстициалната фауна е представена от псамофилни полихети като Microphthalmus fragilis, M. similis, Protodrilus flavocapitatus, Polygordius neapolitanus, Magelona papillicornis, M. rosea. Друг характерен многочетинест червейза инфралиторалните фини и тинести пясъци е Arenicola marina, която изравя в седимента J- или U-видни канали. Навлизането и трайното установяване на чуждоземните миди Mya arenaria и Anadara inaequivalvis и на охлюва Rapana venosa води до трайни изменения в местообитанието на фините и тинестите пясъци. Mya arenaria, установена пред българския бряг през 1972 г., е вид с широка екологична пластичност и изразена толерантност към замърсяване и хипоксия, което заедно с високата продуктивност и бърз растеж го правят силно инвазивен конкурент на местните миди за наличните ресурси. Популациите достигат високи числености, като максималната установена възлиза на 4862 инд./m2. Anadara iaequivalvis е установена за първи път през 1982 г. във Варненски залив, като вероятно това е най-старата популация в Черно море. Видът е умерено инвазивен и е конкурент на местната малакофауна. Rapana venosa, регистриран за първи път у нас през 1956 г., заема свободна екологична ниша като активен хищник по всички видове миди. Екологично пластична и без конкуренция, рапаната е силно инвазивен вид в Черно море с негативно въздействие върху мидените популации.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Черно море, пясъчното дъно, на дълбочина от 0,5 до 25 m.

Консервационно значение. В местообитанието се срещат множество видове с консервационно значение на национално и международно ниво: Acipenser stellatus, Branchiostoma lanceolatum,Callionymus risso, Carcinus aestuarii, Chelindonichthys lucernus, Diplodus annularis, Mesogobius batrachocephalus, Mullus barbatus, Nerophis ophidion, Pegusa lascaris, Raja clavata,Sciaena umbra, Squalus acanthia, Trachinus draco,Upogebia pusilla, Uranoscopus scaber, Zostera marina, Z. noltii.

Отрицателно действащи фактори. Индустриално и химическо замърсяване на водите и изхвърляне на твърди отпадъци на морското дъно. Потенциална заплаха са и човешките дейности, свързани с добив на пясък от подводни структури като пясъчни банки, плажов материал и др., както и промяната в хидрологичните условия вследствие на строителството на брегозащитни съоръжения (буни, вълноломи), които влияят върху посоката на седиментните потоци. Сериозна заплаха за биоразнообразието на местообитанието представлява интензивния риболов и особено нелегалното дънно тралене за улов на калкан, което нарушава структурата на дънните съобщества. Сублиторалните пясъци се обитават от инвазивните видове Mya arenaria, който конкурира и измества аборигенните мекотели, иморският охлюв Rapana venosa, който се храни с различните видове миди, обитаващи това местообитание и влияе върху структурата на съобществото.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Риболовът чрез използване на дънни тралове е забранен от действащия Закон за рибарството и аквакултурите. Части от местообитанието са в защитена местност "Пясъчна банка Кокетрайс” и резерват „Калиакра”. Местообитанието е включено в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Изграждане на екологична мрежа от защитени морски акватории. Разработване на планове за управление на вече защитените акватории, включващи това местообитание. Определяне на квоти за уловите на калкан в акваториите, обхващащи местообитанието, контролиране на риболовното усилие, както и осъществяване на стриктен контрол върху използването на забранени риболовни уреди (дънни тралове). Изследователска дейност и мониторинг за установяване на промените в състоянието, състава и структурата на организмовите съобщества, както и периодично актуализиране на консервационното значение на характерните видове съгласно, съвременните категории и критерии на IUCN.

Литература. Георгиев 1964; Кънева-Абаджиева 1958, 1974; Кънева-Абаджиева, Маринов 1984; Маринов и др. 1982; 1983; Панайотова и др. 2006; Цветков, Маринов 1986; Konsulova & Tokmakov 1995; Zolotarev et al. 1996.

Автори. Валентина Тодорова, Марина Панайотова


Сублиторални пясъци (карта на разпространението)