09H3
H. Вътрешноконтинентални скални местообитания
Силикатни скали с пионерна тревна растителност
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: H3.6 Weathered rock and outcrop habitats; PAL. CLASS.: 36.2 Alpine weathered rock and outcrop communities; HD 92/43: 8230 Siliceous rock with pioneer vegetation of the Sedo-Scleranthion or of the Sedo albi-Veronicion dillenii.
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Уязвимо [VU – A1,2 B2 D2 H2 I J].
Обща характеристика. Сухите кисели, най-често силикатни скали и изпъкнали скални стени, включени в този тип местообитание, имат доста широко разпространение главно в предпланините и планините на България. Екологичните условия за развитие на растителна покривка в тези местообитания са сравнително неблагоприятни, въпреки че терените са най-често хоризонтални. Изложени са на прякото въздействието на атмосферните фактори, на недостиг на вода и поради слабо развитата или липсваща почвена покривка и силното слънчево огряване, те са подходящи за развитие главно на представители от сем. Crassulaceae и по-ограничено на терофити. Общото проективно покритие на фитоценозите е най-често под 30%.
Формираните пионерни съобщества най-често са доминирани от сукулентите Jovibarba heuffelii, Sedum acre, S. album, S. alpestre, S. annuum, S. hispanicum, S. maximum, S. ochroleucum, Sempervivum erythraeum, S. leucanthum, S. marmoreum и др. Участват още Allium cirrhosum, Cerastium arvense subsp. arvense, C. banaticum, C. decalvans, C. moesiacum, Erysimum cuspidatum, Potentilla argentea, Scleranthus neglectus, S. perennis, Silene pusilla, Silene sendtneri, S. waldsteinii, Thymus albanus, T. longicaulis, T. moesiacus, Veronica fruticans и др. Някои от тези видове са диагностични за съюза Sedo-Scleranthion biennis. В състава на разглежданите фитоценози много видове, най-често терофити, са от съюза Sedo albi-Veronicion dillenii: Alyssum alyssoides, A. desertorum, A. parviflorum, Arenaria serpyllifolia, Crupina vulgaris, Echium vulgare, Erophila verna subsp. praecox, Filago lutescens, Micropyrum tenellum , Minuartia viscosa, Myosotis ramosissima, Scleranthus annuus, S. polycarpos, Sideritis montana, Silene compacta, S. conica, Trifolium arvense, Veronica dillenii, V. verna, Viola kitaibeliana, Vulpia myuros.В тези растителни съобщества участват и многогодишни видове растения, като: Allium carinatum, A. rhodopaeum, Alyssum stribrnyi, Gagea saxatilis, Hieracium pilosella, Petrorhagia saxifraga, Poa bulbosa, Potentilla regis-borisii, Rumex acetosella, Sagina saginoides, Satureja montana subsp. kitaibelii, S. pilosa, Scabiosa columbaria, Scleranthus verticillatus, Sedum acre, Silene flavescens, Thymus pulegioides, Umbilicus erectus, U. rupestris, Verbascum rupestre и др. С увеличаване на надморската височина флористичното разнообразие на фитоценозите намалява, тъй като основна част от терофитите се срещат под 1000 m надм. вис. От лишеите по-често срещани са видове от Rhizocarpon spp., Umbilicaria spp., Ramalina spp., а от мъховете: Ceratodon purpureus, Grimmia spp., Polytrichum piliferum, Riccia ciliifera и др.
Синтаксономията на съобществата е свързана с клас Koelerio-Corynephoreteа, разред Sedo-Scleranthetalia и съюзите Sedo albi-Veronicion dillenii и Sedo-Scleranthion biennis.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Allium carinatum, A. cirrhosum, A. rhodopaeum, Alyssum alyssoides, A desertorum, A. parviflorum, A. stribrnyi, Arenaria serpyllifolia, Crupina vulgaris, Erophila verna subsp. praecox, Echium vulgare, Hieracium pilosella, Jovibarba heuffelii, Logfia arvensis, Medicago minima, Minuartia viscosa, Myosotis ramosissima, Petrorhagia saxifraga, Poa bulbosa, P. molinerii, Potentilla argentea, Rumex acetosella, Sagina saginoides, Scabiosa columbaria, Scleranthus annuus, S. perennis, S. polycarpos, Sedum acre, S. album, S. alpestre, S. annuum, S. maximum, Sempervivum erythraeum, S. marmoreum, S. leucanthum, Sideritis montana, Silene pusilla, S. compacta, S. conica, S. flavescens, S. sendtneri, S. waldsteinii, Thymus pulegioides, Trifolium campestre, Umbilicus erectus, Veronica dillenii, V. verna, V. fruticans, Vicia lathyroides, Viola kitaibeliana, Vulpia myuros.
- Гъби: Микромицети – Ascochyta vollubilis, Erysiphe betae, Puccinia acetosae (по Rumex acetosella); Peronospora agrestis (по Veronica verna); Urocystis ornithogali, Ustilago ornithogali (по Gagea bohemica).
- Животни: Oedipoda coerulescens.
Разпространение в България. В предпланинските хълмисти и планински райони на страната.
Консервационно значение. Флористичният състав на това местообитание включва редки и застрашени растения: Allium cupani, A. rhodopaeum, Alyssum stribrnyi, Micropyrum tenellum, Sedum stefco, Sempervivum ciliosum и др.
Отрицателно действащи фактори. Замърсяването на въздуха, развитието на туристическа и пътна инфраструктура, добив на инертни материали.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Основна част от скалите в алпийския и субалпийски пояси са в защитени територии – национални паркове и резервати, но на по-малка надморска височина са застрашени от все по-активното антропогенно въздействие. Част от находищата са включени в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Детайлно фитоценологично проучване, картиране и мониторинг.
Литература. Гусев 2005.
Автори. Веска Русакова, Чавдар Гусев
