09G1

G. Гори

Неутрофилни букови гори

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.6922 Southeastern Moesian neutrophile beech forests , G1.6923 Southeastern Moesian subalpine beech forests, G1.6932 Balkan Range neutrophile beech forests, G1.6933 Balkan Range subalpine beech forests; PAL. CLASS.: 41.19221 South-eastern Moesian bedstraw-beech forests, 41.19222 South-eastern Moesian fir-beech forests, 41.1923 Southeastern Moesian subalpine beech forests, 41.1932 Balkan Range neutrophile beech forests, 41.1933 Balkan Range subalpine beech forests; HD 92/43: 9130 Asperulo-Fagetum beech forests; Бондев (1991): 32 Гори от обикновен бук (Fageta sylvaticae) в Стара планина, на места с лавровишня (Laurocerasus officinalis), 33 Смесени гори от обикновен бук (Fagus sylvatica), ела (Abies alba) и смърч (Picea abies), 34 Смесени гори от обикновен бук (Fagus sylvatica), ела (Abies alba) и бял бор (Pinus sylvestris), 35 Смесени гори от обикновен бук (Fagus sylvatica), бял бор (Pinus sylvestris), ела (Abies alba) и смърч (Picea abies).

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Потенциално застрашено [NT – A1, 2 B1 C1 D1 E1 F1 G1 H1 I L3].

Обща характеристика. Неутрофилните букови гори са най-разпространените в България букови гори. Формирани са на относително по-големи надморски височини от около 700 до около 1800 (2100) m при типичен планински климат. Заемат предимно северни склонове, долове и клисури. Почвите са неутрални, слабо кисели или слабо алкални, богати на хранителни вещества, влажни кафяви горски (Eutric, Dystric и Mollic Cambisols).Мезофилните букови гори се характеризират с участието на редица бореални и средноевропейски видове, което ги прави сходни със средноевропейските букови гори. Преобладаващ дървесен вид е обикновеният бук (Fagus sylvatica subsp. sylvatica и Fagus sylvatica subsp. moesiaca), който понякога в по-ниските части формира смесени широколистни гори с участие на Acer heldreichii, A. pseudoplatanus, Betula pendula, Carpinus betulus, Fraxinus excelsior, Populus tremula, Sorbus aucuparia, Ulmus glabra, а в по-високите части на планините образува смесени широколистно-иглолистни гори с Abies alba, Picea abies и Pinus sylvestris.Храстов етаж обикновено не се формира, но сравнително постоянно участие имат Daphne mezereum, Lonicera xylosteum, Rubus idaeus, Salix caprea, Sambucus racemosa. Мезофилните букови гори се отличават с богат и разнообразен по флористичен състав и обилие тревен етаж в сравнение с останалите букови гори в България. Доминиращи видове най-често са Anemone nemorosa, Dentaria bulbifera, Galium odoratum, Lamiastrum galeobdolon, Sanicula europea, Melica uniflora.

В синтаксономично отношение неутрофилните букови гори се отнасят към съюз Asperulo-Fagion, разред Fagetalia sylvaticae и клас Querco-Fagetea. Установените асоциации и растителни групировки представят основните подтипове на местообитанието:

1. Типични неутрофилни букови гори (асоциация Asperulo-Fagetum). Типичните неутрофилни букови гори са най-разпространения тип букови гори в България. Заемат главно средната част на буковия пояс в диапазона 1000–1500 m надм. вис. в Стара планина, Средна гора, Осоговска планина, Беласица, Родопи, Рила, Пирин, Руй планина, Влахина, Конявска, Васильовска планина и Микренски възвишения. Отличават се със сравнително ниско покритие на тревния синузий, в който най-често доминират Dentaria bulbifera, Galium odoratum и Mycelis muralis.

2. Мезофитни букови гори върху сравнително бедни почви (асоциация Festuco drymejae-Fagetum). Този подтип включва гори върху бедни до средно богати, добре запасени с влага кафяви горски почви и сенчести склонове с надморска височина от 600 до 1500 m. Етажът на дърветата, в който често пъти субедификатори са Carpinus betulus и Quercus dalechampii, е със сравнително по-ниско покритие. По-високата почвена влажност определя участието на мезохигрофити като Eupatorium cannabinum и Prunella vulgaris. Основен доминант е Festuca drymeja.Постоянно присъствие имат също Galium odoratum, Prenanthes purpurea и Rubus hirtus. Най-голямо разпространение мезофитните букови гори, върху сравнително бедни почви имат в Осоговска планина, Стара планина, Руй планина, Родопи, Средна гора и Микренски възвишения.

3. Букови гори с горска светлика (групировка Luzula sylvatica–Fagus sylvatica). Тези гори заемат много стръмни склонове във височинния диапазон от 850 до 1500 m. Развиват се върху слабо кисели почви от кафяви горски почви (Dystric Cambisols). Имат преходен характер между ацидофилните и неутрофилните букови гори. Срещат се главно в Стара планина, Беласица, Ихтиманска Средна гора, Рила, Врачанска планина и Западни Родопи.Характерният облик на тревния синузий се определя от видовете Amblystegium serpens, Hieracium sabaudum gr., Luzula sylvatica, Mycelis muralis, Poa nemoralis, Polypodium vulgare.

4. Смесени елово-букови и смърчово-букови гори (групировка Abies alba-Fagus sylvatica). В този подтип се включват смесени гори на Fagus sylvatica с Abies alba, Picea abies и Pinus sylvestris. Съотношението между дървесните видове е динамично, като в днешно време се наблюдава тенденция на изместване на иглолистните от бука. Смесените иглолистно-букови гори имат фрагментарно разпространение в пояса на иглолистните гори във височинния диапазон 1000–1500 m (1800). Почвите са кафяви горски (Cambisols – Eutric, Dystric и Humic). Най-голямо разпространение имат в Рило-Родопския масив, районът с най-широко разпространение на иглолистни гори на Балканския полуостров. Техният интразонален характер се потвърждава чрез участието на видове от иглолистните гори (Melampyrum sylvaticum, Moehringia pendula и Picea abies). Имали са по-широко разпространение в България през атлантическия период, когато климатът е бил по-благоприятен в сравнение с наши дни.

5. Хигромезофилни и мезохигрофилни букови гори (асоциация Umbilico erecti-Fagetum). Това са най-влажните букови гори в България. Разпространени са по речните брегове и на сенчести склонове в долините с надморска височина от 800 до 1600 m. Почвите са наситени кафяви горски (Eutric Cambisols) и делувиални (Colluviosols). Етажът на тревите е с ниско покритие. Заедно с редица мезохигрофилни видове (Carex remota, Circaea lutetiana, Chrysosplenium alternifolium, Cardamine pectinata, Lunaria rediviva, Petasites albus, Phyllitis scolopendrium), тук участват и много балкански и източно-субсредиземноморски видове като Angelica pancicii, Daphne blagayana, Umbilicus erectusи др. По-голямо разпространение тези гори имат в отличаващите се с много реки северни склонове на Централна Стара планина, а също така и в Средна гора, Лозенска планина и Васильовска планина.

Малка, но специфична група букови гори, съхраняващи реликтна терциерна флора от евксински тип се отнасят към субасоциацията Umbilico erecti-Fagetum laurocerasetosum. Разпространени са в Централна Стара планина в диапазона 950–1400 m и представляват реликтен тип букови гори, свързани с балканската рефугия на буковите гори през ледниковия период. Реликтният им характер се подчертава чрез участието на евксинските видове Laurocerasus officinalis, Periploca graeca и Trachystemon orientalis, а така също и на субатлантическо-субмедитеранския вид Taxus baccata.По видовия си състав тези гори са близки до горите от източен бук (Fagus orientalis),които се срещат в Източна Стара планина и Странджа.

Характеризиращи таксони.

• Висши растения: 1. Abies alba subsp. alba, Acer pseudoplatanus, Aremonia agrimonoides, Carpinus betulus, Dentaria bulbifera, Dryopteris filix-mas, Epilobium montanum, Euphorbia amygdaloides, Fagus sylvatica, Galium aparine, G. odoratum, Geranium robertianum, Lamiastrum galeobdolon, Luzula luzuloides, L. sylvatica, Melica uniflora, Mercurialis perennis, Mycelis muralis, Neottia nidus-avis, Oxalis acetosella, Poa nemoralis, Prenanthes purpurea, Sanicula europaea, Symphytum tuberosum, Veronica chamaedrys, Viola odorata, V. reichenbachiana, V. riviniana; мъхове – Dicranum scoparium; 2. Acer platanoides, Aremonia agrimonoides, Dentaria bulbifera, Dryopteris filix-mas, Euphorbia amygdaloides, Fagus sylvatica, Festuca drymeja, Fragaria vesca, Galium odoratum, Lamiastrum galeobdolon, Luzula luzuloides, Melica uniflora, Mycelis muralis, Poa nemoralis, Prenanthes purpurea, Rubus hirtus, Veronica officinalis, Viola riviniana; 3. Calamagrostis arundinacea, Doronicum columnae, Dryopteris filix-mas, Euphorbia amygdaloides, Fagus sylvatica, Festuca drymeja, Galium odoratum, Geranium macrorrhizum, Hieracium sabaudum gr.,Deschampsia flexuosa, Luzula luzuloides, L. sylvatica, Mycelis muralis, Paris quadrifolia, Poa nemoralis, Polypodium vulgare, Prenanthes purpurea, Quercus dalechampii, Sorbus aucuparia и др.; мъхове – Amblystegium serpens, Polystichum setiferum; 4. Abies alba subsp. alba, Aremonia agrimonoides, Corylus avellana, Dentaria bulbifera, Dryopteris filix-mas, Epilobium montanum, Euphorbia amygdaloides, Fagus sylvatica, Geranium robertianum, Hieracium murorum gr., Lamiastrum galeobdolon, Luzula luzuloides, L. sylvatica, Melampyrum sylvaticum, Moehringia pendula, Mycelis muralis, Picea abies, Pinus sylvestris, Poa nemoralis, Sorbus aucuparia, Veronica chamaedrys, Viola reichenbachiana; 5. Acer pseudoplatanus, Aegopodium podagraria, Aremonia agrimonoides, Carex remota, Carpinus betulus, Circaea lutetiana, Chrysosplenium alternifolium, Daphne mezereum, Dentaria bulbifera, Cardamine pectinata, Dryopteris filix-mas, Euonymus latifolius, Euphorbia amygdaloides, Fagus sylvatica, Galium odoratum, G. pseudaristatum, Geranium robertianum, Hypericum umbellatum, Lamiastrum galeobdolon, Laurocerasus officinalis, Lunaria rediviva, Luzula sylvatica, Mercurialis perennis, Mycelis muralis, Petasites albus, Phyllitis scolopendrium, Poa nemoralis, Prenanthes purpurea, Salvia glutinosa, Sambucus nigra, Sanicula europaea, Taxus baccata, Umbilicus erectus, Viola odorata; мъхове – Polystichum setiferum.
• Гъби: Макромицети – Ascocoryne sarcoides, Bisporella citrina, Boletus aestivalis, B. edulis, B. pulverulentus, B. regius, B. rhodoxanthus, Cantharellus cibarius, Cerrena unicolr, Clavariadelphus pistillaris, Creolophus cirrhatus, Cudoniella acicularis, Fomes fomentarius, Helvella crispa, Hygrophorus cossus, Hymenoscyphus fagineus, H. rokebyensis, Kretzschmaria deusta, Lactarius blennius, Lactarius piperatus, Marasmius alliaceus, Mycena crocata, M. fagetorum, M. renati, Oudemansiella mucida, Phallus impudicus, Pleurotus dryinus, P. pulmonarius, Pluteus cervinus, Polyporus varius, Russula cyanoxantha, R. olivacea, Strobilomyces strobilaceus, Tricholoma acerbum, Xerula radicata, Xylaria hypoxylon, X. polymorpha; Микромицети – Apiognomonia errabunda, Discosia fraginea, Nectria ditissima, Phyllactinia guttata, Phytophtora cactorum (по Fagus sylvatica), Diatrype disciformis; Golovinomyces cynoglossi (по Pulmonaria officinalis); Hypoxylon fragiforme, Nectria cinnabarina; Peronospora calotheca, Puccinia punctata, Septoria cruciatae (по Galium odoratum), Phragmidium rubi-idaei (по Rubus idaeus), Plasmopara pygmaea, Tranzschelia anemones, Urocystis anemones (по Anemone nemorosa).
• Животни: Безгръбначни – Verigo spp., Aglia tau, Rosalia alpina, Morimus funereus, Ectobius lapponicus, Hemerobius marginatus, Megistopus flavicornis;Гръбначни – Strix aluco, Phylloscopus sibilatrix, Certhia familiaris, Barbastella barbastellus, Glis glis, Dryomys nitedula, Muscardinius avellanarius, Martes martes, Ursus arctos.

Разпространение в България. Най-големи площи неутрофилните букови гори заемат в Стара планина. Разпространени са и в Предбалкан, Витоша, Рила, Родопи, Пирин, Руй, Осогово, Беласица, Средна гора, Влахина, Конявска, Лозенска в диапазона от около 700 до около1800 (2100) m надм. вис.

Консервационно значение. Неутрофилните букови гори в България заемат около 270 000 ha. В някои от фитоценозите им се срещат следните висши растения с природозащитно значение: Lathyrus transsilvanicus, Campanula latifolia, Taxus baccata, Lathyrus grandiflorus, Rhynchocorys elephas, Cirsium oleraceum, Lathrea rhodopaea, Acer heldreichii, Atropa belladonna и др., както и консервационно значими видове гъби – Amanita porphyria, Boletus pulverulentus, B. regius, B. rhodoxanthus, Calocybe jonides, Clavariadelphus ligula, C. pistillaris, Cortinarius coerulescens, C. praestans, Creolophus cirrhatus, Grifola frondosa, Hericium coralloides, Hygrocybe murinacea, Hygrophorus poetarum, Lentaria byssieda, Leucopaxillus compactus, Macrotyphula fistulosa, Phyllotopsis nidulans, Rhodocybe gemina, Russula solaris, Sarcosphaera coronaria, Strobilomyces strobilaceus, Tricholoma acerbum, Tuber puberulum.

Отрицателно действащи фактори. Нерегламентирани и неправилно изведени сечи, пожари и строителство на инфраструктурни съоръжения.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от неутрофилните букови гори попадат в границите на защитени територии – резерватите „Боатин”, „Царичина”, „Купена”, „Мантарица”, „Стенето”, „Соколна”, „Пеещи скали”, „Църна река”, „Стара река”, националните паркове „Пирин”, „Централен Балкан”, „Рила”, природните паркове „Витоша”, „Врачански Балкан”, „Сините камъни”, „Рилски манастир”, поддържаните резервати „Конски дол”, „Савчов чаир”, „Богдан” и др. защитени зони от Европейската екологичната мрежа Натура 2000 и др.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Картиране и мониторинг на най-запазените и уязвими местообитания и подобряване на охраната на горите.

Литература. Божилова 1986; Гарелков 1967; Гарелков, Стипцов 1995; Пенев и др. 1969; Стоянов 1941; Michalik 1985, 1990, 1993; Soo 1963, 1964; Tzonev et al. 2006.

Автор. Мариус Димитров

Неутрофилни букови гори (карта на разпространението)