09F2
F. Храстови съобщества
Високопланински съобщества от мечо грозде (Arctostaphylos uva-ursi)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F2.27. Alpide Arctostaphylos uva-ursi and Arctostaphylos alpinus heaths; PAL. CLASS.: 31.47. Alpide bearberry heaths; HD 92/43: 4060 Alpine and boreal heaths; Бондев (1991): 3 Формация на клека (Pineta mugi), на места в съчетание с коренни храстови (Alneta viridis, Saliceta waldsteinianae и др.) и производни храстови (Junipereta sibiricae и др.), храстчеви (Vaccinieta vitis-idaeae и др.) и тревни (Nardeta strictae, Festuceta validae и др.) формации, 6 Формации на сибирската хвойна (Junipereta sibiricae), предимно в съчетание с производни храстови (Chamaecytiseta absinthioides, Vaccinieta myrtilli, Vaccinieta vitis-idaea e, Vaccinieta uliginosi и др.) и тревни формации (Nardeta strictae, Festuceta validae и др.).
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 B1 D2 E2 F2 H2 I L3 K].
Обща характеристика. Мечото грозде е пионерен вид на скалисти и каменисти терени в планините у нас от 1000 до 2500 m надм. вис., с оптимум на развитие в субалпийския пояс. Участва и в изграждането на вторични съобщества в условия на силно нарушени почвена и растителна покривка. Предпочитани са силикатните терени, но се среща и на алкална (варовик, доломит) скална основа. Заеманите терени по-често са заравнени или слабо наклонени, по-рядко са стръмни. Видът е определян като микротермен ксеромезофит. В планините у нас изложението на терените не играе водеща роля в неговото развитие, срещан e и по билни участъци, на северни склонове, често и на южни. Наклонът на терените е различен, но по-често те са със слаб наклон. Големият вертикален диапазон на разпространение на мечото грозде е свързан и с възможността за развитие върху почви от различен тип: кафяви горски, планинско-ливадни, рендзини, с различна киселинност, строеж и структура.
Като пионерен вид мечото грозде се развива и формира фитоценози върху свободни от растителност и без почвена покривка скални разкрития и камъни. Корените се установяват в незначителни по размери пукнатини, където има събран малко ситнозем. Развитието на почвена покривка и формирането на фитоценози, особено в горния субалпийски подпояс, е продължителен процес при сурови екологични условия, а по-голяма част от фитоценозите имат площ от няколко до стотина квадратни метра. Проективното покритие в тях е много високо, често 100%. В ранен стадий на развитие, в тези съобщества като правило няма други видове или има много малко. С развитието на почвена покривка и отмиране на части от растенията се създава среда за навлизане на други видове. Флористичният състав на фитоценозите по-нататък в сукцесионното им развитие зависи от надморската височина, респективно от състава на заобикалящата ги растителна покривка. Най-често срещани са Bruckenthalia spiculifoliа, Vaccinium myrtillus, V. vitis-idaea, чиито екологични характеристики са доста сходни с тези на мечото грозде. В горния субалпийски подпояс с различно обилие присъстват Avenula versicolor, Chamaespartium sagittale, Festuca airoides, Gentianella bulgarica, Juncus trifidus, Poa media, Potentilla ternata, Sesleria comosa и др. С развитието на почвената покривка мечото грозде постепенно бива измествано от други видове, като се формират различни полидоминантни фитоценози със сложна пространствена структура. Съставени са от плътни мозаечно разположени петна на отделните видове храстчета, в които най-често участват мечо грозде, различни видове боровинки (Vaccinium uliginosum, V. myrtillus, V. vitis-idaea) и Juniperus sibirica. В повечето участъци почвата е плитка и скелетна, суха или умерено влажна. В условията на горния субалпийски подпояс тези фитоценози имат субклимаксен характер. Еволюцията им води обикновено към установяване на тяхно място на клекови съобщества. Асоциациите на мечото грозде върху силикат се отнасят към разред Vaccinio-Piceetalia. Върху варовикова скална основа, например в района на масива Козя стена в Централна Стара планина, в състава на фитоценози от Arctostaphylos uva-ursi вземат участие видовете: Anthyllis vulneraria, Asperula cynanchica, Bupleurum flavum, Carex kitaibeliana, Cotoneaster integerrimus, Daphne blagayana, Dryas octopetala, Leontopodium alpinum, Rhodax canus, Sesleria rigida и др.
С намаляване на надморската височина, в иглолистния и особено в буковия пояс, първичните фитоценози на мечо грозде са рядко срещани. Като ксеромезофит видът влиза в състава, а в отделни случаи играе водеща роля, в приземните етажи в някои иглолистни горски ценози, формирани на каменисти терени. Най-често това са съобщества на черен бор (Pinus nigra subsp. palassiana), по-рядко – на бял бор (Pinus sylvestris). В Северен Пирин са развити и смесени иглолистни горски ценози от Pinus nigra и Pinus heldreichii с участие на мечо грозде в приземните етажи, доминирани от Festuca penzesii. Почвата е хумусно-карбонатна, добре развита, умерено влажна. В Западните Родопи мечото грозде формира микрогрупировки по скалите, самостоятелно или с участието на Vaccinium myrtillus, V. vitis-idaea и Bruckenthalia spiculifolia. Участва в състава и на фитоценози на Pinus nigra, както и на Pinus sylvestris заедно с Chamaecytisus absinthioides, Vaccinium myrthillus, V. vitis-idaea. Поради прекалена експлоатация мечото грозде се среща нарядко и на малки микрогрупировки.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Antennaria dioica, Anthoxanthum odoratum, Anthyllis vulneraria,Arctostaphylos uva-ursi, Asperula cynanchica, Bellardiochloa variegata (= Bellardiochloa violacea), Bruckenthalia spiculifolia, Bupleurum flavum, Carex bulgarica, C. kitaibeliana,C. ovalis (= Carex leporina), Chamaecytisus absinthioides, Chamaespartium sagittale, Cotoneaster integerrimus, Daphne blagayana, Deschampsia flexuosa, Dryas octopetala, Festuca airoides, F. penzesii, Gentianella bulgarica, Hypericum maculatum, Juncus trifidus, Leontopodium alpinum, Luzula luzuloides, Poa media, Potentilla ternata, Rhodax canus, Sesleria comosa, S. latifolia, S. rigida, Thymus sp.div., Vaccinium myrtillus, V. uliginosum, V. vitis-idaea.
- Гъби: Микромицети – Phialina lachnobrachya (по мъртви листа на Arctostaphylos uva-ursi).
Разпространение в България. В планинския и високопланинския пояс на Рила, Пирин, Витоша, Стара планина, Осогово, Беласица, Славянка, Средни и Западни Родопи и Средна гора; 1000–2500 m надм. вис.
Консервационно значение. Arctostaphylos uva-ursi e уязвим вид в Червения списък на висшите растения в България. Съобществата на мечото грозде се отнасят към категорията на редките растителни съобщества. В състава им участват и редки видове като Bupleurum flavum, Daphne blagayana, D. oleoides, Dryas octopetala, Leontopodium alpinum, Orchis pallens и др.
Отрицателно действащи фактори. Утъпкване, паша, но главно събиране на листата за лечебни цели. Arctostaphylos uva-ursi е с бавен темп на растеж и развитие и е недопустимо изскубване на цели растения.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от популациите са в границите на националните паркове “Рила” и “Централен Балкан”, природен парк "Витоша" както и в резервата “Али ботуш” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието на местообитанието и ефективно прилагане на нормите и режимите в защитените територии.
Литература. Генова и др. 1987; Кочев 1967; Мешинев и др. 2000; Русакова и др. 1991.
Автори. Елена Генова, Веска Русакова
