09E1

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Дунавски пясъчни степи

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E1.2F Pannonic sand steppes; PAL. CLASS.: 34.A1 Pannonic sand steppes; HD 92/43: 6260 *Pannonic sand steppes.

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Критично застрашено [CR – A1, 2 B1 C3 D3 E3 F1 G2 H3].

Обща характеристика. В това местообитание се включват степни ценози върху хълмове от песъчлив льос и споени пясъци, по надзаливната тераса над р. Дунав при с. Арчар, Видинско. Хълмовете са високи около 80–90 m и са покрити с ксеротермни тревни съобщества, отворени до полуотворени, доминирани от средни или високи многогодишни туфообразуващи треви или полухрасти, заедно със свързаните с тях терофитни съобщества и съобщества на мъхове и лишеи. При с. Арчар тези ценози се разполагат както по върховете на хълмовете, така и по склоновете, предимно с южно и западно изложение. Основните тревни видове, които формират ценозите, са Achillea ochroleuca, Anchusa hybrida, Anthemis ruthenica, Apera spica-venti, Festuca vaginata, Galium verum, Jasione heldreichii, Koeleria splendens, Logfia minima, Polygonum arenastrum, Potentilla neglecta, Psilurus incurvus, Rumex tenuifolius. В горната част на склоновете в миналото е имало лозя, които са изоставени и е започнала реколонизация върху пясъчните субстрати от псамофитни степни видове - Achillea ochroeluca, Centaurea arenaria. Най-откритите пясъци са реколонизирани от мъхове (Bryum argenteum, Syntrichia ruralis) и лишеи (Cladonia foliacea). Характерни за тези места са ценозите на Apera spica-venti, в които участват и множество рудерални видове, като Conyza canadensis, Digitaria sanguinalis, Trifolium arvense. По-запазени са ценозите по склоновете с наклон около 20° и западно изложение. Те са с по-ниско проективно покритие и участие на туфести многогодишни треви и терофити: Chrysopogon gryllus, Festuca vaginata, Koeleria splendens, Potentilla neglecta, Psilurus incurvus, Silene conica и др. Има и фрагменти от храстова растителност (Crataegus monogyna), а на юг от с. Арчар – вторични ценози на Pteridium aquilinum.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. В Дунавската равнина – на около 400 hа, южно и източно от с. Арчар, Видинско.

Консервационно значение. Уникално местообитание в България, което е силно застрашено – заема много малка площ и е било подложено на различни негативни въздействия. Единствено находище на ендемичния за Панонския басейн бледожълт равнец – Achillea ochroleuca. Във флористичния състав участват някои редки и защитени псамофити – Festuca vaginata и Centaurea arenaria, с единични находища във вътрешността на страната.

Отрицателно действащи фактори. Урбанизация, земеделски практики и незаконен добив на пясък за строителни нужди. Част от местообитанието е било унищожено със създаване на лозови масиви. След премахването им започва реколонизация на псамофитни ценози на територията на изоставените и изкоренени лозя. По северните склонове на хълмовете е залесявано с Robinia pseudacacia, която се саморазселва. При добиване на пясък е унищожена една значителна част от местообитанието.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Единственото находище попада в защитена зона „Арчар” от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието и обявяване на защитена местност.

Литература. Ганчев, Кочев 1963; Nedelcheva & Tzonev 2006.

Автори. Росен Цонев, Чавдар Гусев


Дунавски пясъчни степи (карта на разпространението)